Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Нашенци
Вместо увод
Приятели (Сиромах Тоньо Петакът...)
Постоянен делегат
Дядо Слави Шерденя
Генералът иде
Неопечената баница
Пази, боже, от туна беда и лоша жена
Номенклатурата
Орлякът
Произшествие
Три века преди Христа
Соломонов съд
Не е куче като куче
В бяло
Резняк
Дудунът
Ревизия
Навици
Пресни новини
Треските
Ах, съдбо, съдбо...
Дозата
Строителят на небостръгачи
Премеждията на поп Григора
Вечеринка
Не съм от тях
За бог да прости
Убийство
Кумата Берта
Сраст
Новият курорт
Бръснарят
Зъболекарят
Кръщение
С образование
Към града
Компетентът
Мъжко е
Горкият ми вуйчо
Де оня глас...
Суджуците
Делегация
Кой както я нареди
Педагогията на Хаджи Донча
Чакай, Тинке, аз да кажа...
Хаджи Дончо тръгва на път
Вегетарианец
Комита
Имен ден
Какво дума Енчо фелдшерът
То не е печатница
Лъжлив Съби
Организация
Разписанието
Отчет
Спец
Нищичко няма
Аламинут
Часовникът
Тактика
Провинциалистки
Дружество
Селски грижи и неволи
Консул на Голо Бърдо
Фрос Мувитон
Цанко
Портрет
Врънн... врънн...
Помен
Пунтовете
Майстор Танко
Иглата
Старият вестник
Не съм от тях (Наша Нонка)
Шегата на бай Андрея
Объркана държава
Не оскърбявайте персонала!
Допустимо
Очилата (Не съм от тях)
Водениците
Без късмет
Рачето
Добри хора
Консулт
Генчовисти и Пенчовисти
Народна медицина
Туристи
Търговец
Изкласил
Жив е той, жив е
Женомразец
Караджейка
Янковото радио
Магарешки работи
Американска леща
Гратиси
Първа среща
Жената днес
Бяло сладко
Кара Кольо
Визита
Петко петлето
Майката и лихвите
Наш Пондьо
Сюрприз
Косачи
Свещите
Съседи
Енорията
Калцуневият хайлайф
Курорт
Надгробно слово
Село
Рогати петли
Пиленце, сиренце...
Шареното колче
Теке (Арабска приказка)
Фотографът
Дядо Видьо
Скъпете ми времето!
Дум-Павли и магаретата
Ново поколение
Пазвата на мама
Даскалицата
Юсни
Критик
И я че изокам некой ден
Панаир
Семеен портрет
Старини
Розобер
Марковите глави
Бламът на старейшините
Търговци на риба
Застъпник
Гъските
Приятели
Кондрат
Есен
Кросното
Стадата се завръщат
Под шарената черга
Папай, Филчо!
Кайзерът
Майка
Фелдшерът
Даскал Боню
Българи
Жетва
На погребение
Наската
Юряяя!...
Един живот
Коно кантонеринът
На гости
Нафтовата мина
Оцетеното буре
Светецът
В черковния двор
Реви, Марко!
Филоспедист
Секретар-бирникът
Нифелация
Поп Никола
Лошото гърло
Пенко пъдаря
Лесничеят
Конституцията!
Станчо-барабанчо
Дядо Рачо чобанът
Паметник
Вампир
Вършитба
Електриката на Митя Питето
Дядо Лулчо
Страх
Синекур
Търговска майка
Природата, Енчоо!
Обраха народа, знайш!
Топлиии... парят!
Урок по история
Кратки биографични данни
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Разкази
Нашенци
Автор:
Чудомир

Приятели

В месеца поне веднъж, щом продаде в събота сутринта месото, чичо Илия Черният постеле малката върбова кошничка с листа, надипли я с дробчета, момици, бъбреци, ядки, сложи и една-две агнешки главички, наметне сивата абичка, която вечно виси на една страна, грабне тояжката и заситни нагоре към Голо бърдо на гости на хаджи Донча и дяда Славя Шерденя. Ако се не напиеха здраво, престояваше там до в неделя вечерта, купуваше някое куцо шиле или метилява овца и хайде обратно на Баните. Борба за комат, пуста, го беше разделила от най-верните му приятели и го беше пратила там, където имаше повече чиновници и граждани идваха да се къпят. Месар беше чичо Илия, касапин първа ръка и работа имаше много, ама щом дигнеше глава да отдъхне, и очите му се Голо бърдо сочеха. То нищо и никакво село и на половин час от Баните, ама на, мине се не мине, и нещо го задърпа натам, задърпа го. Та и сега. Докато премине корията и изкачи върлото, все подтичва, сякаш някой с прахан го пари по петите.
Като стигна до Оплачикамък, и селото се откри пред него, сякаш видя Пловдивското изложение. Ококори очи оня ми ти човек, ухили се и в гърдите му туп-туп, туп-туп, като на голо свраче под крилото. Току под нозете му, наклякали край реката, се редяха къщурките. В средата камбанарията, срещу нея хаджи Дончовият двор с ливадата и трите тополи; до него поповата къща с белия комин, а зад нея, до инджирката круша със сухия клон, е бащината му къща, ама тя се не види от шумака.
Гледа, гледа чичо Илия и сякаш мед му се топи на душата. Оттатък накъм Садината едва се вижда дългата нива със скорушата, дето я работи на изполица Дечо Порът. Ето и бобището им на Попова ливада, накъм слънце-изгрява до дола, а още по-нататък оная зелената черга, дето е метната, е пък голямата гора с леврудата и студените кладенчета. Еех, че живот ли се е живяло някога тук!... Ех, че време ли беше тогава!...
Стои чичо Илия, шари с поглед навред, а в главата му бръмчат спомени като в кошерище, за стадото му минава през ум, за седенките, за хората, за бяла Неда Стойновчина... Въздъхва дълбоко, понамества абичката, която бе увиснала на едното рамо само, бръква в пояса, изважда павурчето, дигва го и то му зачуруликва като синигер. Като го свали и обърса мустаците си с длан, хвърли още един поглед, грабна кошничката, заситни пак нататък и почна нещо да тананика, ама се закашля, махна с ръка и забърза още повече, подгонен от рояк мухи, които придружаваха кошничката още от Баните.
Дядо Слави Шерденя живееше почти на края на селото. Седнал на прага, навървяше потурите си с ръжена, когато чу познатата кашлица и един тънък гласец се обади отвън:
– Славчооо! Славчо бе! Тук ли си?
Голямото дядово Славчово куче джафна, стрелна се към портата, но като му замириса на месо, позна чича Илия и замятка опашка.
– Ооо! Илийка, ти ли си бе, достче! Добре ми си дошъл, добре ми си дошъл! Иди, иди при хаджията, аз ей сегичка ще дойда!
– Хайде, ама да се не бавиш! Малко магданоз набери и свий в някоя книжка мерудийка. Ха, че мръкна. Ти знаеш какво нося.
– Аха, аха! Ида! – обади се дядо Слави и замушка припряно дръжката на ръжена из безкрайните лабиринти в учкурлука на потурите си.
Дълбокият и прохладен зимник на хаджи Донча беше под стария му дюкян, вътре в двора. В дясната му половина се редяха големите бъчви и бурета с ракия, а вляво до мъничкото прозорче имаше три по-малки със специалитети за собствено употребление и за приятели. Едното буре беше с бяло, другото с черно вино, а третото за пелинаж. Четвърто, малко колкото заклана овца черничево буренце, по-настрана, съхраняваше деветгодишна сливовица, люта като пипер и жълта като кехлибар. Насреща в ъгъла като в манастирска костница бяха натрупани парчета от агнешки главички, ребра и всевъзможни оглозгани остатъци. Под самите бурета беше постлана рогозчица, колкото трима да седнат. Един голям зачервен гювеч дигаше пара по средата, до него две препечени агнешки главички и една зелена пръстена паница, която събираше една стара ока. Наоколо, насядали по турски, тримата верни приятели мляскаха шумно, облизваха се, бършеха рунтавите си мустаци с ръце и паницата с голямо усърдие обикаляше от уста на уста.
Слънцето вече се беше почти прибрало оттатък голямата гора. Един закъснял лъч се беше промъкнал кой знае как през малкото прозорче и забил нос в паницата, пиеше жадно благословения сок, когато тримата приятели, насмукани като мухи, с премрежени очи, хванали се за ръце, се друсаха седешком на рогозката и пееха провлачено в един глас:

Шест, седем, осем,
девет, десет –
пак сме си ний.
В механата
и в тъмнината
все сме си ний...

– Чино хаджийкее! Чино хаджийке мари! Ела, ела да отвориш дюкяна да ми сипеш малко катран, че тая нощ отивам на пазар – викаше пред хаджи Дончовата порта някой в тъмното.
– Ела, елааа... че манджата ми е безсолна, а в къщи нямаме сушка и ще ме убие мъжът, като си дойде – обаждаше се друг глас по-нататък.
– А бре нали хаджията е там?
– Няма го, нямааа! От един час чукаме и никой се не обажда!
Хаджийката запали фенера и мърморейки, тръгна към дюкяна. Тръгнаха след нея и селяните.
– Че къде може да се е дянал тоя човек! До пладне беше тука. И конят му е у дома – думаше хаджийката.
И след като помисли малко, изви глава и запита:
– Драгинко Рачо, днес нали беше събота?
– Събота е, събота, чино. Цял ден беше събота.
– Пораза да ги порази, ако не са в избата пияни. Тоя чер Илия пак се е допилял от Баните. Черна чума дано го тръшне тоя чер циганин, кога всяка събота с по една кошница мръвки дохожда и ги кара работата си да зарязват. Мари че то не беше веднъж, не беше дваж това плюскане ки! Да си затвори дюкяна, когато има най-много хора, че да седне да пие до тъмно. Дано жаба го изпие тоя чер Илия!
– Може да не е тъй мар, чино! Работа нещо може да му се е случила. Нещо важно може...
– Важно ли, важно ли? Ей сега ще видите тяхното важно...
Когато хаджи Дончовица отвори вратата на зимника и фенерът поръси с бледата си светлина наоколо, върху рогозката хъркаха натъркаляни един до друг чичо Илия, хаджи Дончо и дядо Слави Шерденя. Канелата на бурето с бялото вино, забравена, цъцреше кротичко, тънката струя минаваше под рогозката и една голяма локва се беше образувала пред вратата. Една цяла-целеничка търкулната агнешка главичка, потопена в средата, се хилеше насреща им.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания