Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Нашенци
Вместо увод
Приятели (Сиромах Тоньо Петакът...)
Постоянен делегат
Дядо Слави Шерденя
Генералът иде
Неопечената баница
Пази, боже, от туна беда и лоша жена
Номенклатурата
Орлякът
Произшествие
Три века преди Христа
Соломонов съд
Не е куче като куче
В бяло
Резняк
Дудунът
Ревизия
Навици
Пресни новини
Треските
Ах, съдбо, съдбо...
Дозата
Строителят на небостръгачи
Премеждията на поп Григора
Вечеринка
Не съм от тях
За бог да прости
Убийство
Кумата Берта
Сраст
Новият курорт
Бръснарят
Зъболекарят
Кръщение
С образование
Към града
Компетентът
Мъжко е
Горкият ми вуйчо
Де оня глас...
Суджуците
Делегация
Кой както я нареди
Педагогията на Хаджи Донча
Чакай, Тинке, аз да кажа...
Хаджи Дончо тръгва на път
Вегетарианец
Комита
Имен ден
Какво дума Енчо фелдшерът
То не е печатница
Лъжлив Съби
Организация
Разписанието
Отчет
Спец
Нищичко няма
Аламинут
Часовникът
Тактика
Провинциалистки
Дружество
Селски грижи и неволи
Консул на Голо Бърдо
Фрос Мувитон
Цанко
Портрет
Врънн... врънн...
Помен
Пунтовете
Майстор Танко
Иглата
Старият вестник
Не съм от тях (Наша Нонка)
Шегата на бай Андрея
Объркана държава
Не оскърбявайте персонала!
Допустимо
Очилата (Не съм от тях)
Водениците
Без късмет
Рачето
Добри хора
Консулт
Генчовисти и Пенчовисти
Народна медицина
Туристи
Търговец
Изкласил
Жив е той, жив е
Женомразец
Караджейка
Янковото радио
Магарешки работи
Американска леща
Гратиси
Първа среща
Жената днес
Бяло сладко
Кара Кольо
Визита
Петко петлето
Майката и лихвите
Наш Пондьо
Сюрприз
Косачи
Свещите
Съседи
Енорията
Калцуневият хайлайф
Курорт
Надгробно слово
Село
Рогати петли
Пиленце, сиренце...
Шареното колче
Теке (Арабска приказка)
Фотографът
Дядо Видьо
Скъпете ми времето!
Дум-Павли и магаретата
Ново поколение
Пазвата на мама
Даскалицата
Юсни
Критик
И я че изокам некой ден
Панаир
Семеен портрет
Старини
Розобер
Марковите глави
Бламът на старейшините
Търговци на риба
Застъпник
Гъските
Приятели
Кондрат
Есен
Кросното
Стадата се завръщат
Под шарената черга
Папай, Филчо!
Кайзерът
Майка
Фелдшерът
Даскал Боню
Българи
Жетва
На погребение
Наската
Юряяя!...
Един живот
Коно кантонеринът
На гости
Нафтовата мина
Оцетеното буре
Светецът
В черковния двор
Реви, Марко!
Филоспедист
Секретар-бирникът
Нифелация
Поп Никола
Лошото гърло
Пенко пъдаря
Лесничеят
Конституцията!
Станчо-барабанчо
Дядо Рачо чобанът
Паметник
Вампир
Вършитба
Електриката на Митя Питето
Дядо Лулчо
Страх
Синекур
Търговска майка
Природата, Енчоо!
Обраха народа, знайш!
Топлиии... парят!
Урок по история
Кратки биографични данни
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Разкази
Нашенци
Автор:
Чудомир

Кайзерът

Йорго го викат и е син на дяда Голя Паламидата, ама пустите му мустаци, нали ги виждаш – те го кръстиха Кайзерът.
През войната беше фелдфебел и пцуваше втория взвод на седма рота, ама след боя при Битоля почна да пцува цялата рота, защото го произведоха подпоручик. Голямо юначество показа той тогава и го изкореспондираха във вестника, ама се възгордя, като го произведоха, дигна глава като петел и насмалко щеше да си зареже булката, защото била проста и нямала ентелигентичност в обръщенията. Като го уволниха и си дойде в село, избрахме го за кмет, ама го бламираха на втория месец, защото не даваше думата на никой съветник и караше писарят да му лъска ботушите.
Все за военни приказва и нас цивилизацията не ни смята за одушевени предмети.
– Рогачи – кай, – сукини синове, няма – кай – с кого човек да си размени по едно словесно!
Вий – дума, – сте хора изпаднали в безсъзнание и се не водите по устава! Дисциплина – кай – няма в района!
Кара тъй година-две, скита без работа, па като видя, че ще изпадне в криза, купи си два катъра и почна да работи. Поселчи се съфакупно и бричовете му се съдраха, ама пак не се събира с кой да е, а само с даскалите, със секретар-бирника, попа и писаря. И сй в диспутизъм влиза с тях по науката.
– Йонко – кай веднъж на писаря, – ти – кай, – ми рече, че трябва да се пише хименно, ама мене ми се чини, че по-право е ихменно да се каже! Пљ му мяза някак.
Друг път в хаджи Дончовия дюкян думаше:
– Оня ден – кай – сукиният му син, Нено Горския, атакувал – кай – в бобището Стана вдовицата, ама тя излязла – кай – молодец и го разпръснала панически.
Или пък:
– Вчера – кай – катърът ми куцаше, та ходих спешен до нивата в Тунджа, ама едни тикви, баджанак – не ти е работа! Като се пръснали в разсипан строй из нея, сякаш турски глави по Айвазбаба!
И все такива ги дъни, дълбоки като попски джеб.
Като позастаря, левият му мустак клюмна надолу, та го лепеше със замкъ от общината в празничен ден, да не пада.
– Йонко – дума на писаря, – сипи ми в това мастилено шишенце малко лепило, да лепна на малкия читанката, че я надробил като партенка, сукия син!
И Йонко му сипе, а той си лепи мустака.
Лятос си дойде в отпуска поповият син Динко, дето е чиновник в митницата. Доведе госпожата си, децата си и една балдъза, ама всекиму бог да дава такава радост в къщи. То една божа дарба, брате, един младок, има-няма 80 килограма, ама само кръв и мляко! Ни отпред можеш махна да му намериш, ни отзад. Всичко му дал господ, дал и наддал отгоре, да му се радват населенията. А пък като върви с оная ми ти дигната глава, изпечена, червена, сякаш германски войник на парад.
Минаваше един ден край дюкяна. Смушках го аз и му думам:
– Кайзере, да ти се паднат една рота ей такива войници, каква команда ще ги командваш?
Той се наведе, подпря чело на прозореца, гледа, гледа, па като преглътна като врабец папурено зърно, рече:
– Стойка – кай – отлична, походка също добра! Сунките є – каже – само много високо препасани и раницата є паднала ниско, ама... ама то може да се поправи! – И като преглътна пак тъй, че езикът му изчатка като малко пищовче, за пръв път го видях да се засмее.
Толкоз!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания