| Баба меца Тодорана, родом някъде в Балкана и пораснала из Шопско, подплашена от ловците, се пресели във Родопско.
Във Балкана стана тесно, не живееше се лесно: навред хора млади, стари, навред ловци и дървари и по всичките пътечки шопи с брадви дървосечки.
А в Родопите широки, гори гъсти и високи, всичко мирно си живува, глас човешки се не чува или пушка пък да пукне. Спокойно се съмне, мръкне, нищо страшно не усещаш, нито някъде ще срещнеш следи някакви нечисти от ловци и от туристи.
Тук със своя син Медунчо – неин гален, мил сладунчо – баба Меца се пресели, да се радва и весели.
– Е – веднъж каза му Меца, – стига, синко, ти да сучеш, на лов трябва да се учиш. Хайде малко да те водя, та да видиш къде бродя – по гори и по поляни, – с какви мъки майка стара лов ти лови, да те храни.
Преди зори, още в тъмно, те излязоха безшумно, спряха малко във гората, пиха вода от реката, прекосиха долче тясно и измъкнаха се лесно на една полянка скрита, цялата с трева покрита.
Сред полянката грижливо, хубаво магаре сиво пасеше си там тревица, хранеше клета душица.
– Медо, сладък ти на мама, ето лов за нази двама – рече Меца възхитена и се впусна разярена, хвана бедното магаре и го с лапите удари.
Изненадано що стана, то подплашено застана.
Мечката тогава рече:
– Ще го ядем ние вече, но предобед за охота, да ни бъде той по–сладък, ще ти предам урок кратък как се яха на магаре. Знанието, и то кяр е. Ти хвани го за повода, а пък аз ще да възседна въз гърбината му бедна.
И при думата последна тя магарето възседна. Медо повода обтегна.
– Ще се гине, виждам вече – тук магарето си рече, – поне нека не загина жалка, глупава мърцина.
И захвана то да рита и да бие със копита, да подскача, да се мета и да хвърля то чифтета.
Таз нечакана отбрана сплаши нашата Мецана, изпусна се тя и тупна, по корема зле се лупна. Медо повода изпусна, накакъв ритник го друсна.
На магарето нещастно пред очите стана ясно! Озарено от надежда, взе с ритници да изрежда и да реве, колко може:
– Помогни ми, мили боже!
Сви се Меца там сломена, със глава окървавена, взе да охка, да се кае, с отчаяне да ридае.
А магарето тогава с баба Меца се прощава, обърна се и й рече:
– Успокой се, няма вече! Спомняй си всякога за мен и за тоя днешен ден – как се язди на магаре. Тоз урок за теб добър е. |
