Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Лъжата - Жан, Иван и Величеството
Въведение
Величеството
Разруха
И генералите могат да бъдат мъже
Непригоден за власт от доброта
Жан – неблагодарното дете на Мултигруп
Война по време на мир
Пари за почерпка
Големият бос
Слънчасали приказки за червено правителство
Само бомбите липсваха
Обаче
Упражнения с власт
Мрачно
Поражение или връх
Землянка в лондонския "Хилтън"
Брадичката на Симеон
Придворните
Трансплантация
Путин и ракетите СКЪД
"Труд" и 49 процента от него...
Клюката като информация
Уроци по всичко
Танцът на Герджиков
Сълзите на Рени
Четири към едно
Властохолик
Пух, пух и прах
Яката на Жан
Колко?
Величество без величие
Респект
Гледайте позитивно, Борисов!
Баба Дана видя десет лева нацяло
Приложения
  
Виж още:
Други литературни произведения /Документалистика
Лъжата - Жан, Иван и Величеството
Автор:
Тошев, Тошо

Въведение

Великден, април 2003 г.

В началото на април (2003) първата част от "Лъжата. Жан, Иван и другите" излезе по сергиите на София.
Два дни след излизането є Дарик радио съобщи, че била бестселърът на годината и, вярно ли е не знам, само за няколко часа се разпродала.
Вярното е, че Кицевски1 разпорежда издателството да пусне в печат втори тираж. Той е по-голям от първия. През следващите месеци тиражите щяха да станат пет.
Още два дни по-късно ме кани в новото си предаване по радио "Нет" – "Един за всички, всички срещу един", Иван Гарелов. Да обсъждаме книгата. Съгласявам се, но Гарелов явно не я е прочел, казва няколко думи и отваря микрофоните за думи отвън. Неколцина налапват тутакси телефоните, защото са чули гласа ми. И запъхтени като след върховно усилие да се докопат да жадувания момент, курдисват гърлата си да произвеждат не думи, а съсъци.
Още от първите звуци, които изплюват в ефир, ми е ясно, че тези хора не са от четящите, а от врякащите. Те не говорят, не задават въпроси, не очакват и отговори. Те искат да бият. Обединява ги едно – чувството им на поданици на Костов. Вдъхновява ги меракът да ме видят разкъсан, защото, моля, как е възможно това!, не съм се прехласвал по него.
Насаме и на четири очи тези хора са обикновено страхливи. Бягат от честен двубой, защото основните им аргументи са крясъците. Те добиват кураж само в тълпа.
Съвсем друга става историята по "Всяка неделя" (20 април). Кеворк е прочел книгата още на ръкопис, Кеворк знае какво и как да попита...
– Кой всъщност произведе най-голямата лъжа? – стреля той. Не защото не знае, а да чуят и другите.
– Партийните правителства – отговарям му.

20 април 2003 г. Едва ли има автор, който да отрече, че си е удоволствие да подариш на приятел новата си книга с автограф. А да не говорим, ако това стане в ефира на "Всяка неделя".

Филип Димитров и неговото правителство на конфронтацията. Когато народът бе сбутан в две жалки гета на омразата. И бе разчепен на две даже Иисус. Лявото му бедро за червения (комунистически) Кръст, а дясното – по-богоудното, бе за боядисаното в синьо Разпятие.
Жан Виденов и неговото правителство на разрухата. Червеният главатар с топиран перчем, след когото българските земи заприличаха на изоставен от варвари лагер.
Иван Костов и неговото правителство на корупцията.
... И докато си говорим всичко това, се сещам, че втората книга вероятно трябва да има променено заглавие.
– Вероятно трябва да стане "Лъжата. Жан, Иван и Величеството".
Защото това правителство сътворява нова гигантска лъжа. Тази книга е за дреболиите в характера, които са неизчерпаемият є ядрен реактор.
Има хора, които трудно могат да бъдат излъгани. За продължително време. Една част от тях счупват зъбите си от скърцане, други разменят сигурността на живота си с ярост. Трети могат и книга да напишат.
Този път обаче заглавието трябва да се допълни. Може би точно така: "Жан, Иван и Величеството".
"Величество" – като спомен. Спомен от миналото. Заложило спомен за бъдното с едно правителство на глухонемите.

Впрочем не ви ли се струва, че думичката "величество" е задръстена с фалш?
Какво "величаво" може да се съзре у сестрата на царя например – Мария Луиза?

Нейно Височество...

Прилича на загладена селянка от Долно Камарци или от Бучино – с извинение пред автентичните дами оттам. А освен другото говори с по-беден и ламаринено кух език от всяка българска жена-домакиня, но затова пък говори с апломб.
Ако това е ултралявото и крайно републиканският тип разсъждение, може би по-центристко би било следното:
Монархията всъщност, във вида на Трето Българско царство, е по същество присадена. А още по-тягостен за националното ни самочувствие факт е, че гросфатерът на Симеон II е бил по същество назначен на вакантната длъжност Княз на България. С основание би могло да се каже, че както внукът му днес е гост-премиер на страната, така дядо му Фердинанд е гост-царят, изпратен тук на заплата.
Той идва в несънуван дори край на Европа и, приел да работи като "ваше височество", започва да изучава и варварския език на своите поданици. Когато след време съдбата, впрочем предизвикана само от него, го принуждава да хвърли оставката си на цар, той не се оттегля в Рилския манастир или друга свята обител, а си отива у дома. У дома си отива, а този дом е в Централна Европа. Свършила е командировката му в България.
Къде е величието във всичко това? Кое е величеството? Принудени сме били да играем в театрото на една древна традиция като балканското княжество. Дребна пионка, лeвият храст в голямата сцена на европейската политика. Развили сме се постепенно до царство... И тъй нататък и прочие...
По каква причина Симеон е назоваван днеска "Величество"? Защото е издънка на стара родна династия или заслужил в историята ни род?
Нищо подобно – дори името Симеон е измислено като стока, която ще върви на пазара. На българския пазар! Както впрочем и имената на принцовете...
Не, не просто някой си Симеон и не защото е хубаво името му. За аристократичните Сакскобургготски уши българо-славянското Симеон едва ли е така благозвучно. Не е нито Людвик, нито Вилхелм, не е Едуард...
Симеон.
Симеон Втори!
Защото в учебника по история е записано името на един велик древен владетел със същото име. И оттогава то не се е повтаряло сред царстващите мъже. А неговото величие се помни от пустите българи. Песни, дето се вика, му пеят... Може и за Втория да пропеят.
Значи пресметнала е PR-ската агенция на Третото Българско царство, това ще е името. Симеон!
Име за келепир.
Симеон Втори. А от името след време ще се пръкне и партия. Но това, ако си дойдем на думата, даже не е нова глава от книгата за Лъжата. То си е само по себе си книга – например за Лудостта.

1 Кицевски, Никола Димитров - журналист, първи зам. главен редактор на вестник "Дневен Труд", управител на Книгоиздатеслка къща "Труд" - София.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания