Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Лъжата - Жан, Иван и Величеството
Величество без величие
Величество без величие
Разказ на Спас Русев
Продължение от разговора в Лондон
Разказ на Спас Русев
Продължение от разговора ни в Лондон
  
Виж още:
Други литературни произведения /Документалистика
Лъжата - Жан, Иван и Величеството
Автор:
Тошев, Тошо
                    

Величество без величие

И така – царят дойде. Впрочем той не дойде. Той помете всички властвали през последните десет години партии, издуха като фурия от благини, клетви и обещания лидерите и лидерчетата им. Направи си премиерско кресло върху най-високия връх Мусала – да е взорът му от небето, и корона сам си направи. Окичи я не с монархически диаманти, а с републикански залъгалки и обещания.
Дойде като един буржоа – средно богат буржоа, екзотична антика от Стара Европа, самокрачещ жив експонат, сглобен от величието на десетки владетели, изведнъж той израсна и избуя като световен политически шлагер. Цар-премиер, чието родословно дърво е стегнало с корени големите столици на човешката култура и цивилизованост, приятел на живи крале, принцове и принцеси – това си беше сензация.
По това време (2001) все още никой не знаеше, че прагматичният буржоа, загнездил се в него, бе набарал дамара на истинското богатство. Тръгнал по вкусния хребет на този дамар, набързо и тихо той се превърна в най-големия земевладелец в страната – собственик на десетки хиляди декари рилски гори, на имения и дворци.
Скандалът за царската реституция щеше да гръмне чак през 2003 г., като фитилът за този гърмеж бе запален от "Труд". За нейната намирисваща на самодържие беззаконност се изписаха хиляди страници, милиони думи се изговориха, но Царят, нали тронът му е като непристъпно небе, а и все още го пази царската гвардия, реагира на всичко това като на слугински скандал сред простолюдието. Недостойна е тази перачешка гмеж за царските му уши, да не говорим за евентуални царствени действия...
Това, разбира се, ще се промени...

Симеон Втори и Спас Русев (уникален).
Минавали в обществото за приятели. Но
единият се обръща към другия с "Ваше
Величество", а му отговарят само на
фамилно име. Такова било равенството
на аристократите.

През май 2003 г. се запознах със Спас Русев. Срещнахме се в Лондон, където бях отишъл специално за разговор с него. Имаше си конкретен повод.
На 18 април бомба взриви бронирания мерцедес на Иван Тодоров-Доктора. Един сравнително не много известен до този момент бизнесмен, но както набързо след това се разбра, бил добър познат на полицията.
Взривът, станал на "Цариградско шосе", отекна в цяла София, а още същия ден – и в страната. Един човек загина на място, а самият Тодоров оцелява по чудо.
Малко по-късно избухва "яхтеният скандал". Отровните газове от него стигат чак до Ламанша.
Във взривената кола е намерена чанта с няколко снимки, на които се виждат министрите Милен Велчев, Пламен Петров и депутатът Мирослав Севлиевски. На снимките е и самият Тодоров. Информацията за тази колекция от лица е секретна, но кой знае как, тя попада в редакцията. Когато на 21 април "Труд" разказва това, най-видният полицай на държавата вече е възбудил духовете, като е съобщил, че МВР разполага с доклад (и снимки!) за връзки на видни държавни мъже с мафията.
(По-късно намерихме и самите снимки, колебахме се дълго дали да ги публикуваме, защото от скандала не бе останало нищо. Месец по-късно обаче Кеворк показа някои от тях във "Всяка неделя" и аз реших да публикуваме и останалите, които той нямаше...)
Изявлението на Б. Борисов гръмна като допълнителна бомба – наистина ли има министри, които са близки на мафията и полицията знае това? Запремятаха се обвинения в различни страни, министри с министри се гледаха начумерено, въртяха заканително пръсти...
Над всичко това тегнеше сянката на Спас Русев. Човекът от Лондон бе домакинът на срещата върху палубата на една яхта в Монако, където са направени снимките.

В крайна сметка "излезе", че министрите гледали някакво състезание от палубата на закотвена яхта в Монако, че Спас Русев, с когото са стари приятели, лично ги поканил, а "мафиотът" Иван Тодоров попаднал случайно. Случайно – на яхтата, случайно и пред обектива.
Не стана ясно кой е направил снимките им за спомен.
И дали само за спомен или, да речем, и за провокация? Да можеш да "провокираш" двама министри си е вкусотия отвсякъде.

На преден план на яхтата в Монако: шефът на фирма "Амигос"
Петър Петров (първият от ляво на дясно) играе карти в каре с
финансовия миистър Милен Велчев, жълтият депутат
Мирослав Севлиевски и бизнесмен на име Любчо Минчев. На
заден план се виждат (почти неразпознаваеми, седнали на
столовете Иван Тодоров-Доктора (в профила) и тогавашният
транспортен министър Пламен Петров (с гръб).

Всичко гърмя и трещя няколко месеца – като гроздове от цветни ракети бляскаха и оставките на Бойко Борисов и Милен Велчев. По различно време и един по един се изтъпанваха те пред царския съд, а медиите подскачаха като фенове на раздран от възторг стадион. Пред очите на всички се раздаваха карти за политически покер.
Симеон, този стар покерджия, не пожела да изчисти чифта валета и го остави в ръцете си.
Може да сме гледали режисиран спектакъл, но така както става в държавата от години, си я караме като във всенародно театро. Живеем си от скандал до скандал, от Кербала до Кремиковци, от удушвачките на съученичката в Пловдив до трагедията в Черна гора, от парите на Чорни за Костов до сделките на "Софийски имоти", от авантите на министър Церовски до оплетената в кълчища приватизация на БТК...
Идва съответният "гейт", гърми си някой скандал или мъка, а след дни незабележимо си отгърмява.
Дошли са новите страници. Още по-страшни, по-гръмотевични.
Впрочем може ли да се каже кое е за предпочитане – трагедията в "Индиго" или в реката Лим?
Единствен царят твърди – да гледаме позитивно.
С "гледането" – добре, но какво да направим с "виждането"? С това, което виждат очите ни, което чуват ушите ни?

И така, срещаме се със Спас Русев, за когото ми е известно, че е един успял бизнесмен, живее от няколко години в Лондон, но има сериозно присъствие чрез бизнеса си в България. Поводът наистина е яхтеният скандал, затова и след нашата среща в "Труд" ще излезе едно подробно интервю каква е историята с яхтата и направените тайнствени снимки. А за "Лъжата" съм запазил и няколко непубликувани разказа на моя събеседник тогава.
Това са думи на един приятел на Царя, на човек, известен в България като негов душеприказчик. Бащица на младите му юпи-министри, които сам непредпазливо нарича "моите момчета".
Струва ми се, че описаните случки, дребни и незначителни може би, носят атмосферата и характера на човека Симеон Сакскобургготски.
Интересно е впрочем и следното – яхтеният скандал "яхтен" ли е?
Не става ли всъщност въпрос за хаос, за управленски хаос и недостатъчност? За едно състояние на тежко болен и задъхващ се от интелектуална немощ организъм, при което и от най-слабия полъх – дори върху спуснатите платна на някаква си яхта в Монако, се стига до тежки и трудно определими диагнози и болести?

Запознаваме се в края на май в един чаровен хотел на Лондон. На другия ден вече си говорим на "ти", а в съботата (24 май 2003) продължаваме приказката си пред касетофон и с кана кафе.

– От един месец си в центъра на събитията в България, стана медиен герой, но не го разбирай като любимец. Това притеснява ли те?
– Всеки човек се притеснява, когато медиите се занимават прекалено много с него. Освен това аз съм и далеч и това навярно създава допълнителна загадъчност.
– Има още нещо според мен. В България се говори, че ти си приятел на царя и на царското семейство. Но това звучеше по един начин преди две години и съвсем различно сега, когато вече мнозина се питат, кога Симеон ще си замине обратно в Мадрид?
– Мисля, че съм наясно с това. Въпреки че живея от 11 години в Лондон, не съм се откъснал изцяло от България. Да, аз се познавам с царя. Медиите обаче казват: той е съветник на царя.
– Каква е истината – приятел или познат с царя е Спас Русев?
– Аз съм чувал той да ме нарича пред трети лица приятел.
– Ти как го чувстваш?
– Като приятел, като един човек, към когото винаги съм бил и винаги ще бъда изключително лоялен.
– Като сте насаме, как си говорите? Ти как го наричаш?
– Ваше величество.
– Някой път с малко име или с "господин"?
– Не, не!
– И до ден днешен? Той все пак е само премиер. Не е цар.
– И до ден днешен.
– А той как ти вика?
– Русев.
– Употребява ли обръщението "господин"?
– Не съм го чувал досега.
– Все пак... приятелите обикновено си говорят на малки имена и са на "ти".
– Ами, бил съм и в компании с други хора, които в медийното пространство също са в кръга на неговите приятели и близки, но винаги обръщението му е било едно и също – с фамилното име.
– В този тип приятелство не прозира ли белегът на висш аристократизъм? Или пък, извинявай, не е ли това отношението на царя към един свой служител, към свой иконом, към своя паж, да не кажа – слуга, а не приятел?
– Хм. Възможно е и едно такова разсъждение (pазмисля се и мълчи)... Какво мисля аз: обръщението без "господин" и използването само на фамилното име означават може би "с вас говори царят". Иначе би излязло, че всички сме равни.
– Макар че ти всъщност си един от хората, които водят Симеон към властта... Въпросът ми е дали ти си проправял пътя, по който тръгва идеята за премиерски "престол"?
– Аз наистина бях посветен в много от идеите, но категорично не съм бил един от водещите мозъци. Водещите мозъци в неговото завръщане бяха други. Важното е да се каже, че поначало целта не беше премиерският престол. Някои събития обаче в началото на 2001 г. го тласнаха в тази посока.
– Имаш предвид стопирането му по пътя към президентството от Конституционния съд, за което и до днес се говори, че е внушено от Костов.
– Не мога да твърдя как се е стигнало до това стопиране, но беше ясно тогава, че идеята за неговото завръщане беше то да се осъществи с участие в президентските избори през 2001 г. И с тяхното спечелване, разбира се.
– Можем да кажем, че царят е бил категоричен в решението си да се върне в България, да работи за нея?
– Абсолютно! Той се готвеше за това. Някои хора даже го убеждаваха, доста преди това решение на Конституционния съд, че трябва и партия с неговото име да се създаде...
– Нещо като "ранно НДСВ"?
– Нещо подобно... Тя трябваше да бъде неговата база в България.
– Доколкото знам, идеята за това ранно НДСВ е свързана с името на Георги Марков.
– Ами Георги Марков е един от хората, който в общественото съзнание, сред обществеността е известен с това, че има близки приятелски отношения с царя. Водени са най-различни разговори по какъв начин може да се реализират намеренията на Симеон.
– И така, на 10 февруари 2001 г., след като пътят на царя към президентството е отрязан от Конституционния съд, той заяви: "Искам да уверя всички... които търсят начин да гласуват за Симеон, че ще могат да го направят."
– Аз си го обяснявам и сега като някакво силно желание той да направи нещо за българския народ и по някакъв начин да участва в процесите. Това, от което аз се страхувах тогава, бе как царят ще преодолее самотата, идвайки в тази страна. Как ще живее и работи без приятели? Как може да си пълноценен без духовен комфорт, без близките си?
И тука стана голямата спекулация – много хора се опитаха да заемат точно тази празнота, да се настанят на това място и да създадат душевния комфорт и усещането, че той може да разчита на тях.
Днес например (24 май 2003) чета в Медия Пул едно интервю на проф. Владимир Квинт, в което той казва, че има отношение към прословутите 800 дни, обещани от царя. Значи сега ще се окаже, че много от нещата, изречени от Симеон в предизборната кампания, вероятно са капан. Като магическите 800 дни, като 5-те хиляди долара безлихвени заеми, обещани от него пак по същото време... Това са били идеи, вкарани от точно такива хора...
– Квинт прелетя като комета тогава – по време на предизборната кампания 2001. Преди това се появи и Стоян Ганев. Той преди теб ли се оказа съветник на царя?...

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания