Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Лъжата - Жан, Иван и Величеството
Въведение
Величеството
Разруха
И генералите могат да бъдат мъже
Непригоден за власт от доброта
Жан – неблагодарното дете на Мултигруп
Война по време на мир
Пари за почерпка
Големият бос
Слънчасали приказки за червено правителство
Само бомбите липсваха
Обаче
Упражнения с власт
Мрачно
Поражение или връх
Землянка в лондонския "Хилтън"
Брадичката на Симеон
Придворните
Трансплантация
Путин и ракетите СКЪД
"Труд" и 49 процента от него...
Клюката като информация
Уроци по всичко
Танцът на Герджиков
Сълзите на Рени
Четири към едно
Властохолик
Пух, пух и прах
Яката на Жан
Колко?
Величество без величие
Респект
Гледайте позитивно, Борисов!
Баба Дана видя десет лева нацяло
Приложения
  
Виж още:
Други литературни произведения /Документалистика
Лъжата - Жан, Иван и Величеството
Автор:
Тошев, Тошо

Пух, пух и прах

Разказът на Светлана

"Дори и да работиш в "Труд", може да се случи неделя сутрин, в която не си на работа. По-чив-ка. Почивка?!
Някой ден нашите деца, надявам се, ще премазват мобилните телефони с валяци...
Депутатът, който звъни, е, както се казва, от лявото пространство. Всъщност направо си е червен. И има страхотен материал за нас! Но... не е за телефон. Така се озовавам в уютен депутатски апартамент, кафе ми сервира уютна депутатска съпруга... Пътьом съм се свързала с Тошо – на път за радиото е, приел да участва в "Неделя 150". Е, няма само аз да работя в неделя сутрин!
– Взимай материала, но... без ангажименти – казва той, но и без това знам, че ще го взема.
А "материала" наистина си го бива! Три документа – предложение за извършване на вербовка на лицето Йордан Георгиев Соколов, направено от тогавашния зам.-началник на Шесто управление на Държавна сигурност ген.-майор Боян Велинов1 и парафирано от първия зам.-министър на вътрешните работи Григор Шопов (виж факсимиле 1).
Вторият документ е рапортът на същия този Велинов за вербовката (виж факсимиле 2).
Най-любопитна, разбира се, е собственоръчно написаната декларация (виж факсимиле 3):
"Подписаният Йордан Георгиев Соколов, живущ в град София, декларирам, че доброволно ще сътруднича на органите на ДС.
Доброволно ще давам информация на службите на ДС за лица, които ги интересуват и представляват опасност за сигурността на държавата, както и за подготвящи се и извършени престъпления.
Задължавам се да запазя в пълна тайна връзките си със службите на ДС и да изпълнявам техните указания и принципите на конспиративност.
Писмените сведения, които ще давам, ще подписвам с псевдоним "Момата".
Следва дата – 13.12.83 г.
Е, това с Момата си е направо подарък! Подписи, печати, изходящи, входящи номера – всичко е налице.

Интригата е проста: лицето е с хомосексуални наклонности, което е предпоставка службите – във вид на малко изнудване, да го "убедят" да им донася нужната информация.
В този момент – първите дни на ноември 2000 г. – лицето Йордан Георгиев Соколов е председател. На българския парламент. И последното, което може да се каже за него, е, че е приятел на "Труд".
Охлаждането с хората на Костов е започнало още в началото на годината, а в началото на юни вече има "предприети действия" – до нас достига информация, че Тошо е сред група "неудобни", за които НСС е започнало разработки. Естествено, пръстът на Соколов е налице. Той публично подмята, че Тошев е ченге от ДС, и заедно с Костов и Муравей заформят нещо като ударен отряд за борба с "Труд". Е, не са света троица, но скоро ще имат претенции за недотам света инквизиция...
Какво се прави с такива документи?!

Факсимиле 1

Факсимиле 2


Факсимиле 3


Никола Кицевски. След лятото на 2000 г. той стана реално първият ми заместник в редакцията. Оттогава, а надявам се и за дълго, без Кольо в "Труд" не може да се случи нищо сериозно. Под съмнение са само неговите успехи като рибар. До преди 5-6 години на тази тема в редакцията се говореше повече, но аз и тогава, и днес си мисля, че успехите на трудовите рибари са зависили повече от рибарските магазини, отколкото от техните въдици...

В кабинета на Тошо сме трима, заедно с Кольо Кицевски. Опитваме се да сме разумни, но всъщност усещам как ме изпълва едно ликуващо чувство...
– Никакви приказки из редакцията. Само един ще работи по случая. Поемаш ли го? – пита шефът.
И уточнява – вярно е, че и днес за Соколов твърде често се говори като за изявен хомосексуалист, но всичко друго ми идва отгоре. Прекалено е хубаво, за да го приемем на доверие. Трябва да се провери, а за това ни трябват приятели, които могат да ни консултират професионално.
Дали поемам случая?! Има си хас!
На другата вечер пътувам за врачанско село. С приятел, бивш следовател в Държавна сигурност. "Ще ни посрещне, но не мога да ти обещая, че изобщо ще иска да говори с теб за това." Следователят наистина е приятел – заряза си работата, за да ме мъкне по чукарите. Там някъде живеел бившият знаещ от ДС.
Знаещият ни посреща с домашна ракия, домашно вино, домашна туршия, жена му слага маса, децата щъкат наоколо.
– Пийте спокойно, има къде да спите!
Ние сме с шофьор, чака отпред – да не стреснем стопанина. Поглед към мен, поглед към съпругата и след минута Володката, шофьорът, вече седи на масата пред пълна чиния. Ние се оттегляме да си говорим "по мъжки".
Домакинът гледа документите, аз гледам него – знае ли нещо, ще му проличи ли?… Мълчи. Много дълго мълчи, много бавно ме пита:
– И какво ще правите с това?
– Ами ако е истина...
И се започва – печат по печат, страница по страница...
Тръгваме си след полунощ – аз въоръжена с кратка история на работните принципи на ДС, с осигурен графолог, работил някога за службите, с едва отронени спомени за действащите лица.
– Генерал Велинов имаше доста хард чувство за хумор, но не би избрал псевдоним Момата за човек, вербуван по хомосексуална линия. Целта не е да се гавриш с информатора, а да си му близък...
Изпълнена съм със съмнения към тези думи на "бившия" от ДС – дали по някаква причина не иска да прикрие един активен доносник?…
Докато пътуваме към София, моят приятел, следователят, казва:
– Знаеш ли колко хора от нашите ще са щастливи, ако го докажеш. Ще ти помогнат. Той ги уволняваше наред, съсипа ги...
Следва среща с втори, трети човек... Осигуряваме чрез един от парламентарните репортери оригинален текст от ръката на председателя на Народното събрание – ще ни трябва за сравнението на почерците от преди и сега. Срещам се с любимата на вербовчика-генерал, със секретарката му...

Несъответствията излизат едно след друго:
Не е точно този печатът, не е такава бланката, подписът на този ген. Велинов май че се разминава с истинския...
Парафът на ген. Шопов е много гладък, а през това време той вече е в начална фаза на "Паркинсон"...
Графологът е категоричен – не може да се закълне, че Йордан Соколов е писал тази декларация. Освен всичко друго изминало е много време, почеркът се променя, а отгоре на всичко и разполагаме само с копие от стария документ.
Последният ми разговор е с Димитър Иванов:
– Пълен фалшификат. При това – нескопосан.
Фалшификатът – признавам, с малко тъга – е прибран в касата на Тошо – за спомен... Моят приятел-следовател ще ми каже:
– Недей да си толкова разочарована. Истината си е истина.
Един от събеседниците:
– Твърде възможно е все пак да е бил доносник. И фалшификатът да е изработен от човек, който знае това. И знае, че истинските документи са изчезнали... Но твоите не доказват нищо.

Минава половин година. Пак съм в почивка. Този път ми звъни Тошо – нещо, което често се случва:
– Ела в редакцията. Документите за Соколов са излезли в "Московский комсомолец". Имаш две страници да си опишеш разследването.
Доживяхме – да браня Соколов!…
– Не – казва Тошо. – Няма да браниш Соколов, ще му докажеш, че ние сме по-читави от него.
Пиша ги двете страници, излизат във вестника – смислени, мотивирани – слънце. И на всичкото отгоре ми звъни Милен Цветков, който все още е водещ на "Здравей, България!" по Нова телевизия:
– Ела, моля те, утре в предаването ми, да разкажеш какво сте проучили...
Втори юни, 8,20 ч. Здравей, България! Соколов е жертва на фалшификат...
А Соколов продължава да каканиже някъде за ченгетата от "Труд"...
Да е жив и здрав – казва Тошо."

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания