Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Лъжата - Жан, Иван и Величеството
Въведение
Величеството
Разруха
И генералите могат да бъдат мъже
Непригоден за власт от доброта
Жан – неблагодарното дете на Мултигруп
Война по време на мир
Пари за почерпка
Големият бос
Слънчасали приказки за червено правителство
Само бомбите липсваха
Обаче
Упражнения с власт
Мрачно
Поражение или връх
Землянка в лондонския "Хилтън"
Брадичката на Симеон
Придворните
Трансплантация
Путин и ракетите СКЪД
"Труд" и 49 процента от него...
Клюката като информация
Уроци по всичко
Танцът на Герджиков
Сълзите на Рени
Четири към едно
Властохолик
Пух, пух и прах
Яката на Жан
Колко?
Величество без величие
Респект
Гледайте позитивно, Борисов!
Баба Дана видя десет лева нацяло
Приложения
  
Виж още:
Други литературни произведения /Документалистика
Лъжата - Жан, Иван и Величеството
Автор:
Тошев, Тошо

И генералите могат да бъдат мъже

Реплика

Малко преди да кацнем в Кувейт, в салона на самолета, където се бяхме разхвърляли журналистите, тревожно нахлу една от знатните дами на президентското обкръжение. Протоколната. Тя изглежда винаги запъхтяна и дейна, като възпитателка на трудни деца.
Нахлу и се метна към мен:
– Бързо, бързо – имаме страхотен проблем.
Дръпна ме за ръката и ме поведе напред.
По средата на самолета, между покоите на държавния ни глава и мястото за хора от по-средна ръка, седеше охраната. Момчетата пляскаха карти и биеха Генерала.
В другото сепаре бяха седнали неколцина от президентската свита, единият държеше в ръце разтворен паспорт и щом ме видя, стрелна с очи, а след това прибави и няколко димки чрез думи:
– Как така сте получили виза от кувейтското посолство, след този печат за пребиваване в Израел?
Гледам го, без да разбирам, а и въобще не ми е ясно какво иска да ме попита. Получил съм виза по най-обикновения начин – секретарката ми занесе паспорта в посолството, там са видели, че съм в списъка с делегацията, щрак и готово!
– Не се връзва, не става – няколко журналисти не получиха визи...
Става ми ясно, че според законите на Кувейт никой не преминава през границите му, ако е посещавал някога Израел. И тъй като това не може да се следи по никакви начини, принципът е един – посолствата на Кувейт не издавали визи, при положение че на представения им паспорт е отбелязано посещение в Израел.
Това е то положението!
Откъде да зная как са ми сложили визата...
– Може да не са видели печатите – казва някой.
– Арабска им работа – допълва го друг. – На консула му се е дремело, разлистил е отгоре-отгоре и е ударил печат...
– Е, да, но ние имаме важен проблем – приключва протоколната дама. – Тошев не може да влезе в Кувейт!
– Нещо не мога да разбера – казвам аз.
Все още с усмивка, защото всичко това ми се струва не чак толкова важно... Все пак съм с президентската делегация, не съм някой турист.
– Едва ли ще забележат, като им дадем всички паспорти накуп. Ще ги наредим разтворени на съответната страница, прас-прас и готово.
Гласът е за мен!
– В никакъв случай! – не се дава възпитателката на трудни деца. – Представете си какъв междудържавен скандал може да стане.
– Нищо не може да стане – обажда се от другото сепаре Генерала.
Оказва се, че и играейки карти, си охранява...

Генерал Димитър Владимиров стои стабилно на мястото си кажи-речи от времето, когато и аз застанах на своето в "Труд". Не е изключено една от причините за неговото "дълголетие" да е умението му да разговаря с журналистите, които нито веднъж на "прошепнаха" в ушите на охраняваните лоши думи за него.

Освен че умее да се усмихва и да говори на човешки език, което ще рече, че не се обръща към хората като ефрейтор към новобранци, Димитър Владимиров се оказа добър шеф на службата, която ръководи до днес (2004). Трима президенти вече смени, десетина министър-председатели и още толкова шефове на парламента. Да не говорим за министри и всякакви охраняеми личности. Това за изподраното с политически нокти лице на милата татковина си е небивал рекорд.
Чучваха и си тръгваха началниците на службите, на вътрешните и външните шпиони, всякакви секретари – главни и никакви, Боже мой, колко само генерал се произведе на генералския ни пазар през тези години, а след малко, преди още да сме запомнили имената им, си литваха отвяни от нов партиен тайфун.

– Как така "не може да стане" – сепва се протоколната дама, но като вижда срещу кого е насочено сепването, омеква.
От много репортерки съм чувал, че омекването на женски крака, когато чуят гласа на Генерала или пък, ако имат късмет, се изправят до него, си е част от нормалното състояние. Нормално за всяка разбираща от мъже млада жена.
– И какво да го правим Тошев? – смее се Митко Владимиров. – Да го скрием в багажа ли?
– Ако скъсаме тази страница от паспорта – казва някой дълбокомислено и подава причината за тревожния държавнически проблем, ангажирал държавническото им мислене към Генерала.
– Как ще късаме страница – ако някой по-бдителен го открие, може да стане и страшно – отхвърля се незабавно като не чак толкоз държавническо последното предложение.
Генералът взема паспорта, разлиства го...
– Начинът е един – господин Тошев ще остане в самолета... Ще му носим храна и вода, два дни, не е чак толкова страшно – намира решението от междудържавната ситуация дамата.
– Ти не си в ред – засмива се Митко Владимиров. Засмива се още веднъж, за да не прозвучат тия му думи съвсем сериозно. – Даваш ли си сметка какво значи да стоиш две денонощия затворен в един самолет, набутан в хангар? При 50 градуса жега.
– Да докладваме на президента – еква отривисто поредното предложение. – Той може да помоли Емира за изключение...
– Глупости! – отсича мъжът по генералски. – Ако Тошев трява да остане в самолета за два дни, би означавало, че ще остана и аз, да си правим компания... А това е невъзможно... Как ще занимавате президента с такива неща, които вие не сте свършили?
И защото другите го гледат неразбиращо, продължава:
– Вие предупредихте ли г-н Тошев още в София какви са правилата в Кувейт, погледнахте ли паспорта му там?… Ето, вече кацаме...
Щрак – затваря паспорта той, слага го в джоба на сакото, а при това движение лъсва едър никелиран револвер, провиснал под генералската мишница.
– Въпросът е мой – приключват и дебатите, а след това ми пояснява: – Ти си вървиш с цялата група, а ако има за какво, аз ще намеря начин да ти дам знак.

...Вече наближаваме достолепната редица от виненочервени коли, определени за делегацията, когато един от мъжете на Владимиров ми намига: Точно е. Давай!
След това разбрах, че Генерала лично подал за подпечатване моя паспорт. Докато си приказва любезно с колегата си емирски генерал на кувейтското НСО.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания