Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Лъжата - Жан, Иван и Величеството
Въведение
Величеството
Разруха
И генералите могат да бъдат мъже
Непригоден за власт от доброта
Жан – неблагодарното дете на Мултигруп
Война по време на мир
Пари за почерпка
Големият бос
Слънчасали приказки за червено правителство
Само бомбите липсваха
Обаче
Упражнения с власт
Мрачно
Поражение или връх
Землянка в лондонския "Хилтън"
Брадичката на Симеон
Придворните
Трансплантация
Путин и ракетите СКЪД
"Труд" и 49 процента от него...
Клюката като информация
Уроци по всичко
Танцът на Герджиков
Сълзите на Рени
Четири към едно
Властохолик
Пух, пух и прах
Яката на Жан
Колко?
Величество без величие
Респект
Гледайте позитивно, Борисов!
Баба Дана видя десет лева нацяло
Приложения
  
Виж още:
Други литературни произведения /Документалистика
Лъжата - Жан, Иван и Величеството
Автор:
Тошев, Тошо

Путин и ракетите СКЪД

Ракетите СКЪД са едни страховити руски ракети, които българската армия притежава от времето, когато същестуваше Варшавският договор, а смъртните врагове ни бяха Турция и Гърция. С тях и с още по-страшните СС-23, които могат да носят и атомни бомби, показвахме мускули на противника. Е, и с няколко хиляди танка и все още летящи самолети в бойната авиация. Че и "Балкан" тогава летеше. Костов и Муравей ги нямаше даже.
Съвсем друг е въпросът, че най-мощното ни и реално страховито оръжие бяха не принц Кирил и юпитата-великденци, а Одеският военен окръг. Той именно, след изстрелването на нашите СКЪД и СС-23, сметнати да спрат вражеските набези, трябваше да бъде "поразяващата ръка" на възмездието.
Но, както се казва, смениха се времената, смениха се враговете, танкистите преминаха в таксиметровия транспорт, а от ракетчиците се готвят ковачи на плугове. Летците пък литнаха към социалните фондове.
Целта беше една – да станем членки на НАТО, да си имаме и своя натовска армия. За целта първото условие бе да си нарежем ракетите.
Новите ни по-опитни братя казаха – Турция, Гърция и България са вече приятели. Приятели, нещо като доведени братя. Роднини по съребрена линия са и останалите съседски страни. Макар че, известно е, както си пише и в книгите, държавите се кръвосмешават главно с близките си.
В НАТО обаче е друго, в НАТО ги няма тия неморални явления. НАТО брани мира. НАТО може да си хвърчи от единия до другия край на света, но това хвърчене си е все за добро. Неговите "Апачи" са като гълъбите на господин Пикасо.
За да има надежда да бъде гушната в НАТО, българската войска трябваше незабавно да ликвидира ракетите-кръвопийци. Затова почти цяла година всичките ни генерали, цялото военно ведомство и купчина елитни по политическите науки мъже крояха планове, заседаваха, изпиха хиляди литри кафе, изписаха тонове разпореждания с една-единствена цел – как по най-бързия начин да се премахнат ракетите.

Март 2003 г. Група медийни приятели на Соломон Паси и поканени лично от него сме в Брюксел. Снимката е направена в Централата на НАТО близо до мястото, където една година по-късно се развя и българският флаг.

Това си бе истинска драма в държавата...
В разгара на драмата братя от американската армия решили частично да ни помогнат – поискали, наместо да се морим и харчим пари (!) за ликвидиране на ракетите СКЪД, да им ги дадем тайно на тях. Те ще си блъскат главите.

Искането е неофициално. Искането си е само "сондаж" – отвъдокеанските братя предполагат, че ще им бъде отказано. Отказано незабавно, макар по приятелски. Причината за това си е една съвсем проста причина: армията ни е получила тези ракети по договор. Междудържавен и строг – няма никакво право без разрешение от руска страна да ги отстъпва, продава и прочие. Може да ги гърми, да ги прати към дяволите, но с цел да избухнат, щом стигнат при тях. А да ги дарява на тия същите дяволи, когато вече са преквалифицирани в братя, не може. Не може и... толкова!
Впрочем американците са си прави – ако могат, защо да не барнат ракетите? Военни спецове по въпросните СКЪД обясняват, че те могат да им послужат отлично за обучение. Ето, изстрелват си ги сами към някаква точка на океана и се опитват да ги "прехванат" във въздуха. Предстои, както е известно, през лятото на 2002 г., войната в Ирак. А войската на Саддам е фрашкана с руски ракети от същия тип. В това искане има даже хуманност, защото американските ракетчици ще усвоят по-добре уязвимото място на СКЪД-а. Изпедепсани и с българска помощ ще спасяват от поражение градове и техните жители от нехуманните диктаторски нападения на Саддам. За разлика от нападенията на янките.
Сондите са пуснати в добре проучените парцели на външните работи и отбраната. Министрите Паси и Свинаров клатят сговорчиво глави – един път и големият брат да има нужда от нас! – чист дюшеш си е това.
Да, ама не!
Министър-председателят Симеон Сакскобургготски е очевидно смутен – той не бърза да похвали министрите за тяхната сговорчивост. Не е ясно дали заради респекта въобще от Русия, която като белите мечки стои изправена на задни крака и гледа с тихо ръмжене към малката славянска сестра как припка към НАТО, или да не ни вземат по целокупния свят като съюзник съвсем без характер. Тези ракети не са като патрони за пистолет, всички ще разберат.
И премиерът решава да сподели с президента Първанов.
Разговорът между двамата е съвсем сериозен. Впрочем от Георги Първанов съм чувал не веднъж, че двамата с премиера добре се разбират при срещите си. Особено когато говорят на четири очи. Обменят мислите си на "ви", обръщат се с "господин президент" и "господин премиер", но на казаното си имат доверие.
Така става и по темата СКЪД.

В един от нашите разговори с президента Първанов – обядвахме двамата в "Скай Плаза" при Оги Мочанов (28 февруари 2003), и нямаше как да не си говорим за предстоящата война в Ирак. За българската дипломация през последните месеци, за войската ни и за разни други предвоенни дела. Естествено, и за НАТО, за сложната позиция, в която се е озовала България. Изведнъж се сещам и за историята с ракетите СКЪД и го питам как е завършила?
– Знаеш много добре – ракетите бяха унищожени у нас – усмихва се Първанов, защото очаква следните думи:
– Това го прочетохме във вестниците.
С други думи, не ми отговаряй формално, моля!
– Премиерът наистина ми се обади... Беше притеснен... Бях на същото мнение, защото договорът с Русия, по-точно със Съветския съюз, не допуска такива дарения или сделки.
– Как реагираха американците?
– Мисля, че нормално. Те допускаха отказа по същата тази причина. А знаеш ли какво ми каза Путин?
Това вече е интересно – Първанов бе на официално посещение в Русия през септември (2002), където се среща няколко пъти с руския президент.
– Още от началото разговорите ни тръгнаха доста приятелски и като обсъдихме един куп неща, реших да го питам за СКЪД-овете. Малко бе вероятно, но допусках, че може да каже например така: "Тези ракети не ни интересуват. Вече. Правете каквото намерите за добре." При една такава позиция можехме да мислим как да решим, кое е изгодното за България?
Руският президент изслушал въпроса, облегнал се назад в креслото си, помълчал и бавно, сякаш мисли на глас, казал:
– България, разбира се, може да реши както си иска. Независимо от договора, тези ракети са ваши... Но... тя трябва да прецени какво ще си помислят останалите държави. При едно такова положение, аз мисля, че ще се изложите пред всички. И в САЩ дори ще знаят, че на България не може да се има доверие...

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания