Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Лъжата - Жан, Иван и Величеството
Въведение
Величеството
Разруха
И генералите могат да бъдат мъже
Непригоден за власт от доброта
Жан – неблагодарното дете на Мултигруп
Война по време на мир
Пари за почерпка
Големият бос
Слънчасали приказки за червено правителство
Само бомбите липсваха
Обаче
Упражнения с власт
Мрачно
Поражение или връх
Землянка в лондонския "Хилтън"
Брадичката на Симеон
Придворните
Трансплантация
Путин и ракетите СКЪД
"Труд" и 49 процента от него...
Клюката като информация
Уроци по всичко
Танцът на Герджиков
Сълзите на Рени
Четири към едно
Властохолик
Пух, пух и прах
Яката на Жан
Колко?
Величество без величие
Респект
Гледайте позитивно, Борисов!
Баба Дана видя десет лева нацяло
Приложения
  
Виж още:
Други литературни произведения /Документалистика
Лъжата - Жан, Иван и Величеството
Автор:
Тошев, Тошо

Брадичката на Симеон

Трети юли 2003 г. Будапеща, хотел "Интерконтинентал". Тук в апартамент 910 е настанен за няколко дни бившият цар, а сега временно министър-председател на България. От хола на апартамента, сам по себе си достоен за тази особа, се разкрива панорама от величие и красота. Със сигурност мнозина от предците на Негово Величество Симеон II са реели царствени погледи от това същото място, защото известно е, вековни и жилави са аристократичните им корени, впити в снагата на Стара Европа. Оплели недрата є, дълбоко и властно засмукали сокове от кристалните извори на Божествената є сила.
Първи юли 2003 г. Защо ли е тъжен Този от Сакскобургготските?
Или може би пък не е? Не е тъжен, а гневен? С бушуващ в синкави вени гняв, който навремето е въртял стоманени мечове, гърмял е с оръдията на Марс, а в по-модерните времена е изшепвал с царствено величие страшни присъди.

В първите дни на юли в Будапеща се провежда международната конференция "Ромите в разширяваща се Европа". България е представена от премиера Сакскобургготски. А нашият вестник от Иван Димов.
През тези дни в някакъв немски вестник излиза статията "Един цар ограбва народа си". Тя е бледо копие на наша поредица от предния месец за върнатите имоти на Симеон, конфискувани през 1946 г. Става ясно, че през последните две години Кобургът е пораснал до мултимилионер. Вековната му аристократична душевност придобива мускули на титан, чиято плът по скромни оценки тежи около 170 милиона. Долара!
Докато готвим поредицата, пишем официално писмо за интервю, но отговор, разбира се, нямаме. Досущ както става при глухонемите – нито чуват, нито предават. А има какво да попитаме и хора с желание да го чуят. Знаем например, че в Германия още през 1919 г. немската държава национализира цялото имущество на Кобургите. Знаем също, че няма друг бивш монарх от географските ни съседи да е получил подобен имуществен допинг. Нямат, и надежда даже си нямат, че някога биха могли да влеят в разширените старчески вени на своята аристократичност силната кръв от усещането за власт над земи, гори и имоти.
Разбира се, в нашия случай престъпление също няма. Всичко си е по буква, параграф и закон. Затова ние не коментираме, а титанът няма основание да извиси гласа си за огорчение. И интервю няма, а ние, кой знае защо, не сме изненадани.
Публикацията в немския вестник налива допълнителен гняв в химията на синята кръв, но как да го насочиш към чуждия поданик, позволил си съмнение в царствената почтеност!
Свой поданик пада на мушката в такъв един миг, когато бентовете за сдържаност са напукани и бушуващите вълни са готови да плиснат.
Предния ден в "Труд" излиза десетредова информация на Иван Димов с откровено информационно заглавие: "Симеон спи за 1840 долара на вечер". В нея се чете, че нашият премиер е настанен в апартамент, за който се плаща "пази Боже!". За данъкоплатците с по-слаби сърца репортерът ни пояснява, че тези пари са не от техния, а от джоба на Световната банка.
Един патриот може да си каже даже така: Я го виж нашия! От пиле мляко му дали. Тачат го значи, а покрай него, току-виж, и държавата ни!

Тази информация, публикувана все пак за България, веднага е изпратена в Будапеща, което си е нормално.
На 1 юли премиерът се среща с българската ромска делегация за конференцията. Приема ги в споменатия вече апартамент (№ 910 на деветия етаж), а българските журналисти, които го съпровождат, чакат в коридора за изявления. И докато чакат, посланик Светлозар Панов1 предупреждава момчето ни, че премиерът "бил много афектиран от заглавието му".
След като свършва с ромите, Симеон приема и репортерите. Сядат те – млади 25–26-годишни момичета и момчета – красиви, уморени и вечно преследвани от редакционните графици. Притеснени и в този миг – ще откопчат ли нещо от не особено дружелюбния премиер, защото редакторите им чакат... И а-ха да грабнат думата, за да питат, да питат, да питат...
Точно в този момент обаче господин премиерът, първият човек на властта, силата, упованието, бащицата на народа, а то ще рече и на тях, решава като Хаджи Генчо да хвърли шепа пердах на някого от тях. Не просто на някого, а на Иван.
Е, не чак така – като му опъне ухото до скъсване, а с прочувствени думи, забълбукали горещо от гняв. – Първо, защото е писал неправилно, второ, за да не пише вече така и, трето – и другите да чуят и знаят: на Хаджи Генчо не му минават подобните мискинлъци!
Пред очите му мержелее заглавието "Симеон спи за 1840 долара на вечер".
– Димов – заявява той, – как така!?
Наистина, как може така!… А би могло да се каже, че Симеон изобщо не спи. Той не спи, защото все мисли. Трепери и мисли за поданиците си. И, Боже пази, срещу 1840 долара на вечер! – колкото е тригодишната пенсия на "средния" от по-старите му поданици.
Брадичката му трепери. А в такива моменти трепери и мисълта му – и в това трепетликане думите не му стигат. Българските думи, на отредения му от специалния Бог на монарсите роден език.
– Как може да се пише така – знаете ли колко пенсионери има в България и колко пари получават... Това е подигравка с читателите въобще...
Тихо е. Репортерите не само мълчат. Репортерите си записват. Записва и касетофончето на виновното ни момче:
– Бих искал да кажа, че не заслужавам. Аз вече съм го доказал през тези две години колко внимавам, дори хората се подиграват, понеже внимавам толкова за чужди, държавни пари. Това е нещо, което нещо намирам на едно ниво, което не е за държава като България да се тиражират подобни намеци...
Тишина...
След присъдата следват въпроси. Разбира се, въпроси за пенсионерите няма, темата в момента е ромска.
Въпросът за пенсионерите и парите е друг и Иван точно в този момент няма как да го зададе. Не му е работа тук на репортера Иван да припомня на разядосания Хаджия как преди време един цар Симеон обещал на тия същите поостарели вече жени и мъже, че за някакви си 800 нощи и дни ще ги оправи.

Иван Димов изпрати от Будапеща още няколко репортажа за срещите и работата на нашата делегация. "Компроматната" информация е дребен епизод от работата му там.
За разтрепераната брадичка на Симеон аз научих случайно. В момента съм за една седмица във Варна и тъй като в днешния брой (3 юли) още от първа страница на "Труд" започва едно интервю с Джордж Сорос, направено от Иван Димов в Будапеща, позвъних в редакцията, за да го поздравя. Така попаднах на Апартамент № 910.
И веднага реших да звънна на Кицевски, който командва, когато ме няма.
– Предлагам незабавно да се награди Иван Димов за отличната му работа в Будапеща с 1000 лева. Ще подпиша заповедта, щом се върна, но моля те, съобщи го пред всички. Да се разчуе.

1 Панов, Светлозар Владиславов – завършил специалност “Международни отношения”, работил в Министерството на външните работи, в Постоянното представителство на България в ООН, посланик в Унгария и Словения (1999–2003).

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания