Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Лъжата - Жан, Иван и Величеството
Сълзите на Рени
Продължение от разказа на Крум
Есента на 1999 г.
Продължение от разказа на Крум
  
Виж още:
Други литературни произведения /Документалистика
Лъжата - Жан, Иван и Величеството
Автор:
Тошев, Тошо
Сълзите на Рени

14 септември 1999 г.
Есен, Германия

Рени се разплака.
Видях как само за миг очите є натежаха от влага, а ръцете є, разтреперани, се опитваха да извадят цигара от пакетчето на Ваня.
По тъжните є бузи потекоха сълзи, потрепераха раменете є. Ваня я притисна до себе си, а аз стоях малко встрани, задавен от запаленото откъм филтъра "картие", и гледах към Рени.
В задното дворче на Университетската клиника в Есен чакахме да получим графика за изследванията, които ще започнат от утре. През стъклата на притворената врата виждах как Крум си говори нещо с професора.
Беше тъпо, празно и безнадеждно.

На професор Брьолш не му трябваше много – прехвърли набързо папката с грозно изписани листове от невероятните с краснописа си български лекари, разгледа по-внимателно колонките с цифри и вдигна глава.
В малката му приемна бяхме заедно с Крум, Ваня, която превеждаше, и Рени.
– Вие сте прав – гледаше към д-р Кацаров професорът. – Трансплантация... Единственият изход.
Не помня подробностите за всичко това, но ето какво ми е написал специално за книгата отново Крум:
"Юли и август минаха в справки къде, кога, как и с кого да направим консултация. Накрая се спряхме на Клиниката по трансплантация в Есен, Германия, ръководена от проф. Брьолш. Влязохме във връзка, обяснихме проблема и ни определиха дата за средата на септември."
През цялото това време аз бях в Банкя, а заедно с мен и сестра ми, и Ники Марков, и Миро. И още много приятели. И Николай Павлов идва, за да си говорим за предстоящото дело срещу ВАЦ, и Щерцинг дойде, за да обсъдим с колко и от кога ще повишим цената на вестника, както правехме всяка година в края на лятото.
Крум може да е забравил, а не помня дали съм му и казал това, но щом стана ясно, че най-добре ще е да отидем в Есен, аз не можех да не се сетя за ВАЦ, чиято централа се намираше в същия град. Свързах се с Щерцинг, с когото вече се имахме малко нещо като приятели, а той, защото може би беше един нетипичен германец или по-точно германец, израснал и живял доскоро в по-източната част на държавата (Ерфурт), говореше малко руски, малко английски и можехме да си общуваме дори без преводач, незабавно се обажда на Гроткамп.
Гроткамп и Шуман бяха върховните босове на империята ВАЦ. Те именно представляваха двете фамилии, които владеят концерна, и имената на двамата означаваха мощ и възможности в тази страна.
За мен бе потресаващо чудо, но факт си е – минаха няколко дни и получих по факс до редакцията лично писмо от Гроткамп. То не беше само любезно, то носеше дъх на приятелство и о, небеса, на човечност и съпричастие.
Хер Гроткамп ми съобщаваше, че вече е говорил със своя приятел проф. Брьолш – един наистина световноизвестен хирург, който се е съгласил лично да се заеме с моята трансплантация, и защото, видите ли, това щяло да е и скъпо, концернът ще поеме разноските ми.
Моля, моля – не става въпрос за няколко хиляди лева, марки или каквито си искаш други пари. Ставаше въпрос за много, много пари. Толкова, колкото повечето хора, по която си искаш земя, не могат да съберат за целия си живот.

– Искаш ли лед за уискито? – питах аз и доливах в чашата на Николай Павлов, а той седеше в креслото срещу мен в прохладния през лятото хол на къщата в Банкя.
– Какво ще правим с делата за вестника? – отговаряше той и си пускаше леда сам. – Трябва да се обадим на Костов.
– Много пушиш, Ники – отвръщах му изчерпателно аз, защото той кашляше болно. – Намали ги поне тия цигари.
А сам ги палех една подир друга.
Още не знаех, че след два месеца в миг ще ги спра и от тогава до днес няма да запаля нито една. Пурите дойдоха след операцията, придавайки наложената ми от докторите екзотика в поведението, след като 39 години бях пушил по две кутии цигари на ден.

До заминаването в Германия на 9 януари 2000 г. не се обадих на Костов.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания