Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Лъжата - Жан, Иван и Величеството
Въведение
Величеството
Разруха
И генералите могат да бъдат мъже
Непригоден за власт от доброта
Жан – неблагодарното дете на Мултигруп
Война по време на мир
Пари за почерпка
Големият бос
Слънчасали приказки за червено правителство
Само бомбите липсваха
Обаче
Упражнения с власт
Мрачно
Поражение или връх
Землянка в лондонския "Хилтън"
Брадичката на Симеон
Придворните
Трансплантация
Путин и ракетите СКЪД
"Труд" и 49 процента от него...
Клюката като информация
Уроци по всичко
Танцът на Герджиков
Сълзите на Рени
Четири към едно
Властохолик
Пух, пух и прах
Яката на Жан
Колко?
Величество без величие
Респект
Гледайте позитивно, Борисов!
Баба Дана видя десет лева нацяло
Приложения
  
Виж още:
Други литературни произведения /Документалистика
Лъжата - Жан, Иван и Величеството
Автор:
Тошев, Тошо

Поражение или връх

4 февруари 1997 г.

Случайно, разбира се, но на 4 февруари седем години по-късно (2004) пиехме едно сутрешно кафе с Вежди Рашидов в "Радисън". Приказвахме си за политика, което бе любимото хоби на приятеля ми. А моето пък беше свързано с неговия занаят.
Когато преди година и нещо връчваха орден "Стара планина" на Вежди, Ахмед Доган пусна една малка шега:
– Ако след 100 години някой все пак се сети за мен, може да каже, че това беше един политик от епохата на Вежди Рашидов.
А знае ли някой, дали една днешна малка шега няма да бъде и голяма истина?
По едно време при нас седна и Стоян Денчев.
Странна фигура е Стоян – в началото на 90-те той летеше към върховете на политиката, при Беров беше главен секретар на Министерския съвет, после мина през парламента, избран с бюлетината на ДПС, работи сравнително дълго с Илия Павлов в Мултигруп, сега отново е в бизнеса. Внимателен, мил и нестандартно любезен, той например е безкомпромисно точен, когато дойдат по календара официалните празници. Не е имало случай да не ми позвъни по телефона или да не изпрати съобщение със следното съдържание:
"Поздравявам те с 3 март, най-светлият празник на милото ни Отечество", или
"Стискам ти ръката – "Труд" и днес е великолепен!"
Все на този Стоян е идеята, дошла чрез бизнес-клуб "Възраждане", на всеки български дом да се развее националният флаг – поне по време на празник!
През последните 14 години като главни секретари на Кабинета се извървяха толкова хора, колкото може би бяха и главните секретари на МВР. Но така, както чак при Бойко Борисов хората за първи път научиха що за птица е това секретар (явно не е, за да прави кафетата на министъра...), така и при Беров усещаха за същестуването на подобен човек в Министерския съвет.
Това положение може би коригира единствено днешният правителствен секретар – Мавров. Неговото име излезе под прожекторите на държавния ринг покрай далаверата с ведомствените квартири, раздадени от цитаделата на държавната власт с височайшия му подпис (февруари 2004). Не беше пропуснал и себе си.
Надявам се този факт да не оставя окончателно впечатление у българския народ, че главният секретар е призван да урежда безплатна супа и удобна каца с обезценен мед за пръстите на някои верни служители.
... Та седна Стоян при нас, закачи се за приказката, стана дума и за моята книга, тази която сега държиш в ръцете си, драги читателю, доверих му, че и него съм споменал, а той пък попита дали имам достатъчно информация за един отминал преди седем години 4 февруари... Никога не е достатъчно, отговорих му...
И ето, десетина дни по-късно Стоян ми изпрати този разказ, а аз реших, че няма да се откажа от него, защото за първи път узнах коя е точно ръката, изписала оригинала на приетия в този ден документ.
Един документ с цената на манифест, спиращ военните действия, върнал надеждата българските неща да се решават без кръв.

Стоян Денчев

"Без да спазвам строго хронологията на събитията, ми се иска да предам своето усещане за размирните дни от "зимата на българското недоволство". По онова време имах честта да бъда народен представител и зам.-председател на парламентарната група на ДПС. Бях и зам.-председател на Комисията по външна политика.
Както е известно, Жан Виденов подаде оставка през декември 1996 г. За лидер на БСП беше избран г-н Георги Първанов.
Още в самото начало на 1997 г., на 3 януари, Първанов направи първата си официална среща с тогавашния председател на КНСБ – проф. Кръстьо Петков. Същия ден централата на БСП на ул. "Позитано" № 20 беше атакувана от внушителна група демонстранти с яйца и камъни.
На 4 януари, след близо петчасови безплодни дебати в Народното събрание, управляващото мнозинство отхвърли приемането на внесената за обсъждане от Съюза на демократичните сили Декларация за национално спасение.
Официалният курс на американския долар беше 581,78 лв.

В политическите кулоари напрежението растеше.
Йордан Соколов заяви, че ако БСП се опита да състави второ правителство, СДС ще напусне парламента. Лидерът на ДПС г-н Ахмед Доган каза същото.
На 6 януари изтече информация, че Николай Добрев е склонил да бъде следващият червен премиер, а на 8-и той бе посочен и официално от Висшия партиен съвет на БСП.
На 9 януари представители на девет дипломатически мисии посетиха централата на БСП. Посланичката на САЩ
Е. Боулън дори направи изявление: "Добрев има голям политически опит и още в самото начало трябва да действа решително."

Развръзката на политическия пъзел започна на 10 януари сутринта. В сградата на хотел "София" (сега "Радисън") се установи оперативен пункт на полицията за охрана на обявения митинг пред парламента. В 9 часа сутринта Николай Добрев се обажда на Софиянски и Костов, за да ги предупреди, че по сведения от службите се очакват провокации и ексцесии.
В 10,00 часа около 2 хиляди демонстранти образуват жива верига пред парламента. Почти по същото време там пристига и шествието на софийските таксита.

Около 11,00 часа от НДК тръгна протестно шествие, което се присъедини към митинга на площад "Народно събрание"... Постепенно се събраха над 20 хиляди души.
По това време аз бях в парламента. Няколко пъти, и сам, и с мои колеги от ДПС, излизахме извън сградата. Първия път беше от любопитство, но по-късно това любопитство започна да се смесва и със страх. Страх от това да не се "пусне" кръв.
... Около 16,30 часа започна вандалският щурм на Народното събрание. Въпреки призивите за спокойствие на Ст. Софиянски и П. Стоянов (той щеше да встъпи официално в длъжността президент след около две седмици) тълпата стана неуправляема.
Мачкаха се коли. Изкъртена беше вратата на служебния вход на парламента. През нея и през прозорците на първия етаж голяма група проникна в сградата. Всеки чупеше каквото му попадне. Появиха се пожари.
Към 19,00 часа след намесата на части от Вътрешни войски и на "баретите" протестиращите бяха изтласкани.

В 21,10 часа президентът Желев се завърна от чужбина. На летището той беше посрещнат от лидера на БСП
Г. Първанов. В 23,45 Желев направи обръщение към народа по националните електронни медии. Декларира, че няма да връчи мандат на левицата за съставяне на ново правителство, и свика Консултативния съвет за национална сигурност.

Посред нощ на импровизиран митинг пред "Св. Ал. Невски" лидерите на Обединените демократични сили (ОДС) призоваха гневните граждани да не допуснат излизането от парламента на "червените" депутати, докато не гласуват Декларацията за национално спасение!
Аз си тръгнах откъм 1,30 часа. (Взех със себе си "за спомен" и още ги пазя две автентични дървени парчета от счупени крака на стол и маса). По-късно, към 2,30 часа, полицейските части са извели от сградата и другите депутати.
Слава Богу, жертви нямаше.
Героят през тази нощ беше Николай Добрев. Той пое цялата отговорност за опазване както живота на депутатите, така и на демонстриращите граждани. По-късно ми е споделял, че през цялото време е бил в контакт с посланика на Германия г-н Метцгер и е следвал неговите съвети за поведение в екстремната ситуация.

На следващия ден (11 януари) президентът Желев свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Сградата на президентството беше блокирана от протестиращи граждани.
В работата на съвета участваха: Жан Виденов, Николай Добрев, Димитър Костов, Димитър Павлов, Ирина Бокова, Анастасия Мозер, Благовест Сендов, Стоян Денчев, Стефан Савов, Йордан Соколов, Красимир Премянов, Георги Дилков (Лорда)...
Към 10,30 часа всички насядахме около масата и очаквахме идването на президента. Обстановката беше тягостна. От време на време се разменяхме някакви незначителни реплики. Г-н Савов дойде зад гърба ми и ме помоли за пореден път да опитаме да постигнем нещо преди официалните разговори. След малко аз написах бележка и я предадох на Н. Добрев. (Той седеше срещу мен, вдясно.) Съобщението имаше следното съдържание:
"Николай, спасението на България са предсрочните избори. Твоят глас тук и сега е много важен. Както казах, това не отнема възможността да съставиш правителство. Стоян."

Николай прочете листчето, сгъна го, върна ми го обратно и ми каза: "Стояне, в момента аз съм само министър и не мога да вземам такива решения. Обърни се към политиците" – и ми посочи с глава към господата Сендов и Премянов, които седяха през два стола до мен.
Доктор Желев влезе в залата и се изказа пръв. Според него трябва незабавно да се насрочат парламентарни избори, като се държи сметка решението за това да се вземе по достоен начин, без да се засягат интересите на тези, които трябва да правят компромиси.
След него говори Премянов. Като подчерта, че БСП носи политическа отговорност за случилото се, той нападна остро опозицията за "изваждането на духа от бутилката и невъзможността да го върнат обратно". В крайна сметка той декларира желанието на своята партия да състави ново правителство и връчи на д-р Желев официалното решение на Демократичната левица за избора на Николай Добрев.
Следващ се изказа г-н Соколов и обърна внимание на факта, че т. нар. ексцесии винаги се провокират. Изнесе данни за 85 ранени граждани. Припомни Декларацията и призова "да преговаряме за датата на изборите".
След това говори Стефан Савов, който даде отлична оценка на Николай Добрев, похвали го и Благовест Сендов, който пръв от "левите" допусна за приемливи много от пунктовете на Декларацията за национално спасение. Впрочем главното в тази декларация е настояването за незабавни избори.
Жан Виденов бе остър и кратък.
– Случилото се е антиконституционен метеж, а предсрочните избори – сигурен път към катастрофа.
Докато траят изказванията, Стоян Денчев съчинява следния текст, който според него може да обедини присъстващите:
"Всички членове на Консултативния съвет при Президента на Републиката се съгласиха, че е необходимо да се проведат предсрочни парламентарни избори. В тази връзка представителите на ОДС, ПГ на Демократичната левица и другите парламентарно представени политически сили се споразумяха да започнат преговори в понеделник (13.01.), като на 15.01. (сряда) резултатите от тези преговори се обсъдят в парламента и се вземе съответното решение".
Георги Дилков-Лорда подкрепя веднага проекта, но в този момент всички очакват да чуят Николай Добрев. Той разбира това, но в същото време явно все още не е готов с решението, което ще вземе на 4 февруари. Затова казва:
– Нека се разберем веднъж завинаги, че няма да ползваме насилието за политически цели!
Това звучи като призив, но то е и обещание – никой не забравя, че думите са на министъра на вътрешните работи
Започва се спор по предложения от Стоян Денчев текст – говорят Премянов, Димитър Костов ("всеки момент може да се стигне до срив в плащанията, 900 млн. долара са изтеглени от банките", съобщава финансовият министър), изказва се Бокова, възбуден ги прекъсва и президентът ("Обстановката е с много по-голям разрушителен заряд... всичко може да излезе извън контрол...") и призова всички да се обединят около предложения от Денчев текст.
"Жан Виденов прекъсна спора и на висок глас заяви, че отхвърля направеното предложение за "някакво" споразумение. Според него "предсрочните парламентарни избори са илеревантен проблем" и такъв проблем той няма да обсъжда.
Г-н Савов не се стърпя, "учтиво" го наруга и му каза да си посипе главата с пепел."
Заседанието на Съвета е прекратено след 150 мин. безплодни разисквания. Представителите на управляващите, между които са и шефът на парламента Сендов и действащият все още като премиер Виденов, трябва да бъдат спасени от горещата народна любов, която ги чака пред президентството, и затова охраната ги извежда през таен изход отзад.
"На 20 януари, в 11,00 часа, Петър Стоянов положи клетва като нов президент.
Официалният курс на долара беше 750 лв.
На 22 януари Петър Стоянов пое официално държавата.
Официалният курс на долар достигна 899 лв.

На 25 януари Николай Добрев се срещна с Петър Стоянов, а три дни след това (28 януари) получи мандат за съставяне на правителство.
Официалният курс на долара беше 1300 лв.

Отбелязал съм си:
На 1 февруари – Дупница въстана!
На 2 февруари – столицата от днес остана без транспорт!
На 3 февруари – скулпторът Вежди Рашидов публикува във в. "Труд" отворено писмо, озаглавено "Анатема на комунизма".
Ежедневно пред храм-паметника "Св. Ал. Невски" се провеждат митинги. Шествията тръгват от НДК, преминават през централните софийски улици и стигат до площада пред катедралата. Стотици певци, десетки оратори, хилядно гражданство!
Наред с екзалтацията на народа, тези митинги ще се запомнят и с една фраза, която по интелигентност не се родееше с най-добрите образци на българската словесност:
– Кой не скача е червен, кой не скача е червен, кой не скача е червен...
Та като започна едно скачане... Поне по този начин се топлихме през студените януарски и февруарски нощи на 1997 г.

4 февруари. При президента Стоянов е свикан на поредно заседание Съветът за национална сигурност. В 11,45 в сградата на президентството влизат хората, от които в голяма степен щеше да зависи близкото бъдеще на България – Георги Първанов и Николай Добрев. В стенографския протокол от това заседание е записано:
"Бяха поканени да присъстват и господата Иван Костов, Стоян Денчев, Веселин Методиев и ген. Ламбов."
Заседанието започна. Отначало нищо не предвещаваше, че то ще завърши добре. Обичайните караници, квалификации и обиди. Министър-председателят в оставка Жан Виденов напусна заседанието. По-късно той беше последван и от Иван Костов. (В самия край на срещата Костов се върна и взе участие в заключителната фаза.) Отсега нататък погледите на всички присъстващи се концентрираха върху Добрев и Първанов.

Преди заседанието на Съвета Стефан Савов ми беше казал:
– Стояне, ти се имаш с всички, даже и с комунистите. Възможно ли е да се разбереш с тях и да излезем от ситуацията?
... По време на първата част от заседанието нахвърлих някои бележки с идеята по-късно да ги прецизирам в нещо като декларация. (Обикновено в такива ситуации повечето от хората говорят много и не се стига до резултат. Аз по образование съм математик и съм свикнал да разсъждавам и работя алгоритмично, т. е. да стигам до резултат. Винаги при такива дискусии обичам да пиша по време на дебат и накрая да предложа решение.)
Петър Стоянов прекъсна заседанието и даде почивка. Участниците се пръснаха в кулоарите и продължиха на групи да обсъждат постигнатото до момента. Направи ми впечатление, че както Добрев, така и Първанов, не се присъединиха към никаква група и всеки един от тях се беше вглъбил в себе си. Аз се приближих до Николай и му изложих част от моите разсъждения, като не забравих да му кажа, че предложението е подкрепено и от г-н Савов. Очите на Кольо светнаха. Той ми каза, че те (с Първанов) могат да се съгласят на такъв вариант само и единствено ако опозицията приеме някои техни изисквания.
Основното искане на Добрев в случая беше да се запази авторитетът на БСП и достойнството на неговите другари. Може би за да наблегне на огромната жертва, която се готви да направи, той ми показа някаква папка, в която имаше предложение за състав на министерски съвет, но неговото вътрешно убеждение беше, че това не бива да стане.
Веднага повиках при нас Ахмед Доган. Известно време говорихме тримата, после ги оставих да довършат разговора си насаме. Беше дошло време за поемане на персонална лидерска отговорност.
След тази среща Добрев уведоми Първанов и така започна "отпушването" на заплетената ситуация.
В началото на втората част от заседанието на Съвета "сглобих" основните елементи на декларацията и поисках думата. Прочетох я:
"Имайки предвид създалата се в страната извънредно сложна и драматична икономическа и политическа ситуация и с цел стабилизиране на обстановката и запазване на гражданския мир, членовете на КС по НС, с изключение на министрите в оставка, в името на България и при запазване на достойнството на всички политически партии считат, че политическият момент не позволява да се говори за победители и победени, и изразяват своето съгласие за провеждане на незабавни предсрочни избори за Народно събрание, като препоръчват на Президента на Републиката те да се състоят през втората половина на м. април 1997 г.
В тази връзка присъстващите членове на КС при Президента на Републиката предлагат на всички парламентарни групи до 07.02.1997 г. да декларират писмено своето съгласие за прекратяване на мандата на 36-ото Народно събрание, като на свое заседание то вземе съответното решение за това и парламентарно представените политически сили приемат с единодушие Декларация за принципите за излизане от кризата."

Стефан Савов ме погледна с одобряващ поглед. Аз му кимнах с глава. Решението беше намерено.
Всички притихнаха и насочиха отново погледите си към Първанов и Добрев. Те веднага обявиха, че са съгласни с прочетеното от мен. Тогава някои от опозицията се опитаха да поискат още малко отстъпки, но Добрев се опъна:
– Не, ние сме съгласни, но само дотук!
Последователно такова становище изказаха А. Доган и
Г. Първанов. С това съществената дискусия приключи. Имаше обече нужда от изчистване и прецизиране на текста. Тук помогна много Веселин Методиев. Той даде някои нови формулировки, в рамките на приетия текст.
По това време се върна и Иван Костов. Прегледа вече изчистения материал и, без да го коментира, също го одобри.

След известни консултации Декларацията беше приета единодушно. Дори опозицията демонстрира конструктивизъм. Президентът Стоянов се държа като президент на всички българи. Николай Добрев и Георги Първанов доказаха, че мислят като държавници от висока класа.
Пред очите ми и с моето скромно участие се случи нещо ново, нещо велико, нещо, за което бях слушал и чел, че се е случвало в други държави в сублимни моменти от тяхната история.
Народът ликуваше. На митинга на "победата", пред храм-паметника "Св. Ал. Невски", беше обявено, че националната стачка се прекратява от полунощ на 4 февруари.
Курсът на американския долар беше 1637,8 лв."

За Николай Добрев е говорено и писано много – особено след този исторически четвърти февруари 1997 г., когато той, номинираният според законите на страната за нов премиер, наместо да състави правителство, върна мандата си на президента Стоянов. Добри думи съм чувал за него и от най-върлите врагове на БСП. Когато почина (17 април 1999) ми позвъня Иван Костов.
– Доколкото знам, сте близки с Първанов – казва ми той. – Ако искаш, обади му се и кажи, че съм готов да съдействам за каквото е нужно при погребението на Николай Добрев. Знаеш, че го имах за един достоен човек.

Как да не прелееш от уважение и респект към подобен рицарски жест.
Оттогава минаха четири-пет години и защо ми трябваше в някакъв ден, при случайна среща и неадресирани приказки, да се правя на защитник на Костов. Беше през февруари 2004 г., точно когато едното СДС се развеждаше с другото и за Костов на много места се говореше като за не чак дотам джентълмен. Беше се нахвърлил върху Надежда Михайлова за купения навремето от мъжа є гараж, като че ли това бе станало зад гърба му.
За този гараж още тогава лошите вестници я шамаросвахме здраво. Но как така се извъртя изведнъж тая калпава работа, че най-близкият є партиен другар затрещя през времето разделно на февруари като лошия, страшно гадния "Труд".
Представете си как би изглеждал животът ни, ако Онегин бе сритал влюбената Татяна? Или Ромео се бе отдал на разврат, а Елена Костова, след като царят бе праснал мъжа є, пристанеше, да кажем, на Бонев?
Щеше да изглежда без класика и морал!
Е, повторих аз горните думи на Костов пред Светлана Шаренкова – демек не е чак толкова черен човекът, независимо от парите на Чорни, а тя взе, представете си, да се възмути...

Какво казва по този въпрос Светлана Шаренкова

"Точно година след февруарските събития от 1997 г. проф. Гайдарски направи операция на панкреаса на Николай Добрев. Явно огромното напрежение и отговорност, стресът бяха "отключили" страшната болест. На 19 февруари 1998 г. – след изключително тежката операция, никой не можеше да каже със сигурност колко му е писано да живее. Бавно и мъчително, без да се е възстановил, Николай тръгна на работа.
В тези дни и месеци заедно със семейството му бях почти всеки ден с него. Беше нервен и не търпеше около себе си много хора. Сутрин го вземах от жк "Младост" и го откарвах на "Позитано" или в парламента. С часове разговаряхме.

Два пъти в продължение на година (2002-2003) Светлана Шаренкова доведе в България Евгений Примаков. Един от големите в Русия - бивш външен министър, бивш премиер и още по-бивш разузнавач...

Сякаш на глас осмисляше живота си – успехите и грешките, приятелствата и враговете си. Струва ми се, че тогава преоткри и семейството си. Съжаляваше искрено, че е пренебрегвал децата и жена си за сметка на работата и партията си. Често повтаряше, че благодарение на болестта е разбрал кои са истинските му приятели. Преживя тежки разочарования от някои свои другари (както ги наричаше), на които вече не бе нужен. В същото време и той, и семейството му намираха съпричастност и помощ от много други, дори и непознати, хора, които го обичаха и уважаваха.
Един от малкото му партийни съратници, който остана докрай с него, беше Георги Първанов. Знам, че години наред са били заедно в ръководството на БСП, но не са били близки. Сигурно са се опознали в тежките дни и нощи около 4 февруари.
Георги искрено страдаше за Николай. В същото време, сякаш е здрав човек, обсъждаше и решаваше с него всички проблеми на партията. Пиша тези редове не защото днес Георги Първанов е президент, а заради паметта на Кольо, който не търпеше лъжата и притворството.
В края на 1998 състоянието на Кольо съвсем се влоши, в началото на 1999 г. получи голям кръвоизлив и влезе в болница. Болестта бе дала рецидив. Жена му Елка се пренесе в стаята му в Правителствена болница, а децата му носеха три пъти специално приготвена храна от къщи.
По това време по различни канали към семейството дойде информация, че министър-председателят Костов е казал, че за Николай Добрев правителството ще направи всичко, каквото е необходимо, ще бъде изпратен за лечение или операция в чужбина. Подобни думи се чуха и от президента Петър Стоянов.
... Състоянието на Николай не се подобряваше. По едно време проф. Мечков се сети за някакво "медицинско светило", лекар от Атина, който имал нов метод за лечение на панкреаса. Поканихме го в София, а след прегледа той предложи да направи двуседмичен курс на лечение в клиниката си в Атина. Нямахме представа колко ще струва това, но нямаше и голямо значение, след като се бе появила надеждата.
А освен това, нали премиерът сам бе предложил помощта на държавата.
На 3 март 1999 г. Николай и Елка заминаваха за Атина и той настоя аз да го закарам на летището.
Той бе наясно със състоянието си и знаеше, че заминава в неизвестното. Бяхме двамата в моята кола и мълчахме по време на краткия път до летището. Помоли да му пусна любимата македонска песен "Кога зашуми шумата…" На ВИП-а се скара с Елка за някаква дреболия и седнахме двамата в коридора. Каза, че сигурно ще го върнем от Атина в ковчег, и ме помоли да направим всичко възможно с Кирчо да платим сметката за лечението му в Гърция, дори, ако е нужно, да продадем семейния им двустаен апартамент. Не искал да си отиде от този свят с дългове. Знаеше финансовата немотия на БСП и забрани да се обръщаме за помощ към партията му. Поиска да се обадя на Георги Пирински, който от месеци не намирал две минути да му се обади по телефона, и за пръв път видях как по лицето на този твърд и груб македонец се търкулна една сълза. Отговорих, че сам ще се изясни с него, когато оздравее.
Към средата на март след тежка химиотерапия Николай се върна отново в болницата в България и повече не излезе от нея.
Дойде и сметката от Атина – около 25 хил. долара.
С Кирчо тръгнахме по просия. Лекарите вече не даваха надежда за Николай и с недомлъвки подсказваха, че става въпрос за няколко седмици живот. Тези, при които ходехме да търсим спонсорство, вече знаеха това и отказваха.
Посредници говориха с Костов и той казал, че няма откъде да отпуснат средства и ще могат да дадат само трите хиляди долара, които се полагат на всеки депутат при сериозни здравословни проблеми. Петър Стоянов също казал, че президентството не разполага с подобни фондове, за да финансира лечението.
Те вече бяха отписали Николай и появяването им след месец на "Позитано" 20, където беше поклонението пред ковчега му, бе само върхът на политическата им демагогия и лицемерие.

Оказа се, че няма кой да помогне на Николай.
Тогава се сетих за Чавдар Кънчев в Булбанк, с когото от доста време Кольо не общуваше, защото топ-банкерът беше отказал да кредитира една приватизационна сделка на близки до партията бизнесмени.
... Правителството на Виденов беше нарочило банкера за уволнение, но Николай Добрев, без да го познава лично, стопира тази безумна идея. Беше ми казал, че остро реагирал на Виденов с думите: "Остана една читава банка, ръководена от професионалист, и нея ли искаш да провалим?" Може би заради това, когато Николай беше номиниран за премиер от конгреса на БСП в края на 1996 г., ме помоли да го срещна с Чавдар Кънчев, когото познавах от години. Двамата имаха няколко разговора, на които Кънчев даваше идеи на Николай как да се справят с проблемите на външния дълг и финансовата нестабилност. Дори последната нощ преди 10 януари до 5 ч сутринта бяхме тримата и Николай изписа два тефтера "финансови съвети".
На другия ден с погрома над парламента всичко се промени и срещите им секнаха. Затова, когато отидох в Булбанк, бях подготвена за отказ.
Чавдар има тежък характер, трудно е да се говори с него, а камо ли да бъде убеждаван в лично ходатайство. Мълчаливо ме изслуша, включително и разказа за отношението на Костов и Стоянов към проблема. Попита само може ли парите да бъдат преведени към Правителствена болница, а тя да се разплати с атинската клиника – казах му, че може. Без да обяснява какво ще му коства или че трябва време, защото процедурата е сложна, поиска само писмо от Правителствена болница и банкова сметка и каза, че до два-три дена парите ще бъдат преведени. Така и стана.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания