Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворни преводи
"Из големите поети" (1911)
Невключени в „Из големите поети” стихотворни преводи
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Стихотворни преводи
Автор:
Вазов, Иван

Иван Минчов Вазов (27.VI.1850, Сопот - 22.IX.1921, София). С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, Иван Вазов отрано се приобщава към руската поезия. През 1865 г. учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на П. Беранже, В. Юго и А. дьо Ламартин. През 1868 г. трябва да помага на баща си в търговията, но той продължава да пише стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката 'Майска китка'). През 1870 г. в 'Периодическо списание на Браилското книжовно дружество' излиза и първото му публикувано стихотворение 'Борба'. В Румъния е изпратен през 1870 г., но той продължава да пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в 'Периодическо списание', списание 'Читалище', вестник 'Отечество', вестник 'Свобода' и др. В началото на 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание 'Наука' - първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. През тези години поетичният му талант съзрява в целия си блясък, изявява се и дарбата му на белетрист. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове - цикъла 'Епопея на забравените', стихотворенията 'Българският език', 'Към свободата', 'Не се гаси туй, що не гасне', 'Новото гробище над Сливница', повестите 'Немили-недраги', 'Чичовци', разказа 'Иде ли?' и др.

Преводаческото дело на Иван Вазов е може би най-непроучената част от неговата дейност на литератор. Неговите преводи все още не са описани систематично. Голяма част от тях стоят в старите списания и вестници без масовият съвременен читател да има достъп до тях. Настоящия справочник има задача по-скоро да систематизира вече известните текстове и да онагледи процеса на тяхното окончателно оформяне, отколкото да попълни горепосочените празнини.

Трябва да се има предвид, че голяма част от своите стихотворни преводи Вазов прави около 1884 г. - за подготвената съвместно с Константин Величков 'Българска христоматия'. Редица от тези преводи носят несъвършенствата, характерни за делата на едно още неукрепнало перо. Преводите трябва да се четат със съзнанието за историческата роля, която са играли, защото книгата на Вазов и Величков е дала възможност на много млади българи от това време да влязат за пръв път в досег с големите европейски писатели на миналото и на тогавашната съвременност.

Пълното название на този съвместен труд на Вазов и Величков е: 'Българска христоматия или сборник от избрани образци по всичките родове съчинения, с приложение на кратки жизнеописания на най-знаменитите списатели. За в класовете на градските училища и на реалните гимназии'. От самото заглавие личи, че пред книгата са поставени едни общообразователни цели, но тя добива популярност не само сред учениците.

В 'Българска христоматия' творбите са разположени в няколко раздела по родове: епическа поезия (Басни и приказки; Балади; Идилии; Поеми), лирическа поезия (Оди; Елегии), песни (Народни песни; Художествени песни; Сатири и епиграми; Антологически песни, сонети и други стихотворения), драматическа поезия (Трагедии; Драми; Комедии). Заедно с преводните творби в нея са включени и произведения на български автори и образци на нашия фолклор. С това 'Българска христоматия' става една от първите антологии на българската поезия, като същевременно предоставя възможност да се съизмери ръстът на новата българска литература с големите европейски литератури.

Образците, които Вазов и Величков са използвали при съставянето на книгата си, са били действително подходящо избрани. 'Галаховата христоматия', за която говори Вазов, е 'Русская хрестоматия' - отпечатана през 1842 г. и преиздавана многократно. Алексей Дмитриевич Галахов (1807-1892) е руски литератор, чиято дейност е тясно свързана с кръга на Белински. Явно названието на 'Галаховата христоматия' е било модел за залавието на труда на Вазов и Величков. Николай Василевич Гербел (1827-1883) е също прогресивен руски литератор - той е близък на М. Л. Михайлов и Н. В. Шелгунов. Неговите христоматии: 'Поэзия славян' (1871), 'Русские поэты в биографиях и образцах' (1873), 'Английские поэты в биографиях и образцах' (1875). 'Немецкие поэты в биографиях и образцах' (1877), са били познати не само в пределите на Русия. Открити са запазени свидетелства за това, че тези книги са били постоянно и любимо четиво на Вазов в ранния му период на дейност.

Като допълнение към голяма част от творбите в 'Българска христоматия' Вазов и Величков поместват кратки очерци за биографията и цялостното творчество на авторите. Необходимите сведения за тези очерци те черпят предимно от споменатите руски сборници. Твърди се със сигурност, че Вазов е автор на очерците за Мицкевич, Омир, Тасо, Лермонтов, Некрасов, Колцов, Жилбер, Шамисо, Хайне, Бърнс, Шели, Тенисън, Шилер, Гьоте, Корней, Молиер.

Особено внимание на преводната литература Вазов обръща в периода на редактирането на сп. 'Денница' (1890-1891). На страниците на това издание той помества критични материали за преводите на: 'Демон' от Лермонтов (преводачи Алеко Константинов и Пенчо Славейков); 'Моцарт и Салиери' и 'Скъперникът рицар' от Пушкин, 'Хамлет' от Шекспир и 'Фауст' от Гьоте (преводач Т. Ц. Трифунов); 'Животът на Ал. Македонски' от Плутарх (преводач Никола К. Лица) и др.

В различно време преводаческата дейност на Вазов привлича вниманието на видни наши литератори. Някои от по-важните работи за Вазовите преводи са: Пенчо Славейков, 'Историята на една малка песен', сп. 'Мисъл', г. XIII (1903), стр. 345.; Боян Пенев, 'Гете у нас', сп. 'Училищен преглед', 1908, кн. IX, стр. 420; М. Милетич-Букорещлиева, 'Поетическите преводи на Вазова', сб. Иван Вазов. Живот и творчество. За седемдесетгодишнината от рождението му. София, 1921 г.; Георги Бакалов, От Пушкина до Смирненски. Литературни очерки, София, 1937 (главите 'Вазовите преводи из Некрасова' и 'Вазовите преводи из Надсона'); Михаил Арнаудов - бележките към т. 4 от: Иван Вазов. Събрани съчинения, С., 1948 г.

Вазов не включва преводите си в проекта за Паскалевото издание на своите съчинение, а това усложнява работата по уточняването и подреждането на преводаческото му наследство. Поетът прави един опит да събере в отделна книга преводите си в издадената през 1911 г. сбирка 'Из големите поети'. Именно тя е ориентир при настоящата подредба на тази част от вазовото литературното творчество.

Сбирката 'Из големите поети' излиза като № 25-26 на 'Нова библиотека' на книгоиздателство 'Знание' - София, което издава прогресивна литература. На титулната страница е отбелязано: 'Поправено издание', което означава, че при събирането на своите преводи Вазов чувствително е преработил повечето от тях.

  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания