Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Тодор Живков - мит и истина
Кратки биографични данни за по-важните имена в книгата
А
Б
В
Г
Д
Е
Ж
З
И
Й
К
Л
М
Н
О
П
Р
С
Т
У
Ф
Х
Ц
Ч
Ш
Щ
Ю
Я
  
Виж още:
Други литературни произведения /Биографична литература
Тодор Живков - мит и истина
Автор:
Кастелов, Боян

М


МАДЖАРОВ, Михаил Иванов (31.I.1854–23.I1.944), политически и обществен деец, член на БАН. Роден в Копривщица. Един от водачите на Народната партия (Съединистка); участва в устрояването и управлението на Източна Румелия; пълномощен министър в Лондон (1912–1914); в Петербург (1914–1915); министър на външните работи и изповеданията (1919–1920); редактор във в. “Марица” и в. “Мир”.
МАЛЕЕВ, Атанас Христов (19.ХI.1917–13.V.2001), лекар, генерал-майор, академик. Роден в Пловдив. Участва в антифашистката борба. Член на ЦК на БКП; началник катедра във ВМА; гл. терапевт на БНА; ректор на Медицинската академия – София; директор на Научния институт по вътрешни болести и фармакология.
МАЛЕЕВА–Живкова, Мара (12.VII.1911–22.Х.1971), лекарка, общественичка. Родена в Пловдив. Член на РМС (1932); съоснователка на БОНСС; член на БКП (1933); лекарка, партиен работник и общественик.
МАНОВ, Емил Радославов (29.VII. 1919–30.VIII.1982), поет, драматург. Роден в София. Участва в антифашистката борба; председател на Комитета за наука изкуство и култура (1952–1954); зам.главен редактор на изд. “Български писател” (1955–1958); гл. редактор на сп. “Родна реч” (1958–1966); секретар (1956–1958) и подпредседател (1967–1968) на СБП.
МАНОЛОВА, Наташа Иванова (11.I.1932), публицист, есеист. Родена в с. Мошино, Пернишко. Старши преподавател по история на СССР във Военнополитическата академия в София; редактор на сп. “Днес и утре”; редактор във в. “Литературен фронт”; зам. главен редактор на сп. “Пламък”, секретар на СБП..
МАО ДЗЕДУН (26.ХII.1893–9.IХ.1976), китайски партиен и държавен ръководител (1949–1976); маршал.
МАРИНОВИЧ, Антон Иванов (30.V.1907–28.III.1976), филмов режисьор. Роден в Русе. Сътрудник на сп. “Нашето кино” (1924–1926); редактор на сп. “Кино” (1927–1936) и на в. “Филм и критика” (1930, 1932–1934); директор на кино “Славянска беседа” (1938–1944).
МАРКОВ, Георги Митрев (9.II.1927–1987), литературовед, професор. Роден в Тополовград. Асистент(1951–1967), доцент(1967), професор (1975) в катедрата по теория на литературата в Софийския университет; редактор в сп. “Септември” (1963–1970); директор на Центъра за литературни проучвания към СБП (1974–1975); зам. гл. редактор на сп. “Съвременник”.
МАТЕВ, Павел Христов (28.II.1924), поет, есеист, публицист. Роден в с. Оризово, Хасковско. Работи в КНИК и в сценарната комисия на Българската кинематография; зам. гл. редактор на сп. “Пламък”; секретар на СБП; главен редактор на сп. “Септември”; председател на Комитета за българите в чужбина; председател на Комитета за култура; председател на СБП.
МАТЕЕВ, Евгени Георгиев (1.IV.1920), икономист, държавен деец, академик. Роден в Търговище. Зам.-председател и председател на Държавната планова комисия; председател на Централното статистическо управление; член на ЦК на БКП и на Държавния съвет на НРБ (1974–1981)
МЕТОДИЕВ, Димитър (Д. М. Христов) ( 11.IХ.1922–19.VII.1995), поет, партиен деец. Роден в Белово, Софийско. Партизанин; редактор на сп. “Наша родина; зам.гл. редактор на сп. “ Септември” и на в. Работническо дело”; член на ЦК на БКП.
МИЛЕВ, Гео (Георги М. Касабов) (15.I.1895 – V.1925), поет, публицист, преводач. Роден в Раднево. Основава и редактира сп. “Пламък” (1924–1925). По повод отпечатването на поемата му “Септември” списанието е спряно и редакторът му е осъден по ЗЗД на затвор и глоба. Преди да успее да обжалва присъдата, на 15 май 1925 г. полицията го измъква от дома му и “изчезва безследно” – умъртвен е по най-жесток начин.
МИЛЕВ, Георги Йорданов (20.VII.1915), журналист и общественик, участник в антифашистката борба, концлагерист, един от “Групата на Куфарджиев”.
МИЛЕВА, Леда Гео (5.II.1920), поет, преводач. Родена в София. Ръководи предаванията за деца в Радио София (1944–1951); редактор в изд. “Народна младеж”, “Български писател” и в кинематографията за игрални филми; гл. редактор на сп. “Дружинка” (1951–1966); директор на Българска телевизия (1966–1970), зам.-началник на отдел “Печат и културна дейност на МВнР (1970–1972), посланик в Париж и постоянен представител на България в ЮНЕСКО (1972–1978); гл. редактор на сп. “Панорама” (1980–1990).
МИЛУШЕВ, Георги (1937), военен деец, генерал-майор. Роден в Хасково. Зам.-началник на ВГУ–ДС; началник на УБО–ДС, бизнесмен; генерал-майор.
МИНЕВ, Георги (1919–2002), партиен и военен деец, генерал-лейтенант. Роден в с. Антон, Софийско. Партизанин; началник на СГУ – МВР; зам.-председател на ЦКРК на БКП.
МИНЕКОВ, Величко Иванов (13.Х.1928), скулптор, професор. Роден в с. Мало Конаре, Пазарджишко. Преподавател в Художествената академия, носител на много български и международни награди.
МИРЧЕВ, Васил Кръстанов (23.III. 1927), кинорежисьор, сценарист. Роден в Пловдив. Работи в СИФ “Бояна”, в Студията за документални филми, Военната студия, София-прес и БНТ; реализира повече от 120 филма.
МИТЕРАН, Франсоа (26.Х.1916–8.I.1996), френски политик. Роден в Жарнак. Най–дългогодишният президент на Френската република (1981–1995) и вторият най–влиятелен държавник на съвременна Франция след генерал Шарл дьо Гол; изиграва съществена роля за разпадането на източноевропейската социалистическа система за управление.
МИХАЙЛОВ, Иван–Ванчо (И. М. Гаврилов) (26.VIII.1896–5.IХ.1990), деец на македоно-одринското революционно движение, един от ръководителите на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Роден в с. Ново село, Щипско. След деветнайсетомайския преврат 1934 г. емигрира, като по-дълго живее в Италия.
МИХАЙЛОВ, Иван (И. М. Попов) (22.II.1897–16.V1982), партиен и военен деец. Роден в гр. Фердинанд, дн. Монтана. Участва в Септемврийското въстание (1923); осъден е задочно на смърт; емигрира в Съветския съюз; заема отговорни партийни и държавни длъжности – един от първите строители на въоръжените сили на НРБ; член на ЦК на БКП, на Държавния съвет на НРБ, народен представител.
МИХАЙЛОВ, Христо (Х. М. Попов)(18.IV.1893 – 8.II. 1844), партиен деец; генерал-полковник. Роден във Видин. Участва в Балканската война, един от ръководителите на Септемврийското въстание (1923). Многократно е арестуван и интерниран, осъждан на смърт задочно; ръководи генералния щаб на НОВА (1943). След престрелка с полицията е заловен и убит в камионетката на път за болницата
МИХАЙЛОВСКИ, Стоян Николов (7.I.1856–3.VIII.1927), поет-сатирик, културен и обществен деец. Роден в гр. Елена. Учител, адвокат, съдия, висш чиновник; често уволняван заради гордия си непреклонен характер и пререкания с властниците; народен представител в III Велико народно събрание (1886–1887) в VIII (1894–1896) и ХIII (1903–1908) ОНС.
МИХАЛЧЕВ, Димитър Георгиев (25.ХII.1880–18.I.1967), философ, социолог, общественик, академик. Роден в Лозенград. През 1918 г. участва в делегацията, която подписва Ньойския мирен договор; пълномощен министър в Чехословакия (1923–1927), в Съветския съюз (1934–1936; 1944–1946); основател и редактор на сп. “Философски преглед”.
МИШЕВ, Георги (Г. М. Иванов) (3.ХI.1935), писател. Роден в с. Иглав, Ловешко. Журналист в провинцията (1958–1967); редактор в изд. “Народна младеж” (1967); редактор и сценарист в киностудия “Бояна” от 1970, депутат във ВНС (1990–1991).
МИШЕВ, Мишо Димитров (23.VII.1911), партиен и държавен деец. Роден в с. Бойница, Видинско. Участва в партизанското движение; началник на Главно политическо управление на БНА; зам.-председател и председател на Комитета по труда и работната заплата; министър на труда и социалните грижи; член на ЦК на БКП; председател на БПС (1974–1981).
МЛАДЕНОВ, Петър Тошев (22.VIII.1936–1.VI.2000), държавен и партиен деец. Роден в с. Урбабинци, Видинско.Член на ЦК на БКП (от 1971), кандидат–член на ПБ, член на ПБ (до 1989), генерален секретар на ЦК на БКП (1989–1990), председател на Държавния съвет (ноември 1989–април 1990), Президент-председател на НР България (до 6 юли 1990).
МЛАДЕНОВА, Ани (1947), лична медицинска сестра и доверен сътрудник на Т. Живков; майор.
МОЛХОВ, Яко Аврамов (29.ХII.1915–8.IV.2001), литературен и филмов критик, есеист. Роден във Велинград. Сътрудничи във всекидневници от 1944 г.; редактор на сценарната комисия към Българска кинематография; редактор в СИФ “Бояна” и в Студията за научнопопулярни филми; гл. редактор на сп. “Киноизкуство” (1954–1967); редактор в сп. “Пламък”.
МУРАТОВ, Александър (Христо Мотов Мишев) (15.VI.11914–5.ХI.1994 ), поет, преводач. Роден в с. Ясен, Пловдивско. Учител; редактор на сп. “Кооперативно другарче” (1945–1947); отговорен редактор (1950–1953) и гл. редактор (1953–1975) на сп. “Пламъче”.
МУРДЖЕВ, Димитър (1918–1989), политически и военен деец, генерал-лейтенант. Роден в с. Лисичево, Пазарджишко. За антифашистка дейност осъден на 10 г. затвор; оперативен работник в МВР; директор на затвор, началник на група за борба с контрареволюцията; началник на областните и окръжните управления на МВР в Бургас, Пловдив, Пазарджик и София.
МУСАКОВ, Антон (1932–1998), политически и военен деец. Роден в с. Българене, Плевенско. Директор на ЦКШ до 1966 г.; началник на отдел във II ГУ; зам.-началник на Софийско градско управление (1966–1974); първи секретар на ПК на МВР (1974–1978); зам.-началник на VI у–ние (1979–1985) и началник (1985–1990).
МУСАКОВ, Владимир Петров (25.Х.1887–28.IХ.1916), писател, драматург. Роден в София. Адвокат, участва в Първата световна война, ранен е смъртоносно в сражение. Сътрудничи е в сп.. “Светлина”, “Факел”, “Листопад“, “Родно изкуство” и във в. “Ден” и в. “Балканска трибуна”.
МУТАФОВ, Енчо Пенев (9.III.1943), литературен критик, културолог. Роден в с. Деветак. Редактор във в. “Литературен фронт” и в. “Обзор”; гл. редактор на в. “Демокрация”.
МУШАНОВ, Никола Стойчев (12.IV.1872–10.V.1951)– юрист,политик. Роден в Дряново. Председател на Демократическата партия (1938–1947), председател на ХХIV ОНС (1938–1939); многократно е министър в периода от 1908 до 1934 г.; министър-председател (1932–1934).

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания