Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Тодор Живков - мит и истина
Кратки биографични данни за по-важните имена в книгата
А
Б
В
Г
Д
Е
Ж
З
И
Й
К
Л
М
Н
О
П
Р
С
Т
У
Ф
Х
Ц
Ч
Ш
Щ
Ю
Я
  
Виж още:
Други литературни произведения /Биографична литература
Тодор Живков - мит и истина
Автор:
Кастелов, Боян

К


КАЛОЯНЧЕВ, Георги Тодоров (13.I.1925), актьор. Роден в Бургас. Артист в НТ “Иван Вазов” (1952–1957), в състава е на Сатиричния театър от самото му създаване (1957). Снимал се е във филмите “Инспекторът и нощта”, “Наша земя”, “Вълчицата”, “Невероятна история” и мн. др..
КАМАРАШЕВ, Вълчо Тодоров (12.IХ.1937), актьор. Роден във Видин. Артист в ДТ в Бургас, Русе, и Перник, в НДТ “Сълза и смях” и Театъра на Българската армия.
КАНЕТИ, Елиас (25.VII.1905–13.VIII.1994), писател, лауреат на Нобелова награда. Роден в Русе, където семейството му живее до 1911 г. Живее и твори във Виена (1912–1938), от 1938 г. – във Великобритания.
КАРАВЕЛОВ, Петко Стойчев (24.III.1843– 24.I.1903), политик и държавник, действителен член на БКД. Роден в Копривщица. Председател на I, II и IV обикновено НС (1879, 1880 и 1884); министър на финансите и управляващ Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията (1884–1885), управляващ Министерството на вътрешните работи (1885–1886), председател на временното правителство (1886), член на регентството (1886), вода ч на Либералната партия (1879–1883), основател на Демократическата партия (1896).
КАРАДЖОВ, Стоян Димитров (12.VII.1905), партиен и държавен деец. Роден в с. Живково, Софийско. За революционна дейност осъждан (1938), интерниран е в концлагера “Гонда вода” (1941); инструктор на ЦК на БКП при щаба на НОВА; председател на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП.
КАРАКАЧАНОВ, Панайот Александров–Антон (1.ХI.1917–31.ХII.1997), партиен и военен деец, ген.-лейтенант. Роден в Ямбол. За революционна дейност многократно е осъждан и лежал в затвора; 2 пъти е осъждан задочно на смърт; пом.-командир на VI ВОЗ и командир на Ямболския революционен щаб; заема ръководни длъжности в БНА; аташе в Букурещ, Москва и Делхи.
КАРАКАШЕВ, Владимир Георгиев (28.IХ.1932), театрален и литературен критик, професор. Роден в Русе. Референт в Министерството на културата (1954–1955), драматург в Театъра на Българската армия (1955–1962), редактор в сп. “Пламък” (1962-1967); драматург на НТ “Иван Вазов” (1968–1970); гл. редактор на в. “Народна култура” (1970–1976).
КАРАЛИЙЧЕВ, Ангел Иванов (21.VIII.1902–15.ХII.1972), белетрист. Роден в Стражица. Участва в редактирането на в. “Звезда” (1923–1924), сп. “Кооперативна просвета (1932–1944); редактор в изд. “Народна младеж” (1947–1952), издателство “Български писател” (1952–1970).
КАРАСЛАВОВ, Георги Славов (12.I.1904–26.I.1980), белетрист, драматург. Роден с. Дебър, сега кв. на Първомай. Участва в Септемврийското въстание; работи във в. “Ведрина” (1926–1927) , в. “Поглед”(1930–1934) и др.; директор на Народния театър (1947–1949), народен представител (1950–1962).
КАФКА, Франц (1883–1924), писател. Роден в Прага. Смята се за един от “тримата влъхви” на модерната проза заедно с М. Пруст и Дж. Джойс.
КАШЕВ, Илия Симеонов (1922–28.IХ.1986), военен деец, генерал-лейтенант. Роден в с. Поибрене, Пазарджишко. Служител и началник на УБО; зам.-министър на вътрешните работи..
КЕВОРКЯН, Кеворк Таквор (11.IХ.1944), журналист. Роден в Сливен. Водещ и продуцент на предаването “Всяка неделя” в БНТ; ръководител на Българското сдружение за честни избори; програмен директор на БНТ (1990).
КИНОВ, Иван Атанасов (25.IV.1893–2.I.1967), партиен и военен деец, генерал-полковник. Роден в с. Лютиброд, Врачанско. За участие в Септемврийското въстание (1923) е осъден задочно на смърт; завършва Военната академия “М. В. Фрунзе” (1929) и Военната академия на Ген. щаб на въоръжените сили на СССР “К. Е. Ворошилов” (1938); заема висши военни постове.
КИТАНЧЕВ, Трайков Цветков (1.ХI.1858–1.VIII.1895), общественик и книжовник, деец на македоно-одринското движение. Роден в с. Подмочани, Русенско. Редовен член на БКД. Участва в Сръбско-българската война (1885); осъден по процеса за убийството на министър Хр. Белчев на 3 г. затвор; народен представител в IV(1884–1886 ), V (1887–1890), и VIII (1894–1896) обикновено НС и в III Велико НС (1886–1887).
КОВАЧЕВ, Христо Цонков (6.V.1929), кинорежисьор. Роден в с. Острец, Ловешко. Кинооператор от 1950 г.; режисьор на документални филми; художествен ръководител на колектив за документални филми “Глобус” към СИФ “Бояна”
КОДЖЕЙКОВ, Драгой Христов (13.Х.1881–18.V.1979), партиен и профсъюзен деец. Роден в Калофер. Неколкократно е арестуван и интерниран; член на Изпълнителното бюро на ЦС на профсъюзите (1944–1961); член на ЦРК на ЦК на БКП (1954–1962); основател и ръководител на “Профиздат” (1945–1952).
КОКАНОВА, Невена Богданова (12.ХII.1938–3.VI.2000), артистка. Родена в Дупница. Играла е в театрите в Ямбол (1956–1957), Габрово (1957–1958), Русе (1958–1959) и в Държавния сатиричен театър. Създава едни от най-обаятелните образи в българското кино: Ирина от “Тютюн”, Лиза от “Крадецът на праскови”, Неда от “Отклонение”, Герда от “С дъх на бадеми” и др.
КОЛАРОВ, Васил Петров (16.VII.1877–23.IV.1950), партиен и държавен деец. Роден в Шумен. Работил с Д. Благоев, Г. Кирков и Г. Димитров; участва в работата на Коминтерна; председател на ХХVI Народно събрание (1945), председател на временното председателство на НРБ (1946); зам.-председател на МС и министър на външните работи (1947), председател на МС (1949).
КОЛАРОВ, Киран Янков (31.III.1946), кинорежисьор. Роден в Бургас. Завършва ВИТИЗ “Кр. Сарафов”, актьорско майсторство при Ж. Мандаджиев и кинорежисура при проф. Хр. Христов. Кинорежисьор от 1976.
КОЛЕВ, Желязко Демирев–Императора (1923–9.III.2000). Роден в с. Мрамор, Тополовградско. Участник в Отечествената война 1944–1945 г. като парашутист; иманяр, трафикант на културно-исторически ценности и колекционер, многократно осъждан. Убит от друг иманяр в къщата си в с. Мрамор.
КОЛЕВ, Тодор Петров ( 26.VIII.1939), актьор. Роден в Шумен. Играе в ДТ в Смолян, Пловдив, Шумен , в НДТ “Сълза и смях”, в ДТ “София”; преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”.
КОНКУЕСТ, Робърт ( 1921), писател, историк. Работи в отдела за руски и източноевропейски изследвания в института “Хавър” към Стандфортския университет.
КОНСТАНТИНОВ, Алеко Иваницов – Щастливеца (1.I.1863–1897), писател. Роден в Свищов. Съдия, помощник-прокурор (два пъти уволняван за отказ да осъжда по нареждане); от 1896 до края на живота си – адвокат в София.. Застрелян от наемни убийци близо до с. Радилово, Пазарджишко.
КОНСТАНТИНОВ, Константин Илиев (20.VIII.1890–3.I.1970), белетрист, преводач. Роден в Сливен. Адвокат, съдия във Враца, Цариброд и София (1914–1944); председател на СБП (1945–1946).
КОПЧЕВ, Борис Диков (25.IХ.1906–1989), партиен и военен деец, генерал-лейтенант. Роден в Свищов. Участва в антифашистката борба – няколко пъти интерниран и осъждан задочно на смърт; командир на VIII ВОЗ; командир на обединение (1953–1955); началник тил на БНА (1955–1956).
КОСЕВ, Кирил Димов–Гошо (27.V.1919), партиен и военен деец, генерал-лейтенант. Роден в Сибиу, Румъния. Командир на горнооряховския партизански отряд и зам.-командир на ХIII ВОЗ; началник-щаб на обединение (1955), командващ обединение (1960–1966); зам.-министър на отбраната ( 1966–1971); началник на Главно. политическо управление на БНА.
КОСТОВ, Владимир Борисов (28.V.1932), журналист. Получава политическо убежище в Западна Европа (1977); работи в радио “Свободна Европа”; гл. редактор на в. “Континент”.
КОСТОВ, Иван Йорданов (23.ХII.1949), политик. Председател на СДС (1994-2001); министър председател (1997–2001); председател на ДСБ (2004)
КОСТОВ, Трайчо (Т. К. Джунев) (17.VI.1897–17.ХII.1949 ), партиен и държавен деец. Роден в София.. Участва в нелегалната дейност на БКП; член на ПБ на ЦК на БКП (1936, 1945); арестуван е и осъден на доживотен затвор (1942); подпредседател на МС и министър на електрификацията, водите и природните богатства (1945); зам.-председател на МС и председател на Комитета за стопански и финансови въпроси (1946); обвинен в антипартийна и антидържавна дейност и осъден на смърт (1949). Реабилитиран посмъртно през 1956 г.
КОФАРДЖИЕВ, Никола Георгиев–Сашо (28. IV.1904–30.Х.1931),.младежки и партиен деятел. Роден в Бургас. Многократно арестуван и осъждан (1923, 1925, 1928); секретар на БКМС (1926–1928); член на ЦК на БКП, загива в престрелка с полицията на ул. “Дебър” в София.
КОЦЕВ, Венелин Тодоров (28.IV.1926–15.VIII.2002), политически деец. Роден с. Литаково. Ятак на отряд “Чавдар”; зав. отдел “Изкуство и култура” на ЦК на БКП (1962), секретар на ЦК на БКП и кандидат-член на ПБ (1966).
КРАПЧЕВ, Данаил Василев (15.ХII.1880–8.IХ.1944), журналист. Роден в Прилеп. Редактор на в. “Илинден” (1907–1908), участва в редактирането на в. ”Отечество” (1909); издава в. “Вардар” (1911); директор н в. “Зора” (1919–1944).
КРАСИНСКИ, Славчо (Венцеслав Генков Кръстев) (25.ХI.1909–1984), поет, драматург. Роден в гр. Монтана. Драматург в театрите в Пловдив, Бургас и Шумен.
КРИСТАНОВ, Цветан Ангелов – в Испания д–р Оскар Телге (21.Х.1898 –11.V.1972), венеролог, историк, партиен деец, академик. Роден в Пирдоп. Арестуван многократно за революционна дейност; емигрира в Съветския съюз; участва в Испанската гражданска война (1936–1939); основател на катедрата по кожни и венерически болести в Медицинския факултет в Пловдив.
КРУМОВ, Секул (С. К. Марков) (14.VIII.1922), скулптор, професор. Роден в с. Витановци, Пернишко. Ректор в Художествената академия (1968–1976); народен представител.
КРЪСТЕВ, Цоло Каменов (1906–1989), партиен деец, дипломат. Роден в с. Долна Кремена, Врачанско. Командир на партизански отряд “Гаврил Генов”; създава заедно с Иван Тодоров–Горуня нелегална група с цел сваляне на Т. Живков от власт.
КРЮЧКОВ, Владимир Александрович (29.II.1924), съветски политически и държавен деец. Председател на КГБ (1988–1991).
КУБАДИНСКИ, Пенчо Пенев (27.VII.1918– 22.V.1995), партиен и държавен деец. Роден в Лозница. Зам. политически комисар на IХ ВОЗ (1943–1944) и командир на Шуменския сборен партизански отряд (1944); ръководител на националните младежки строителни бригади (1946–1948); гл. директор на строително обединение в Димитровград (1948–1952), секретар на ОК на БКП в Русе, секретар на ЦК на БКП (1958–1962); член на ПБ на ЦК на БКП, зам.-председател на МС (1962–1974).
КУФАРДЖИЕВ, Никола (1919–1991), партиен деец. Роден в Самоков. Антифашист, политзатворник, концлагерист, партизанин. През 1960 г. заедно с още 6–има интелектуалци пише отворено писмо до членовете на ЦК на БКП, в което подлагат на критика политиката на Т. Живков. Т. нар. “Група на Куфарджиев” се смята за първата десидентска проява след Априлския пленум (1956) на ЦК на БКП.
КЪНЧЕВ, Николай (Н. К. Христов) (25.ХI.1936), поет, преводач. Роден в с. Бяла вода, Плевенско. Писател на свободна практика.
КЬОРЧЕВ, Димо Петров (19.V.1884 – 22ХII.1928), политически деец, литературен критик. Роден в Търново. Прокурор в Свищов, адвокат в София, един от видните дейци на Либералната партия. Издава сп. “Слънчоглед” (1909); редактира сп. “Пролом” (1922–1927).
КЮЛЮМОВ, Костадин Спасов (19.ХI.1925–6.III.1998), писател. Роден в с. Гайтаниново, Благоевградско. Партизанин в отряд “Анещи Узунов”; първи заместник на Шесто управление на МВР (1969–1972)
КЮЛЯВКОВ, Крум Павлов (24.II.1893–18ХII.1955), писател, художник. Роден в Кюстендил. Участва в борбите на комунистическата партия, работи в различни литературни списания и вестници; гл. редактор на в. “Работническо дело (1944); съветник в българското посолство в Прага (1948–1951); ректор на Художествената академия (1951–1955).
КЮРАНОВ, Чавдар Йорданов (16.V.1921–23.III.2004), философ, политик, професор. Роден в София. Участва в неформални групи (1988–1989); член на ВС на БСП, и негов зам. председател (1990); депутат от левицата, председател на реформисткото течение “Обединение за социална–демокрация” в БСП..

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания