Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Тодор Живков - мит и истина
Кратки биографични данни за по-важните имена в книгата
А
Б
В
Г
Д
Е
Ж
З
И
Й
К
Л
М
Н
О
П
Р
С
Т
У
Ф
Х
Ц
Ч
Ш
Щ
Ю
Я
  
Виж още:
Други литературни произведения /Биографична литература
Тодор Живков - мит и истина
Автор:
Кастелов, Боян

С


САКСКОБУРГГОТСКИ, Симеон Борисов (16.VI.1937), провъзгласен за цар на българите на 28.VIII.1943 г., некоронован. Роден в София От 1946 до 1951 г. живее в Египет, а след това се установява в Мадрид; завръща се и влиза в политическия живот на страната 2001) – създава движение НДСВ, което печели изборите; избран е за министър-председател на 24.VI.2001 г.
САРАНДЕВ, Иван Атанасов (28.II.1934), литературен историк, професор. Роден в Ямбол. Редактор във в. “Народна младеж”, “Пулс”, “Литературен фронт”, “Народна култура”, в изд. “Български писател”; зав. секция (1983–1990) в Института за литература при БАН.
СВИЛЕНОВ, Атанас (18.11.1937), литературен и кинокритик. Роден в София. Редактор и зав. отдел във в. “Култура” и “Студентска трибуна”, сп. “Пламък”, в. “Литературен фронт”, в. “Земеделско знаме”; зам. гл. редактор на в. “Литературен форум”; гл. редактор на в. “Демокрация”.
СЕМЕРДЖИЕВ, Атанас Георгиев – Цветан (21.V.1924), военен и политически деец, генерал-полковник. Роден във Велинград. Командир на партизанска бригада “Чепинец”. Началник на ГЩ на БНА (1962); първи зам.-министър на БНА (1966; член на ЦК на БКП(1966–1990); министър на вътрешните работи (1989-1990); вицепрезидент на Република България (1990–1992)
СЕМЕРДЖИЕВ, Петър (1917–2003), политически деец. Участва в антифашистката съпротива; интерниран в концентрационни лагери (1941-1942); партизанин в отряд “Хаджи Димитър”; кандидат-член на ЦК на БКП (1948); осъден на 15 г. затвор по процеса на Трайчо Костов; емигрира в Израел през 1973 г.
СИМЕОНОВ, Ангел Пенев (23.VII.1900–22.I.1981), лекар. Роден в Поликраище, Великотърновско. Пръв директор на Републиканския научнопрактически институт “Н. И. Пирогов”, доцент (1954) професор (1960)
СИМЕОНОВ, Петко (П. С. Петков) (11.V.1942), философ. Роден в гр. Монтана. Ст.н.с., д–р, научен секретар на Института по социология при БАН преди 1989 г.; един от създателите на Съюза на демократичните сили. Оттеглил се от политиката, работи в Института по социология.
СКОРЧЕВ, Румен Денев (7.Х.1932), художник, професор. Роден в Търговище. Работи в мина “Перник” (1950–1952), преподавател в катедра “Графични изкуства” в Художествената академия от 1985; илюстрирал над 200 книги за деца и възрастни.
СЛАВЕЙКОВ, Пенчо Петков (27.IV.1866 –28.V.1912), поет, преводач, културен и обществен деец.Член на БАН (1898); близък помощник на Кр. Кръстев в редактирането на сп. “Мисъл” (1892–1907; зам.-директор (1901–1908) и директор (1909–1911) на Народната библиотека; директор на Народния театър (1908-1909)
СЛАВКОВ, Иван Борисов (11.V.1940), инженер, журналист, спортист и спортен деятел. Роден в София. Генерален директор на БНТ (1975–1982); несменяем председател на БОК (1982–2005); президент на БФС; член на МОК (1988–2005).
СЛАВКОВ, Тодор Иванов (18.V.1971), бизнесмен. Роден в София. Син на Людмила Живкова и Иван Славков, внук на Т. Живков.
СЛАВОВ, Атанас Василев (25.VII.1930), писател. Роден в Сливен. Емигрира в САЩ (1976); редактор в радио “Гласът на Америка”.
СМОЛЕНОВ, Христо Панчев (3.VIII.1954), философ, журналист. Роден в Пловдив. Научен сътрудник в Института по философия и Института по математика на БАН (1980–1989); народен представител; инициатор за създаването на Комитета за екологична защита на Русе (1988) и на “Екогласност” (1989).
СНЕГАРОВ, Иван Йончев (21.I.1883–.III.1971), историк, академик. Роден в Охрид. Професор в Духовната академия (1952–1956); директор на Института по българска история при БАН (1947–1950); директор на Архива при БАН (1951–1959).
СОКЕРОВ, Теофан Ненков (3.V.1943), художник. Роден в Ловеч.
СОЛАКОВ, Ангел Иванов (20.VII.1922–15ХI.1998), партиен и държавен деец, генерал-полковник. Роден в София. Зам.-министър на вътрешните работи; председател на Комитета за държавна сигурност (1965–1968); министър на вътрешните работи (1969–1971).
СОТИРОВ, Атанас (1920), военен деец. Роден в Ямбол. Антифашист; участник в конспиративната група на т. нар. “неразумни полковници” срещу Априлския курс на партията; изключен от БКП, разследван и интерниран 4 години.
СПАСОВ, Борис (1926), полковник. Изключен от БКП за участие в Клуба за гласност и преустройство.
СПАСОВ, Мирчо (1911–13.VII.1993), партиен и държавен деец, генерал-полковник. Роден в с. Церецел, Софийско. Партизанин; първи зам.-министър на МВР (1963–1973); зав. отдел “Задгранични кадри” на ЦК на БКП (1973–1982); главен обвиняем по делото за убийствата и изтезанията в лагерите Ловеч и Скравена (1990).
СПАСОВ, Радослав Николов (14. VI.1943), кинооператор. Роден в с. Остров, Врачанско. Оператор на филмите “И денят дойде”, “Вилна зона”, “Авантаж”, “Мъжки времена” и др.
СТАЙКОВ, Енчо Стайков (11.IХ.1901–5.I.1975), партиен и държавен деец. Роден в Лясковец. Участва в антифашистката борба – осъждан и нитрениран в концентрационни лагери; секретар на ЦК на БКП,, член на ПБ (1954–1966); главен директор на Българска кинематография .
СТАЙНОВ, Петко Стоянов (19.V.1890–24.VII.1972), юрист, общественик, академик. Роден в Казанлък. Министър на железниците (1930–1931); ръководител на катедрата по административно право към Юридическия факултет (1947–1933).
СТАЛИН, Йосиф Висарионович Джугашвили (21.ХII.1879–5.III.1953), партиен и държавен деец на СССР, генералисимус. Роден в гр. Гори, Грузия. Болшевишки деятел, съратник на Ленин, след смъртта му установява твърда власт и еднолично управлява СССР до смъртта си.
СТАМБОЛИЙСКИ, Александър Стоименов (1.III.1879–14.VI.1923), политически и държавен деец. Роден в с. Славовица, Пазарджишко. Ръководител на Българския земеделски народен съюз, министър–председател на България (1919–1923); свален с преврат на 9.VI.1923 г. и убит.
СТАМБОЛОВ, Стефан Николов (31.I.1854–6.VII.1895), поет, публицист, политик, държавник. Роден в Търново. Национал–революционер; председател на Народното събрание (1884), регент (1886); министър-председател (1887–1894). Убит от политически противници, покровителствани от княз Фердинанд.
СТАНЕВ, Емилиян (Никола Стоянов Станев) (15.II.1907–15.III. 1979), белетрист, академик. Роден във Велико Търново. Чиновник в Софийска община (1932–1944); управител на ловното стопанство “Буковец”, Великотърновско (1944–1945); редактор в сп. “Ловец (1945–1946); зав. отдел “Белетристика” във в. “Литературен фронт” (1954–1960); народен представител в VI и VII НС.
СТАНИШЕВ, Димитър Яков (11.V.1924–4.I.2000), партиен и държавен деец. Роден в с. Щука, Струмишко. Партизанин в бригадата “Чавдар”; пълномощен министър в Москва; член и секретар на ЦК на БКП; народен представител в VII,VIII и IХ НС.
СТЕФАНОВ, Васил (В. С. Димчев) (15.ХI.1933), театровед. Роден във Варна. Литературен сътрудник и редактор в сп. “Театър” и в. “Литературен фронт”; зам.-директор на Института по изкуствознание при БАН (1976–1983); зав. отдел в сп. “Отечество” (1975–1979); зам. генерален директор на Държавно обединение “Театър и музика” (1978–1984); директор на НТ “Иван Вазов”.
СТЕФАНОВ, Никола Костадинов (14.I.1932), философ, член-кор. на БАН. Роден в Първомай. Старши. н. сътрудник в Института по философия при БАН (1958–1977); директор на Центъра по наукознание; зам.-председател на Комитета по печата (1972–1973), на Държавния комитет за наука и технически прогрес (1973 –1977).
СТЕФАНОВ, Христо (Хр. Ст. Христов) (15.II.1931),художник, Роден в Бургас. Художествен редактор в издателство “Хр. Г. Данов”; началник на управление “Пластични изкуство” в Комитета за култура; зам.-генерален и генерален директор на ДО “Пластични изкуства”, секретар на СБХ.
СТЕФАНОВА, Лиляна Димитрова (17.IV.1929), поетеса, общественичка. Родена в София. Редактор във в. “Литературен фронт”, сп. “Септември”; зам.– председател на СБП.
СТЕФАНОВА, Невена Борисова (20.II.1923), поетеса, преводачка. Родена в София. Редакторка в Българска кинематография (1951–1956), в изд. “Български писател” (1960–1966) и др.
СТОИЛОВ, Константин Стоилов (23.IХ.1853–23.III.1901), юрист, политически и държавен деец. Роден в Пловдив. Действителен член на БКД (дн. БАН); лидер на Народната партия (1894–1901); министър на външните работи, на правосъдието, министър-председател (1894, 1894–1899).
СТОИМЕНОВ, Стоян Василев (20.II.1908), книгоиздател, публицист. Роден в с. Ресен, Босилеградско. Участва в антифашистката борба – интерниран в концентрационни лагери; кандидат член на ЦК на БКП и член на Централната контролно-ревизионна комисия.
СТОЙКОВ, Атанас (А. С. Атанасов) (28.Х.1919), изкуствовед, член-кор. на БАН. Роден в Болярово. Зам.-директор на Института за изкуствознание при БАН; гл. редактор на сп. “Младеж” (1946–1949), на в. “Работническо дело” (1950–1953).
СТОЙЧЕВ, Владимир Димитров (24.II.1892–27.IV.1990), военен, политически и спортен деец, генерал-полковник. Роден в София. Командва Първа армия във Втората световна война; вонен аташе в Париж.
СТОЙЧЕВ, Тодор Стойчев (21.IХ.1922), философ. Роден във Варна. Професор в Института по философия при БАН.
СТОЯНОВ, Анастас Анастасов (2.VIII.1931–23.ХII.2004), поет. Роден в с. Живовци, обл. Монтана. Редактор в Радио София, в. “Септемврийче”, издателство “Народна младеж”; гл. редактор на сп. “Пламъче”, секретар на СБП.
СТОЯНОВ, Димитър Иванов (7.ХI.1928–7.ХII.1999), партиен и държавен деец, генерал-полковник. Роден в Стражица. Първи секретар на ОК на БКП – В. Търново; министър на вътрешните работи (1973–1988); член на ПБ и секретар на ЦК на БКП (1988–1989).
СТОЯНОВ, Людмил (Георги С. Златарев) (6.II.1888 – 11.IV.1973), писател, преводач. Роден в с. Ковачевица, Благоевградско. Председател на СБП (1946–1949); директор (1951–1959); зав. секция по руска и съветска литература (1962–1964) в Института за литература при БАН; гл. редактор на сп. “Септември”.
СТОЯНОВ, Младен (М. С. Георгиев–Островски) ( 17.II.1896–1969), партиен и държавен деец. Роден в с. Искрец, Софийско. Участва в борбите на БКП, многократно арестуван и осъждан на строг тъмничен затвор; заема отговорни партийни и държавни постове; кандидат-член на ПБ на ЦК на БКП (1957–1962).
СТОЯНОВ, Петър Стефанов (25.V.1952), юрист, политик. Роден в Пловдив. Адвокат в Пловдив до 1992 г.; член на СДС от създаването му; зам-министър на правосъдието (1992–1993); зам.-председател на каолицията на СДС (1995); президент на Република България (1996–2001).
СТОЯНОВ, Теньо (Стоян) Иванов (1.Х.1911), журналист, обществен деец. Роден в Шумен. Участва в антифашистката борба; отг. секретар и редактор във в. “Литературен фронт”; кореспондент на БТА в Москва; директор на Българския културен център във Варшава и др.
СТОЯНОВ, Цветан Савов (28.I.1930–3.VII.1971), литературен критик, белетрист, преводач. Работи в БТА, в. “Земеделско знаме”, сп. “Септември”, научен сътрудник в Иститута за съвременни социални теории при БАН.
СТРАТИЕВ, Станислав (Станко С. Миладинов) (9.IХ.1941–20.IХ.2000), белетрист, драматург. Роден в София. Фрезист в завод “Васил Коларов” (1962); редактор във в. “Народна младеж” (1964–1968), в. “Стършел” (1968–1976), драматург(1976–1983), директор (1983–1986) и гл. художествен ръководител на Държавния сатиричен театър в София.
СТУБЕЛ, Йордан (Й. Иванов Бакалов) (19.II.1897–30.ХII.1952), поет. Един от инициаторите за създаване на български ПЕН–клуб.
СУСЛОВ, Михаил Андреевич (21.ХI.1902–26.I.1982), партиен и държавен деец на СССР. Роден в с. Шаховское, Русия. Един от теоретиците на комунистическия догматизъм; член на ПБ и секретар на ЦК на КПСС; депутат на ВС на СССР и председател на Комисията по международни отношения.
СЪРЧЕДЖИЕВ, Стефан Николов (25.ХII.1912–20.IV.1965) театрален и кинорежисьор. Роден в Кюстендил. Режисьор в Скопския народен театър (1941–1944) и Народния театър в София (1945–1956 и 1958–1965); участва в създаването на Държавния сатиричен театър, негов пръв директор и художествен ръководител (1956–1958).

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания