Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Старогръцки легенди и митове. Том І
Богове
Арес, Афродита, Ерос и Хименей
Арес
Афродита
Пигмалион
Нарцис
Адонис
Ерос
Хименей
  
Виж още:
Детска литература /Митове, легенди
Старогръцки легенди и митове. Том І
Автор:
Кун, Николай Албертович

Нарцис

(По поемата на Овидий “Метаморфози”.)

Богинята Афродита обаче безмилостно наказвала онези, които не я почитали, като отхвърляли нейните дарове и се противели на властта u. Така постъпила тя и със сина на речния бог Кефиз и на нимфата Лавриона. Нарцис бил прекрасен, но студен и горд младеж. Освен себе си не обичал никого друг. Винаги смятал, че единствено той е достоен за любов.
Веднъж по време на лов Нарцис се заблудил в гъстата гора. Съзряла го нимфата Ехо, но тя не можела да го заговори сама. Над нея тегнело наказание на Хера – нимфата трябвалода мълчи. Можела да отговаря на въпроси единствено като повтаря последните думи от тях. Скрита в горските гъсталаци, Ехо гледала с възхищение стройния и красив юноша. Тъй като не знаел накъде да тръгне, загубилият се младеж се провикнал:
– Има ли някой тук?
– Тук – раздал се гръмкият отговор на Ехо.
– Ела насам! – извикал Нарцис.
– Насам – отвърнала Ехо.
Изумен, младежът се огледал на всички страни.
Нямало никого. Изненадан, той отново се провикнал:
– Ела по-скоро при мен!
Ехо радостно отвърнала:
– При мен!
Нимфата изскочила от храстите с протегнати ръце и се понесла към Нарцис. Но той я отблъснал гневно от себе си и бързо се отдалечил навътре в тъмната гора.
Отхвърлената Ехо се скрила на най-непроходимото място в леса. Много страдала тя от любов по Нарцис. Никога повече не се показала, само печалният u глас отвръщал на всеки възглас.
А той си останал все така горд и самовлюбен. От-хвърлял любовта на всички. Гордостта му направила много нимфи нещастни. Веднъж обаче една от тях възкликнала:
– Обикни и ти, Нарцисе! И нека човекът, в когото се влюбиш, да не ти отговори с взаимност!
Сбъднало се пожеланието на нимфата. Афродита се разгневила, че красивият младеж отблъсква даровете u, и го наказала. Веднъж през пролетта по време на лов Нарцис се приближил до един ручей. Искал да утоли жаждата си със студена вода. До потока не се бил докосвал още никой. Нито овчарите, нито планинските кози. Дори тревичка не била паднала в него. И вятърът не бил довял върху повърхността му цветчета от прецъфтели цветя. Чиста и прозрачна била водата. Отразявала като огледало всичко, което се намирало наоколо – и храстите покрай брега на потока, и стройните кипариси, и синьото небе. Младежът се навел към ручея и опрял ръце на един камък, който се подавал от водата. В нея се отразила цялата му красота. И точно тук го застигнало проклятието на Афродита. С изумление гледал Нарцис отражението си. Изведнъж го обзела силна любов. С поглед, изпълнен с обич, наблюдавал своя образ, който го мамел и зовял. Прострял ръце към него. Наклонил се да целуне изображението си във водното огледало, но устните му докоснали само студената и прозрачна вода. Нарцисзабравил за всичко. Не помръдвал от брега на потока и без да откъсва очи, наблюдавал лика си. Нито се хранел, нито пиел вода. Сън не го ловял. Най-накрая, напълно отчаян, Нарцис възкликнал, простирайки ръце към отражението си:
– О, страдал ли е друг толкова жестоко! Разделят ни не планини или морета, а само ивица вода. И пак не можем да бъдем с теб заедно. Излез от този ручей! Гледайки изображението си, младежът се замислил.
Изведнъж му минала страшна мисъл. Накланяйки се към водата, той зашепнал тихичко на лика си:
– О, мъко! Страхувам се, че съм се влюбил в самия себе си! Та ти си самият аз! Чувствам, че не ми е останало много да живея. Едва разцъфтял, трябва да увехна и да отида в мрачното царство на сенките. Не ме е страх от смъртта. Тя ще донесе край на любовните ми мъки.
Силите го напуснали. Нарцис пребледнял и почувствал, че смъртта вече приближава. Въпреки това не можел да отвърне очи от отражението си. Плачел Нарцис и сълзите му падали в прозрачните води на ручея. По огледалната му повърхност се появили кръгове. Прекрасното изображение на младежа изчезнало. От страх Нарцис се провикнал:
– О, къде си? Върни се! Остани! Не ме напускай, това е жестоко! Дай да те погледам още!
Водата се успокоила и отражението се появило пак. Нарцис отново се вгледал в него, без да откъсва очи.
Топял се като росата по цветята под лъчите на горещото слънце. И нещастната нимфа Ехо видяла как страда Нарцис. Тя все още го обичала много. Сърцето u се свило, като го гледала как страда.
– О, мъка! – възкликнал Нарцис.
– Мъка – отвърнала Ехо.
Най-накрая с измъчен и страдащ глас младежът извикал, гледайки отражението си:
– Прощавай!
И още по-тихо, едва доловимо прозвучал откликът на нимфата:
– Прощавай!
Нарцис склонил глава на зелената крайбрежна трева и мракът на смъртта покрил очите му. Младежът умрял. В гората заплакали нимфите, а с тях и Ехо. Те приготвили гроб за Нарцис, но когато дошли да вземат тялото му, не го намерили. В тревата, където той бил склонил глава и умрял, било израснало бяло и ароматно цвете – цветето на смъртта. Нарекли го нарцис.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания