Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Старогръцки легенди и митове. Том І
Герои
Петте века
Девкалион и Пира. Потопът
Прометей
Пандора
Еак
Данаидите
Персей
Сизиф
Белерофонт
Тантал
Пелопс
Европа
Кадъм
Зет и Амфион
Ниоба
Херкулес
Хераклидите
Кекроп, Ерихтоний и Ерехтей
Цефал и Прокрида
Прокна и Филомела
Борей и Орития
Дедал и Икар
Тезей
Мелеагър
Кипарис
Орфей и Евридика
Хиацинт
Полифем, Акид и Галатея
Диоскурите, Кастор и Полидевк
Атрей и Тиест
Есак и Хесперия
Аргонавти
  
Виж още:
Детска литература /Митове, легенди
Старогръцки легенди и митове. Том І
Автор:
Кун, Николай Албертович
        

Ниоба

(По поемата на Овидий “Метаморфози”.)

Жената на тиванския цар Амфион – Ниоба, родила седем синове и седем дъщери. Дъщерята на Тантал се гордеела много с децата си. Те били прекрасни като богове. Но тя се оказала неблагодарна за щастието, богатството и прекрасните деца, с които я дарили олимпийските богове.
Един ден по улиците на седемвратата Тива минавала дъщерята на слепия гадател Тирезий – пророчицата Манто. Тя зовяла тиванските жени да принесат жертва на богинята Латона и на близнаците u – златокъдрия и далекопоразяващ Аполон и девствената Артемида. Тиванките се вслушали в призива u. Украсили главите си с венци от лаврови клонки и отишли при олтара на боговете. Единствено гордата със своето могъщество и с това, което u били дарили боговете, царица Ниоба не пожелала да отиде и да принесе жер-тва на Латона.
Жените останали смутени от високомерните думи на Ниоба. Въпреки това отишли и извършили ритуала. Смирено молели богинята Латона да не се гневи.
Но богинята Латона вече била чула надменните думи на царицата. Тя призовала децата си Аполон и Артемида и се оплакала от Ниоба:
– Гордата дъщеря на Тантал наскърби много тежко майка ви. Тя не вярва, че съм богиня! Не ме признава, въпреки че по могъщество и слава отстъпвам само на великата жена на Зевс – Хера. Нима вие, моите деца, няма да отмъстите за тази обида? Нима ще оставите Ниоба без възмездие? Хората ще престанат да ме тачат като богиня и ще разрушат олтарите ми. Дъщерята на Тантал обиди и вас! Тя ви приравнява вас, безсмъртните богове, до своите смъртни деца. Ниоба е надменна като баща си Тантал!
Стрелометецът Аполон прекъснал майка си:
– О, свършвай по-бързо! Не казвай нищо повече!
С жалбите си само отдалечаваш наказанието!
– Ще я накажем! Не говори! – възкликнала и разгневената Артемида.

Гибелта на децата на Ниоба


Ядосани, двамата се понесли от върха Кинт към Тива обвити в огромен облак. Зловещо тракали в колчана на бога златните му стрели. Пристигнали до Тива и невидимият Аполон се спрял на равното поле пред градските порти. Младежите от града се упражнявали в бойни игри. Точно когато обгърнатият от облак син на Латона се спрял пред седемвратата, двамата синове на Ниоба – Исмен и Сипил, се носели върху буйни коне, загърнати в пурпурни плащове. Изведнъж Исмен, прободен от златната Аполонова стрела право в гърдите, извикал от болка. Изпуснал златните поводи и се строполил мъртъв на земята. Сипил също чул страшния звън на тетивата на лъка на бога и започнал да търси как да се спаси от грозящата го опасност. Понесъл се из полето като кораб, опънал всичките си платна, който лети по морската шир, за да се спаси морякът от приближаващата буря. Но смъртоносната стрела настигнала и другия син на Ниоба. Забила се в гърба му до самия врат. А техните братя – Файдим и Тантал, намерили смъртта си от друга стрела на бога, когато се борели на полето.
Двамата се били вкопчили един в друг и тя пронизала и двамата смъртоносно. Момчетата паднали на земята в предсмъртни стонове. Смъртта изгасила пламъка на живота в очите им едновременно и изтръгнала от гърдите им последните дихания. Брат им Алпенор се спуснал към тях, за да им помогне. Когато прегърнал студените тела, златната стрела на Аполон настигнала и него и пронизала сърцето му. Алпенор паднал бездиханен до мъртвите си братя. Синът на Латона погнал шестия син на Ниоба – Дамасихтон. Пронизал го с една стрела в коляното, а с втората, която се забила във врата, изтръгнал живота му. Като видял какво се случва, последният син на Ниоба – младият Илионей, паднал на колене. Протегнал ръце към небето и замолил боговете:
– О, пощадете ме, пощадете ме, олимпийски богове!
Молбата му трогнала силно Аполон, но вече било много късно. Към момчето вече летяла златната стрела и нямало как да я върне обратно. Така било пронизано сърцето и на последния син на Ниоба. Мълвата за голямото нещастие се разнесла много бързо и стигнала до майката на мъртвите момчета. Със сълзи на очите слугите съобщили за трагичната им гибел и на баща им Амфион.
Той не могъл да понесе случилото се и сам пронизал гърдите си с остър меч.
Ниоба ридаела безутешно върху телата на синовете и съпруга си. Целувала студените им устни, а сърцето u се късало от мъка. В отчаянието си дъщерята на Тантал простряла ръце към небето, но не милост просила тя. Макар и изгаряща, мъката не смекчила жестокото u сърце. Гневно извикала:
– Жестока Латона, радвай се на това, което извърши! Весели се, докато сърцето ти не се насити на моята мъка! Съпернице, ти победи! Но какво говоря, не ти си победителката! Аз, злощастната, все още имам повече деца от теб, щастливата! И въпреки че около мен лежат бездиханните тела на моите синове, аз те победих. Останах с повече рожби от теб!
Едва спряла да нарежда Ниоба, и се раздал страшен звън на тетива. Ужас обзел всички, а царицата единствено останала спокойна. Нещастието u вдъхнало смелост.
Но ненапразно била звъннала тетивата на лъка на Артемида. Една от дъщерите на царицата, която стояла обзета от дълбока скръб край телата на братята си, паднала поразена на земята. Отново се повторил звънът на лъка и още една се простила с живота си. Артемида изстреляла шест златни стрели по сестрите на загиналите момчета. На земята след тях останали още шест бездиханни тела на младите дъщери на царицата. Последната от седемте щерки се хвърлила към майка си и се скрила в диплите на роклята u.
Мъката най-после пречупила сърцето на жестоката царица.
– Поне най-малката ми дъщеря пожали, велика Латона – помолила се Ниоба, изпълнена със скръб. – Поне нея ми остави!
Но богинята не се смилила над майчините молби. Тя пронизала момичето със седмата стрела.
Ниоба останала обградена от мъртвите тела на децата и съпруга си. Все едно че се била вкаменила от мъка. Вятърът не развявал косите u, лицето u било бяло като платно. В очите u не греела нито една искрица живот. В гърдите u сърцето не биело. Единствено от очите u се леели потоци от сълзи. Крайниците u се превърнали в студен камък. Изведнъж се извил бурен вихър. Той пренесъл Ниоба в родината u Лидия. Там високо в планината Сипил застанала вкаменената Ниоба. От очите u вечно се леят сълзи от мъка.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания