Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Хоро
Част 1
Част 2
Част 3
Част 4
Част 5
Част 6
Част 7
Част 8
Част 9
Част 10
  
Виж още:
Българска художествена литература /Българска съвременна литература /Романи
Хоро
Автор:
Страшимиров, Антон
Антон Тодоров Страшимиров е роден през 1872 г. във Варна, в семейството на зидар, преселник от Разложко. Останал сирак на 13-годишна възраст, напуска родния си град. Слугува из Добруджа в кръчми и кафенета, работи по тютюневи ниви и като словослагател, книговезец, бояджия. Учи в Разград, след това в Земедеделското училище в Садово, което напуска. В периода 1890–1894 е начален учител във Варненско и Бургаско. Редактира бургаския в. „Глас от Изток”. През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география, запознава се с творчеството на Хайнрих Ибсен, А. Стриндберг, М. Метерлинк. По-късно (1898–1899) е гимназиален учител във Видин. Заедно с д-р 3. Димитров, д-р Н. Петков и В. П. Гочев редактира литературното научнопопулярно списание „Праг” (Видин). Учител в Педагогическото училище в Казанлък (1899–1900), от което е уволнен заради спречкване с кмета. Получава забрана да преподава. Участник в македонското освободително движение като четник на Яне Сандански. Редактор е на в. „Реформи”, орган на Върховния македоно-одрински комитет, и сп. „Звезда” (Търново) – от кн. 5, издава сп. „Културно единство” (Солун). През 1902 г. е народен представител на младодемократическото крило в Демократическата партия в XII НС, което по-късно се превръща в Радикалдемократическата партия. Народен представител е през 1911 г. (XV НС), 1929 г. (XXII НС). От 1901 г. издава сп. „Наш живот”. Участва и в Балканската война като редник. По време на Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент - сътрудник на в. „Военни известия” и сп. „Отечество”. Редактира (1921) сп. „Наши дни”, създател и редактор е на „Българска общодостъпна библиотека” (1922–1923). След Септемврийското въстание (1923) пише знаменития позив „Клаха народа, както и турчин не го е клал” – акт на гражданска смелост и достойнство. Защитава жертвите на Цанковия терор, основава помощен комитет за подпомагане на сираците. Дейно сътрудничи на сп. „Пламък” на Гео Милев; печата във в. „Звезда” и в. „Новини”. През 1926 г. под редакцията на Страшимиров излиза в. „Ведрина”. Първото стихотворение, което печата Страшимиров е „Мъчно, тясно ми е – простор ми дайте” (през 1889 г. в шуменското сп. „Искра”). Първият публикуван разказ на автора е „Дулчев”(през 1892 г. в №21 на сп. „Лъча” (Пазарджик). Сътрудничи на списанията „Ден”, „Мисъл”, „Българска сбирка”, „Ново време”, „Социалист”, „Летописи”, „Просвета”, „Демократически преглед”, на вестниците „Развигор”, „Литературен глас” и др. Герои на разказите му са бунтари, непокорници, които не се помиряват с неправдите. Страшимиров създава поредица романи, в които се стреми да обхване живота на големия град, да разгадае духовната криза на интелигенцията. Романът „Смутно време” е опит за пресъздаване на обществения живот в България след 1886. В следващите си творби с градска тематика – „Среща”, „Висящ мост” (2 изд. със заглавие „Без път”), „Бена”, „Пропаст” Страшимиров продължава да търси новите социални, икономически и психологически промени в градския начин на живот, опитва се да обясни драмата на героя интелигент, навлизайки в сферата на подсъзнателното, ирационалното, субективистичното. Романът-хроника „Вихър. С шопите към Цариград”, създаден през Балканската война, обединява различни жанрове. Отличава се с подчертана автобиографичност, с оригинални народоведски наблюдения. Връх в творчеството на Страшимиров е романът „Хоро”. Същинската тема на романа е не толкова погромът след потушаването на Септемврийското въстание 1923 г., колкото разпадането на общността, трагическото преобръщане на традиционната фолклорна обредност. Повествованието започва със сватба, но всъщност разказва за смърт. Хорото около труповете на убитите е символ на кървавия ужас и насилието, но в свързването на сватбата със смъртта прозират елементи от древния народен мироглед. Засегнати са формирани с векове стереотипи в душевността на българина и ценностни критерии, свързани с взаимоотношенията между личност и колектив, традиция и съвременност.
  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания НетИнфо БГ