Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Под гръма на победите
Ще умра скоро негли...
Под гръма на урата
Лозенград
Към бойните полета
Люлебургазкият бой
Топове*
На Пиер Лоти*
Сенките при Аркадиопол*
Пред гроба на майка ми
Не за завоевания се борим
Теодору Рузвелту*
Обновен народ
На Свиленград
Трите крепости
На чехите
Таз война...
Неприятели
„Шуми Марица”*
Пред Бялото море
Кой бе героят
България гледа...
При първия зов
Мила родино, здравей!
Немеях тъжно...
Не шумиме ний кресливо...
Поклон
Русия
Народният учител
По повод на едно писмо от Чаталджа
При ранените герои
Сцена при окопите
Симеон при Мраморно море
Пленниците
Берлинският ареопаг
Царица Елеонора
Самотникът в болницата
По пресните им следи
Новейшата турска история
На Македония
Моят път
За ония, които са при Чаталджа
Синът на България
На българските милосердни сестри
Нощ
Стон
“Люби си ближния и враговете!”...
Майката на героя
От четири месеца...
Велик народ
А Цариград?
Люлебургазките дни в София
Христо Ганчев
Паметникът
Мамо, де е тате?
Напрягаме мишци, напрягаме сили...
С цветя и лаври лоба ти венчава...
Паметник на българската мощ
Булаир
Щурмът на Одрин
Върху форта Айваз баба
Височините
По бойните поля не бях
Утихнаха бранни полета*
Звънлив като кристал...
Буйните нивя
Мъртвите долини в Македония
Пролетта през 1913 г.
Псалом на енергията*
Мир, мир! Свърши се славната война!...
На България
При срещата на героите
Моите песни
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Под гръма на победите
Автор:
Вазов, Иван

Иван Минчов Вазов (27.06.1850, Сопот - 22.09.1921, София). С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, Иван Вазов отрано се приобщава към руската поезия. През 1865 г. учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на П. Беранже, В. Юго и А. дьо Ламартин. През 1868 г. трябва да помага на баща си в търговията, но той продължава да пише стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката 'Майска китка'). През 1870 г. в 'Периодическо списание на Браилското книжовно дружество' излиза и първото му публикувано стихотворение 'Борба'. В Румъния е изпратен през 1870 г., но той продължава да пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в 'Периодическо списание', списание 'Читалище', вестник 'Отечество', вестник 'Свобода' и др. В началото на 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание 'Наука' - първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. През тези години поетичният му талант съзрява в целия си блясък, изявява се и дарбата му на белетрист. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове - цикъла 'Епопея на забравените', стихотворенията 'Българският език', 'Към свободата', 'Не се гаси туй, що не гасне', 'Новото гробище над Сливница', повестите 'Немили-недраги', 'Чичовци', разказа 'Иде ли?' и др.

Трите стихосбирки 'Под гръма на победите', 'Песни за Македония' и 'Нови екове' са свързани с Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. С патриотичен възторг Вазов възпява в тия сбирки счупването на веригите на отоманското робство и победния марш на българския войник. Мнозина обвиняват Вазов, че не успява да схване разликата в целите на войните - Балканската и Първата световна - и някъде изпада в краен национализъм.

Предговор

Под шума на епическите борби по тракийските бойни полета, под трясъка на безсмъртните победи на българските мишци и на българския дух, под гръмовните поздрави и възторги на целий свят, въздивен, омаян от проявата на великите нравствени сили на един малък, но велик народ, каквито историята е рядко отбелязвала, написах тия песни.

Като ги обнародвам днес, след порухата на нашето величие и идеали, аз с болка чувствувам, че те са един дисонанс сред великата народна скръб.

Аз обаче ги давам просто като исторически документи от една преживяна епоха.

Исторически документи за онова, което е изчезнало, и за онова, което е безсмъртно:

Нашите победи!

Лучезарните слави на България, които се наричат: Лозенград, Люлебургаз,Булаир, Одрин... Цариградските стени!

Защото, ако злодеянието в Букурещ отне плодовете на победите ни, то не отне нищо от сиянието им: те ще са наша гордост през всички векове, изражение на исполинската мощ ва българския гений. Те заставиха света да ни почита! И никакви превратности на съдбата, никакви заговори на завистта и злобата не могат засени блясъка им, не могат откъсна нито листец от лавровия венец, който неуведаем краси челото иа България.

Днешното униние с време ще мине, болката ще позаглъхне.

И България, в тия възвишающи спомени на небивалите си триумфи, ще зачерпи бодрост, мъжество и доверие в себе си аз своя устрем към светло обновление и величие.

Може би и тия песни тогава ще заговорят по-радостно на душата и.

15 февруари 1914

И. В.

Първоначално Вазов е мислил да даде друго название на тази стихосбирка - 'Под гръмът на урата', която да се печата веднага след мира. Всички творби, съдържащи се в 'Под гръма на урата' Вазов написал за няколко дни, което било като опровержение на споделяното от мнозина опасение, че поетът се е изчерпал.

  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания