Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Приключенията на Том Сойер
Предговор
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Глава 28
Глава 29
Глава 30
Глава 31
Глава 32
Глава 33
Глава 34
Глава 35
Заключение
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Преводна художествена литература /Американска литература /Романи
Приключенията на Том Сойер
Автор:
Марк Твен

Глава 22

Том се записа в новото дружество “Млади застъпници на трезвеността”, привлечен от лъскавата им униформа. Той обеща, че докато членува в дружеството, ще се въздържа и от пушене, дъвчене на тютюн, псувни и богохулства. А после направи ново откритие, а именно – заречеш ли се да не вършиш нещо, няма по-сигурен начин на света да зажадуваш да вършиш тъкмо това! Скоро Том се оказа разкъсван от желание да пие и да псува. Накрая то стана толкова силно, че в ордена го задържаше единствено очакването на сгоден случай да се изфука пред хора с червения шарф от униформата. Наближаваше четвърти юли, но Том се отказа от тази мисъл още преди да е прекарал и четирийсет и осем часа в оковите на трезвеността, и насочи всичките си упования към стария мирови съдия Фрейзър, който беше на смъртно легло, и тъй като беше много високопоставена личност, щяха да му организират пищно погребение, на което да присъстват всички. Цели три дни Том бе страшно загрижен за здравословното състояние на съдията и жадно дебнеше за новини. Понякога надеждите му политаха така нависоко, че той дръзко вадеше униформата и се кипреше с нея пред огледалото. Но на съдията, твърде обезсърчително, ту му ставаше по-добре, ту по-зле. Най-сетне обявиха, че отива към подобрение и ще оздравее. Том се възмути и се почувства оскърбен. Той веднага подаде молба за напускане, ала същата нощ съдията получи криза и умря. И Том взе твърдото решение никога повече да не вярва на такъв човек.
Погребението беше разкошно. “Младите застъпници” шестваха важно-важно и бившият им член насмалко не пукна от завист. Ала Том пак беше свободен и това не беше малко. Вече можеше да пие и псува на воля, ала за свое учудване откри, че никак не му се ще. Простият факт, че тези неща не са забранени, прогонваше и желанието да ги вършиш, и тяхното очарование.
Скоро Том с почуда откри, че бленуваната ваканция започва нещичко да му дотяга.
Опита се за води дневник, но за три дни не се случи нищо и той го заряза.
Но ето, в града пристигна негърски оркестър с певци и направи истинска сензация. Том и Джо Харпър набързо събраха свой оркестър и цели два дни бяха щастливи.
Дори и славният Четвърти юли донякъде бе провал, защото валеше като из ведро и поради това шествие нямаше, а най-великият човек на света (поне според Том) – господин Бентън, съвсем истински сенатор на Съединените американски щати, се оказа горчиво разочарование, защото изобщо не беше към осем метра висок, дори и приблизително не можеше да ги докара.
Пристигна цирк. Три дни след това момчетата даваха циркови представления в шатри, направени от парцалени черги, срещу вход три карфици за момче и две за момиче. После зарязаха и цирка.
Дойдоха френолог и хипнотизатор, а после си заминаха и оставиха градчето по-скучно и унило от всякога.
Имаше и забави за момчета и момичета, но ги устройваха толкова рядко и там беше толкова весело, че ужасните празноти между тях им се струваха направо болезнени.
Беки Тачър бе заминала за Константинопол, за да прекара ваканцията с родителите си, така че в живота нямаше никаква радост.
Страшната тайна на убийството непрекъснато терзаеше Том. Тя бе същинска язва, която не спираше да го измъчва.
После завърлува шарката.
Цели две безкрайни седмици Том бе затворник, напълно откъснат от света и неговите дела. Беше много болен и нищо не бе в състояние да го заинтересува. Когато най-сетне се вдигна на крака и се повлече немощно из града, откри, че тъжна промяна е засегнала всичко и всички. В града религията преживяваше възраждане и всички бяха станали ужасно набожни – не само големите, а дори и децата. Том обикаляше със сетната надежда да мерне поне едно лице на грешник, но навсякъде се сблъскваше с разочарования. Завари Джо Харпър да изучава Евангелието и тъжно обърна гръб на угнетяващото зрелище. Потърси Бен Роджърс и го намери да обикаля бедняците с кошница, пълна с религиозно поучителни брошурки. Издири Джим Холис, но той пък седна да го убеждава, че преболедуваната шарка била за него благодат, защото Господ му я пратил като предупреждение. Всяко момче, което срещаше, добавяше по цял тон още към притисналата го канара. И когато най-сетне, изпаднал в отчаяние, той хукна да търси утеха в обятията на Хъкълбери Фин и там го посрещнаха с цитат от Светото писание, сърцето му бе съкрушено. Той се помъкна към къщи и се строполи в леглото, осъзнал, че от целия град той единствен е обречен на вечни мъки в ада.
Същата нощ се изви страшна буря с проливен дъжд, ужасни гръмотевици и ослепителни светкавици. Том се зави презглава и с ужас зачака своята гибел, защото не таеше дори сянка от съмнение, че цялата тази трескавица е заради него. Беше убеден, че е изчерпал докрай търпението на висшите сили и сега ще си получи заслуженото. Може би ако някой тръгнеше да трепе буболечка с цяла артилерийска батарея, Том би го оценил като прахосване на титанични усилия и на бойно снаряжение. Но никак не му се струваше нелепо да се вдига такава скъпа буря само и само за да се смачка такава буболечица като него.
Лека-полека бурята започна да утихва и накрая отмина, без да постигне целта си. Първият порив на Том бе да благодари на небесата и да се поправи. Вторият беше да поизчака, защото май нямаше да има повече бури.
На другия ден лекарите пак дойдоха – болестта го беше повторила. Трите седмици, които прекара по гръб, този път му се сториха цяла вечност. Когато най-сетне излезе, не чувстваше никаква благодарност, задето бе пощаден, защото си спомни, че е сам, че е един отхвърлен окаяник. Докато се тътреше унило по улицата, се натъкна на Джим Холис, който заедно с още няколко момчета бе организирал съд и сега съдеше една котка за убийството на една птичка в присъствието на жертвата. В една закътана уличка намери Джо Харпър и Хък Фин да нагъват краден пъпеш. Горкичките! И тях, също като Том ги беше повторило.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания