Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Приключенията на Том Сойер
Предговор
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Глава 28
Глава 29
Глава 30
Глава 31
Глава 32
Глава 33
Глава 34
Глава 35
Заключение
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Преводна художествена литература /Американска литература /Романи
Приключенията на Том Сойер
Автор:
Марк Твен

Глава 34

– Том – каза Хък. – Ако намерим въже, ще можем да избягаме. Прозорецът се пада ниско над земята.
– Хайде стига! Защо ти е да бягаш?
– Ами не съм свикнал с такава компания. Не мога да я понеса. Не ща да слизам там, Том.
– Ох, хайде стига и ти! То това нищо не е, аз хич не им се впрягам. И тебе няма да им дам да те закачат.
Появи се Сид.
– Том – рече той, – леля те чака цял следобед. Мери ти приготви празничните дрехи и всички се притесняваха за теб. Я, това по дрехите ти не е ли глина и лой от свещи?
– Виж какво, господин Сиди, що не си гледаш работата! И какво така им е скимнало да спретнат такава гощавка?
– Вдовицата пак е организирала празненство, тя нали е по празненствата. Този път – в чест на уелсеца и синовете му, задето я отърваха онази нощ. И знаете ли какво? Мога да ви кажа едно нещо, ако ви интересува.
– Е, и какво е то?
– Ами, старият господин Джоунс си е наумил тази вечер да смае хората с нещо, но днес аз го подслушах как го каза на леля – уж било тайна, ама сигурно вече никаква тайна не е. Всички вече знаят – и вдовицата и тя, макар да се прави, че не знае. Господин Джоунс настояваше и Хък да дойде – не можел да разкрие великата си тайна без Хък и туй то!
– И каква е тая тайна, Сид?
– Ето каква – Хък е тоя, дето е проследил разбойниците до дома на вдовицата. Според мен господин Джоунс е смятал да шашне всички с тая тайна, ама, да ви кажа, никой няма да се шашне.
И Сид се изкиска доволно.
– Сид, ти ли си се раздрънкал?
– О, няма значение кой се е раздрънкал... Някой го е раздрънкал и толкова!
– Сид, в този град има само един човек, способен на такава подлост, и това си ти! Ако беше на мястото на Хък, щеше да се изсулиш от хълма и на никого да не кажеш за разбойниците! Само подлости можеш да вършиш и затова не ти понася да гледаш как хвалят някого, задето е сторил добро! На ти сега на тебе – и няма нужда да ми благодариш, както казва вдовицата. – И Том зашлеви такъв шамар на Сид, че ушите му пламнаха, а после го изпроводи до вратата с няколко ритника. – А сега върви ме натопи на леля, ако ти стиска, и утре пак ще си го получиш!
Няколко минути по-късно гостите на вдовицата насядаха на масата за вечеря, а десетината деца бяха настанени на няколко малки масички в същата стая, според тамошния обичай от онова време. В подходящия момент господин Джоунс произнесе кратка реч, в която благодари на вдовицата за оказаната на него и на синовете му чест, ала имало и друг човек, чиято скромност...
И тъй нататък, и прочие. Той разкри тайната за участието на Хък в произшествието, влагайки цялото си драматично майсторство, но изненадата, която предизвика, бе доста престорена и далеч не толкова шумна и възторжена, колкото би могла да бъде при по-щастливи обстоятелства. Ала все пак вдовицата успя доста убедително да разиграе почуда и обсипа с толкова похвали и благодарности бедния Хък, че той едва не забрави колко непоносимо го измъчват новите дрехи заради още по-непоносимото мъчение да бъде под прицела на всички погледи и всеки да го отрупва с хвалебствия.
Вдовицата обяви, че възнамерява да прибере Хък в своя дом и да му даде образование, а когато има възможност да отдели пари, ще му помогне да подхване някакъв скромен занаят. Това бе моментът за Том и той каза:
– На Хък това не му трябва. Той е богат.
Единствено тежките окови на приличието удържаха присъстващите да не избухнат във весел смях, какъвто заслужаваше тази мила шега. Настъпи неловко мълчание. Наруши го Том:
– Хък си има пари. Може да не вярвате, ама има страшно много пари! И няма защо да се усмихвате, ей сега ще ви ги покажа. Само почакайте малко!
Том изтича навън. Компанията се спогледа с озадачено любопитство, а после всички впериха въпросителни погледи в Хък, чийто език се бе завързал на фльонга.
– Сид, какво го е прихванало Том? – попита леля Поли. – Той... ох, човек хич не знае какво да очаква от това момче! Никога...
Том влезе, като едва мъкнеше тежките торби, и леля Поли не успя да си довърши изречението. Изсипа жълтиците на масата и заяви:
– Ето на, какво ви казах аз? Половината са на Хък, а другата половина – мои!
Зрелището накара всички да затаят дъх. Всички зяпаха и никой нищичко не казваше. Но после всички единодушно започнаха да настояват за обяснение. Том отвърна, че е в състояние да обясни и разказа всичко. Разказът бе дълъг, но преизпълнен с интересни неща! Никой не посмя да го прекъсне, всички слушаха като замаяни. Когато Том млъкна, господин Джоунс се обади:
Мислех си, че съм ви приготвил малка изненада за празненството, но твоята съвсем засенчи моята! Трябва да призная, че в сравнение с твоя разказ тя е нищо работа.
Преброиха парите. Сумата възлизаше на малко над дванайсет хиляди долара. Никой от присъстващите не беше виждал толкова пари накуп, макар тук да имаше и хора, чието имущество струваше много повече.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания