Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Ян Бибиян на Луната
От автора
Ян Бибиян след връщането му от магьосното царство
При майстор Франц
Старият приятел
Самолет
Неочаквана среща
Прощавай, роден край
След пет години
Машината
Преди отлитането
Отлитането
Пътуването
Съобщение с Луната
Пристигане на Луната
Обитателите на Луната
Първият човешки крак на Луната
Ягага
Царски прием
Първа разходка
Какво предизвика един изстрел
Пратеници от Земята
Ягага намира изгубените
Безпокойствието на Иа
Трима царе на Луната обявяват война на Ягага
Ян Бибиян победител
Мир
Двете дъщери на Ягага
Неудобно положение
Тъга за Земята
От беда към беда
Невидимата страна на Луната
Земята вика
Свещените животни
Пазители на свещените животни
Силата на суеверието
Към Земята
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Ян Бибиян на Луната
Автор:
Елин Пелин

Невидимата страна на Луната

Ян Бибиян и Калчо обръщаха “Светкавица” на всички посоки и над всички страни. Навред те виждаха еднообразния пейзаж на Луната – една разтопена сякаш метална маса, насечена и набраздена с високи планини и с ниски хълмове, островърхи, откъснати от планините възвишения, не много обширни равнини, покрити със сиви и зелени мъхове, а някъде покрити с ниска чепата растителност. Някакви гори от странни дръвчета със стъклено-прозрачни меки клони, пълни с лепкава течност.
“Светкавица” следеше Слънцето и дългият петнадесетчасов ден бавно оставяше осветената част на Луната и се прехвърляше над другата половина, която земните учени никога не са видели.
Неусетно нашите пътешественици се намериха над тая част, където също така неусетно беше се възцарил денят. И тука същата еднообразна гледка. Над тая невиждана досега страна за първи път падна сянката на земния човек и неговата машина.
Ян Бибиян спусна “Светкавица” по-ниско и намали хода й. Веднага той видя около островърхите възвишения, където бяха градовете и селата на лунагите, че настана движение. Многобройни тълпи наизлизаха, раздвижиха се и отправиха учудени погледи към “Светкавица”, сетне падаха по очи или се разпръсваха и криеха, когато сянката на “Светкавица” приближаваше към тях.
Калчо чертаеше върху голям лист, който бе опънал пред себе си, картата на тая част на Луната и отбелязваше всичко по-забележително. Автоматическият им фотоапарат бе пуснат в движение и непрекъснато правеше снимки.
Тук нашите пътници забележиха няколко високи планини, каквито на другата страна нямаше. Те се простираха като големи разхвърляни вериги, перпендикулярно една до друга, и се свързваха с един много висок конусовиден връх, по средата на който зееше тъмен и страшен кратер, угаснал като всичките многобройни кратери на Луната. Неговото устие беше гладко, почти кръгло, и около него се разстилаше звездообразно, като покриваше почти половина от склоновете му, застинала от векове лава и вулканическа пепел. Тая звезда светеше ослепително и приличаше на някакъв гигантски орден, закачен на гърдите на Луната.
Ян Бибиян пусна “Светкавица” над тая звезда и дълго я обикаля. Кратерът зееше тъмен и страшен и от дълбоките му недра, в които преди милиони години е клокочила огнена лава, сега излизаше хлад, пустота и мъртвило.
– Чудно, чудно! – говореше Ян Бибиян, като наблюдаваше с голям интерес.
– Чудно и страшно! – рече Калчо.
– Тая непозната за хората лунна планина нека наречем Иа – каза Ян Бибиян.
– О! – извика с възхищение Калчо. – Това е чудесно! Жалко само, че Иа никога няма да види тая своя съименница.
– Може и да я види – рече Ян Бибиян.
Калчо направи учудено лице.
– Какво се чудиш, приятелю? Ние бихме могли да направим още една разходка дотук. Тогава ще доведем Иа. Сега вече от Земята ще се уреждат често излети до Луната. Това може би ще стане нещо твърде обикновено и никой няма да се учудва.
– Във всеки случай аз вече нямам намерение да идвам – каза Калчо.
– Защо?
– Погрозня ми душата от тия гледки... И после Дагада...
Ян Бибиян се засмя.
Но когато обърна “Светкавица” на друга страна, той извика високо като дете:
– Калчо, гледай, гледай там!
Калчо допря лицето си до малкото прозорче.
Далеч в хоризонта се издигаше висок връх, който блестеше като купол на някой огромен храм. Около него блещяха други няколко по-малки, симетрично разположени. Тая ослепителна група представляваше нещо като глава на пръстен и светеше с блясъка на диаманти.
– Да, да, това са диаманти. Цели планини, кристализирани на диаманти! – извика Ян Бибиян. – Какъв хубав подарък би било това за Иа, ако би могло да се занесе на Земята!
– Това нещо надминава всяко въображение! – извика Калчо.
“Светкавица” полетя нататък.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания