Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Ян Бибиян на Луната
От автора
Ян Бибиян след връщането му от магьосното царство
При майстор Франц
Старият приятел
Самолет
Неочаквана среща
Прощавай, роден край
След пет години
Машината
Преди отлитането
Отлитането
Пътуването
Съобщение с Луната
Пристигане на Луната
Обитателите на Луната
Първият човешки крак на Луната
Ягага
Царски прием
Първа разходка
Какво предизвика един изстрел
Пратеници от Земята
Ягага намира изгубените
Безпокойствието на Иа
Трима царе на Луната обявяват война на Ягага
Ян Бибиян победител
Мир
Двете дъщери на Ягага
Неудобно положение
Тъга за Земята
От беда към беда
Невидимата страна на Луната
Земята вика
Свещените животни
Пазители на свещените животни
Силата на суеверието
Към Земята
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Ян Бибиян на Луната
Автор:
Елин Пелин

Самолет

Ян Бибиян се научи да кара автомобил и това му правеше особено удоволствие. Той често се качваше при някой шофьор, който минаваше оттук, и отиваше до съседния град, като държеше сам кормилото. Оттам с друг автомобил се връщаше обратно. Майстор Франц се радваше на усърдието на Ян Бибиян и всякога го пущаше.
Над тяхното градче ежедневно минаваха самолети. Когато се чуваше техният остър шум, Ян Бибиян излизаше развълнуван, отправяше очи към небесната шир и търсеше тая чудна птица-машина, която блестеше горе в сиянието на слънцето като зелен лебед и се носеше със силата и стремителността на орел.
Ян Бибиян я следеше дълго. Очите му се насълзяваха от блясъка на небето, но той не снемаше поглед от нея, докато тя не потъне, изгубена в необятното пространство.
– Ян Бибиян, би ли се качил на тоя орел? – питаше го майстор Франц.
– На драго сърце – отговаряше Ян Бибиян с тревожност и очите му блясваха.
– Не те ли е страх?
– Не! – отговаряше твърдо Ян Бибиян.
– Ами ако се случи злополука?
– Злополука може да се случи и с автомобил, и с влак, и с обикновена кола дори. Опасността всякъде е еднаква. Аз мисля, че най-сигурна и най-стабилна е хвърчащата машина. Във всеки случай с нея стават много по-рядко злополуки, отколкото с автомобила например. Ех, как бих желал да се кача!
Един ден се чу, че някакъв самолет кацнал на полето, недалеч от града.
Из улиците се разтича народ да го види. Мъже, жени, деца тичаха на превара към полето да видят чудната птица, която бе слезнала там.
Никой не знаеше какво е станало. Някои викаха, че самолетът паднал и се разрушил. Други казваха, че се запалил. Трети разправяха, че видели човек, който пада с парашут.
Ян Бибиян грабна един велосипед от работилницата и преди всички се намери на полето, гдето бе се случило това.
Там, на зелената равнина, бе кацнала тая голяма бяла птица с разперени криле и около нея се суетяха двамата летци. И двамата бяха млади хора, с изпечени лица, със светли очи.
– Момче – обърна се един от тях към Ян Бибиян, – имате ли в града някои техници, които да разбират от автомобилни машини? Трябват ни някои инструменти.
– Аз разбирам! – каза живо Ян Бибиян.
Те го изгледаха с недоверие, но Ян Бибиян повтори:
– Аз работя при майстор Франц. Ние поправяме автомобили... Аз вече доста разбирам техните машини.
– Трябва ни един такъв и такъв ключ – каза един от летците, – дали имате? Нашият е изгубен или забравен.
– Имаме – каза Ян Бибиян, – да го донеса ли?
– Да, и по-скоро, ако е възможно!
Ян Бибиян се качи на велосипеда и с всички сили замина за града. След няколко минути той пак бе тук.
– Ето ключа – каза той и прибави: – За всеки случай има и други инструменти.
Летците му благодариха и се хванаха на работа.
Ян Бибиян почна да следи какво правят, да обикаля и да се учудва на тая странна хвърчаща машина. Той надничаше вътре, гледаше отворената машина, където двамата летци работеха, пипаше крилата, опашката и стоя дълго пред грамадната перка. По едно време той се обърна и каза на летеца:
– Като че ли нещо капе отдолу...
Един от двамата, който бе се качил при перката и преглеждаше внимателно нещо, бързо скочи на земята.
– Къде? – попита той заинтересувано.
– Ето тук отдолу. Едвам-едвам се забелязва.
– А-а, да, да – каза летецът, като пипна с ръка. – Благодаря ти, момче. Как се казваш?
– Ян Бибиян.
– Не би ли желал да станеш летец?
– Имам голямо желание – каза Ян Бибиян. – Как ми се иска да летя!...
В това време около кацналия самолет бе се струпало цялото население от малкото градче. Всеки беше дошел да види отблизо чудната птица, чието бръмчене толкова пъти бяха чували над главите си.
Те, като гледаха Ян Бибиян, който говореше с летците, завиждаха му и се гордееха, че един техен съгражданин, макар и малък още, се явява на помощ и при това разбира от работата.
Подир един час повредата беше поправена и летците почнаха да се готвят за път.
– Бихте ли взели и мене? – попита срамежливо Ян Бибиян, като се сбогуваше с тях.
– Ако искаш, да те вземем – рече весело летецът. – Само че как ще се върнеш? Ние ще слезем в столицата.
– За връщане лесно – каза Ян Бибиян. – Аз имам силно желание да летя!
– Добре. Облечи тази дреха – каза единият, като му хвърли едно кожено палто, – тури и тая кожена шапка, защото горе става много студено.
Ян Бибиян навлече широката дреха и цял потъна в нея. Нахлу и кожената шапка. Събраният народ почна да се смее и да ръкопляска.
Ян Бибиян седна в самолета зад пилота. До него седна другият летец.
Запалиха мотора, той зашумя силно. Народът отстъпи и направи място. Машината се плъзна на колелетата си, измина известно разстояние, след това се отдели леко от земята и почна бързо да се издига.
Народът се раздвижи и извика “ура”. Мъжете почнаха да махат с шапки, жените – с кърпички, а децата с възторжени викове се спуснаха след хвръкналата вече машина. Скоро тя се вдигна високо и направи няколко кръга над града. Ян Бибиян махаше отгоре с ръка и поздравяваше народа.
Отведнъж самолетът се изви по права посока, вдигна се още по-високо и отлетя.
Ян Бибиян се носеше в самолета спокоен и весел. Той бе хвъркал върху гърба на дявола, черната врана също го бе носила. Мирилайлай, преобърнат на орел, също бе го вдигал нависоко. Той бе преживял много опасности, затова не го беше страх. Напротив, това човешко изобретение го радваше и възхищаваше. Той летеше над живописни места, над високи гористи планини и му идеше да извика от радост.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания