Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Ян Бибиян на Луната
От автора
Ян Бибиян след връщането му от магьосното царство
При майстор Франц
Старият приятел
Самолет
Неочаквана среща
Прощавай, роден край
След пет години
Машината
Преди отлитането
Отлитането
Пътуването
Съобщение с Луната
Пристигане на Луната
Обитателите на Луната
Първият човешки крак на Луната
Ягага
Царски прием
Първа разходка
Какво предизвика един изстрел
Пратеници от Земята
Ягага намира изгубените
Безпокойствието на Иа
Трима царе на Луната обявяват война на Ягага
Ян Бибиян победител
Мир
Двете дъщери на Ягага
Неудобно положение
Тъга за Земята
От беда към беда
Невидимата страна на Луната
Земята вика
Свещените животни
Пазители на свещените животни
Силата на суеверието
Към Земята
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Ян Бибиян на Луната
Автор:
Елин Пелин

Трима царе на Луната обявяват война на Ягага

Магу се напи.
От двете чашки вино, които Ян Бибиян му даде, му стана много весело. Той почна да подскача, да се смее и гърлесто да се провиква. След това почна да говори, да ръкомаха и да разправя нещо, като махаше силно с ръце и правеше жестове, за да го разберат.
Ян Бибиян и Калчо не разбираха нищо, но пияният Магу ги забавляваше и те се смееха от сърце.
– Калчо, време е да излетим – каза Ян Бибиян. – Да направим една обиколка около Луната.
– Добре – каза Калчо и тръгна към машината.
В това време навън се чуха страшни викове и шум от някакво ужасно металическо дрънкане.
Магу, който дотогава не преставаше да бъбри и да се смее, отведнъж млъкна, после извика:
– Ягага, Ягага! – и изтича навън съвсем изтрезнял и уплашен.
Подир малко той се върна бързо, а след него влезе самият Ягага, смутен и уплашен. Магу почна да разправя на Ян Бибиян бързо и с висок глас.
Калчо, който вече се качваше на машината, като видя това, върна се при Ян Бибиян.
След дълги ръкомахания на Магу, след дългите поклони на самия Ягага, Ян Бибиян разбра, че тримата други крале на Луната – господарите на жълтото, синьото и зеленото царство – са отворили война на Ягага и че причината за това са неговите гости от Земята, които са дошли да запалят Луната, за да получат жителите на Ваха повече светлина през тъмните нощи, когато Слънцето се скрива.
Кралете на трите държави искат от Ягага да им предаде опасните гости, за да ги хвърлят в бездънното гърло на големия угаснал кратер Шая.
Ягага пуснал пратеници да обадят, че гостите на Земята не са опасни хора и че идат да сключат мир между Луната и Земята. Но пратениците му били уловени и хвърлени в гърлото на Шая, кратера, където се допират границите на четирите лунни кралства и който е във владение на боговете-покровители на Луната. А войските на трите кралства вече тръгват, предвождани от кралете си, към кратера, да положат клетва, да направят молитва и всички дружно да нахлуят в държавата на Ягага.
Но най-страшното беше, че поданиците на Ягага са се уплашили, не искат да се бият и цялото население на границата е минало на страната на противниците.
– Какво да направя? – попита Ян Бибиян.
– Най-добре е да си отидете на вашата Ваха – отговори Ягага.
– Калчо, пъдят ни – обърна се Ян Бибиян към другаря си. – Иди на апарата, приготви картечниците и оръдието, приготви пушките и електрическите топове, па ме чакай!
Калчо отиде и влезе при машината.
Ян Бибиян тогава се помъчи да обясни на Ягага, че няма защо да се плаши, и го помоли да си отиде спокоен у дома.
След това той помоли Магу да се качи с него на машината.
Магу изпърво се уплаши, но Ягага му заповяда да тръгне. Той покорно и с наведена глава последва Ян Бибиян.
Скоро “Светкавица” тихо излетя от пещерата и спокойно се издигна над островърхите възвишения, около които се намираше градът на Ягага.
Но тоя град беше безлюден. Никъде се не мяркаше жива душа и входовете на подземните жилища се чернееха като тъмни дупки.
Народът, между който се бе разпространила страшната вест, че жителите, дошли от Ваха, искат да запалят Луната, беше се изплашил и изпокрил, като видя, че се издига страшната машина, която носеше огън.
Ян Бибиян, като научи от Магу посоката, към която се намираше страшният кратер Шая, отправи “Светкавица” нататък, като даде бръз ход.
Магу седеше на столчето зад Ян Бибиян и Калчо, изтръпнал от страх, и се държеше здравата, като гледаше с изпулени очи разните копчета и контакти, които Ян Бибиян натискаше едно след друго.
“Светкавица” летеше над страшни разхвърляни планини, блестящи под слънцето със своите разнообразни металически багри. Те минаваха над обширни зеленикави полета, над някакви странни гори от ниски, чепати и безлистни дървета, които сплитаха змиевидните си клони като камшици и гъсто се държаха едно за друго.
Те преминаха над цели области от кратери на угаснали през вековете вулкани, които бяха направили грозно и опустошително разрушение на лунната кора. Техните кръгли отвори зееха тъмни като огромни засъхнали кладенци и вътрешността им беше опушена и обгорена.
През всичкото време Ян Бибиян наблюдаваше местата, през които минаваше, и записваше нещо в едно малко тефтерче, което стоеше на една поличка пред него.
– Какво мислиш да правим? – попита Калчо след дълго мълчание.
– Да спасяваме гостоприемния Ягага – рече Ян Бибиян.
– Как? Че ние не знаем с какви хора ще имаме работа и какво е тяхното въоръжение.
– Сигурно не стоят по-горе от народа на нашия Ягага. Мисля, че ще ги сплашим с нашите картечници, а за ефект може да гърмим и с топчето – каза Ян Бибиян. – Изглежда, че те не се плашат толкова от гърмежите, колкото от пламъка на оръжието. Помниш ли, когато стреляхме с револверите?...
По едно време Магу, когото бяха оставили да наблюдава през малкото прозорче, почна да вика с нечовешки глас и да трепери.
– Какво има?
– Наближаваме свещения, великия кратер – точката, където се допират границите на четирите царства на Луната.
Ян Бибиян издигна “Светкавица” нависоко и пред тях се откри гледка, която никой земен жител не би могъл да види. Отдолу под тях се откри един огромен кратер, който може би имаше 50 километра диаметър. То беше една огромна опушена дупка, правилен кръг, на която дъното едва се виждаше. Устието му представляваше една огромна издигната окръжност от разрушени планини, които приличаха на разтопено злато. От тая огромна уста лъхаше на Луната силно студено течение, което разтърси силно “Светкавица”. Когато машината се намери към средата на кратера, Магу махна лицето си от прозорчето, седна на стола и като скри лицето си в ръце, почна да шепне някакви молитви.
Ян Бибиян обърна машината и тръгна по периферията на грамадното отвърстие. Скоро той забележи, че наоколо под тия позлатени възвишения от всички страни пристигат огромни маси народ. По долините и по ниските места върволици от лунаги бяха почернили местността. А във въздуха се носеха ездачи върху своите хвърчащи магарета. Те летяха сгъстено и се носеха над острите възвишения като облаци, на които окото не може да види края.
– Войските! – рече Калчо.
– Да, това навярно са армиите на трите сили. Ще опитаме какъв ефект ще произведе появяването на “Светкавица”. Ако не ги уплашим, обръщам веднага машината по пътя за Земята.
– Ами Магу?
– Ще го заведем и него на гости на Ваха – засмя се Ян Бибиян.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания