Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Ян Бибиян на Луната
От автора
Ян Бибиян след връщането му от магьосното царство
При майстор Франц
Старият приятел
Самолет
Неочаквана среща
Прощавай, роден край
След пет години
Машината
Преди отлитането
Отлитането
Пътуването
Съобщение с Луната
Пристигане на Луната
Обитателите на Луната
Първият човешки крак на Луната
Ягага
Царски прием
Първа разходка
Какво предизвика един изстрел
Пратеници от Земята
Ягага намира изгубените
Безпокойствието на Иа
Трима царе на Луната обявяват война на Ягага
Ян Бибиян победител
Мир
Двете дъщери на Ягага
Неудобно положение
Тъга за Земята
От беда към беда
Невидимата страна на Луната
Земята вика
Свещените животни
Пазители на свещените животни
Силата на суеверието
Към Земята
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Ян Бибиян на Луната
Автор:
Елин Пелин

Неудобно положение

Ян Бибиян, за ръката на когото се държеше цяла цъфнала от щастие Шагада, се обърна към Ягага, направи дълбок поклон и му каза:
– Първи от четирите царе на Луната, велики и мъдри Ягага! Трогнат съм от голямата чест, която ми правите, и за мене няма по-голямо щастие от това да имам за съпруга вашата прекрасна дъщеря Шагада. Обаче по заповед на синьоцветната Ваха, на която ние сме пратеници, нашето пребиваване на Маха, която украсява със злато небето на Ваха, не може да бъде дълготрайно. Ние сме пратени да донесем великата прошка на Ваха и да ви донесем вестта, че тя няма вече да праща наказание върху главата на нито един жител на Луната. След това ние трябва вече да се върнем. Часът за това е наближил. Вашите дъщери ще ни последват ли? Ще искат ли да дойдат там и да се откъснат навеки от родината си Маха и от царствените си родители?
Като разбраха тия думи, Шагада и Дагада се разплакаха и развикаха:
– Ще дойдем, ще дойдем с вас!
– Ваха ще бъде опасна за вас и за вашето здраве – каза Ян Бибиян. – Там няма този слънчев пек, който ви сгрява тук, и кръвта ви там ще изстине и ще се смрази.
– Не, не! – викнаха едновременно царските дъщери. – Не ни е страх от нищо! На всичко ще привикнем.
– Там гърмят страшни оръдия. Вие не можете да понасяте тия гърмежи и сътресението ще ви убие.
– Не се боим от нищо! Ще дойдем, ще дойдем!
– Там има големи морета, ще се удавите.
– Не ни е страх!...
– Там има зли кучета – ще ви изядат.
– Не се боим! Вие сте силни и умни – ще ни пазите...
– Там жените са грозни и ще завидят на вашата красота, ще ви умъртвят с отрова – каза най-после Ян Бибиян, за да ги отвърне от намерението им да идат на Земята.
– Не, не, не! – запищяха и двете сестри. – Ние сме решили да дойдем! Щом като сме с вас, от нищо не се боим!
Ягага гледаше дъщерите си и се учудваше на тяхната решителност. Прежната радост у него бе изчезнала още когато чу, че ще се раздели на вечни времена от хубавите си деца. Защото той мислеше, че Ян Бибиян и Калчо са дошли на Маха, за да останат завинаги тук...
– Мили деца – каза той с тъжен глас, – когато вие отлетите там горе и завинаги на синята Ваха, помислете си как вашият баща и вашата майка ще гледат нощем към небето и каква мъка ще пълни душата им!
– Мили татко – каза Шагада, – от далечната Ваха всяка вечер ще гледам златната наша Маха. И от мислите си ще построя мост между Ваха и Маха. По тоя мост непрекъснато ще върви моята любов към вас. И бързо летящите наши мисли ще съкратят пространството, което ще ни дели. Искаме да отидем, татко!...
– Добре, мили мои деца, вашата молба за мене е закон.
Ян Бибиян като видя, че няма лесно да се откопчи от тая беда, прибягна до друга хитрост.
– Велики Ягага – каза той, – желанието на дъщерите ви е непоколебимо. Те жертвуват всичко от любов към нас. Щом е тъй, нека бъде, както те искат. Само че ще ви моля да ни оставите с моя другар Калчо три дена насаме, да изпросим разрешение от Ваха. Без нейно съгласие ние не можем да вземем жени от чужди свят. Иначе тя ще ни порази с гръм, още преди да стигнем до нея.
– Да бъде! – каза тържествено Ягага и протегна благославящи ръце.
Ян Бибиян даде знак на Калчо веднага да тръгнат.
Шагада и Дагада не искаха да ги пуснат и хванати за тях, ги изпроводиха чак до изхода на своя подземен дворец.
Ян Бибиян и Калчо, съпроводени от своя водач Магу, незабавно отидоха при “Светкавица”. На Магу казаха да се върне и да ги остави сами.
Ала Магу не смееше да ги остави. Той каза, че ще се оттегли наблизо тук в отделна стая и ще се грижи за тях и за храната им.
Ян Бибиян, за да го подкупи, даде му две бутилки вино и му каза да стои там и да пие, докато го повикат.
Очите на Магу светнаха. Той грабна бутилките и като ги мушна под наметката си, бързо се отдалечи.
Ян Бибиян и Калчо останаха на съвещание.
Те още не бяха намерили възможност да обиколят Луната и подробно да я изучат. А да се върнат така, то значеше напразно да излезе тяхното пътуване дотука.
– Е, какво да правим сега? – каза Ян Бибиян. – Ние двамата – царски зетьове!
Калчо се засмя широко. Той погледна Ян Бибиян в очите и после двамата се заляха в неудържим и продължителен смях.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания