Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Ян Бибиян на Луната
От автора
Ян Бибиян след връщането му от магьосното царство
При майстор Франц
Старият приятел
Самолет
Неочаквана среща
Прощавай, роден край
След пет години
Машината
Преди отлитането
Отлитането
Пътуването
Съобщение с Луната
Пристигане на Луната
Обитателите на Луната
Първият човешки крак на Луната
Ягага
Царски прием
Първа разходка
Какво предизвика един изстрел
Пратеници от Земята
Ягага намира изгубените
Безпокойствието на Иа
Трима царе на Луната обявяват война на Ягага
Ян Бибиян победител
Мир
Двете дъщери на Ягага
Неудобно положение
Тъга за Земята
От беда към беда
Невидимата страна на Луната
Земята вика
Свещените животни
Пазители на свещените животни
Силата на суеверието
Към Земята
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Ян Бибиян на Луната
Автор:
Елин Пелин

Тъга за Земята

Ян Бибиян и Калчо се прибраха в стаята си, но дълго време не можаха да заспят. Обтегнати на своите меки легла, угасили странната светлина, която идеше от някакви плочи, залепени по стените, те се разговаряха в тъмнината.
– Какво ни предстои да правим? – питаше Ян Бибиян често.
И прекъснатите разсъждения от тоя въпрос отново продължаваха.
– Ако останем за по-дълго тук, ние ще имаме възможност да направим обширни изучвания на цялата Луна и на нейното население. От едно кратко престояване нищо няма да разберем. То ще остане само като един подвиг без никаква полза.
– Значи, на тебе ти се остава? – попита насмешливо Ян Бибиян.
Калчо не отговори.
– Значи, остава ти се? – повтори Ян Бибиян. – Види се, Дагада ти хареса и положението ти на царски зет ти се вижда приятно.
– Какво бих правил на Земята? – рече тъжно Калчо. – Аз нямам нийде никого. Аз съм едно творение от кал, без родители, без близки. Единственият най-близък човек ми си ти, Ян Бибиян, но ти ще слезеш там, тебе те чака целият свят, имаш близки, ще се ожениш за Иа и тогава аз ще стана излишен за тебе. Самотен, там ще ми е мъчно, много мъчно.
Гласът на Калчо затрепера и преля на плач.
– Приятелю мой – каза Ян Бибиян, – нашата съдба е обща. Ние сме свързани. Магията, която беше ни уплела, може би още ни държи. Аз те имам като роден брат и каквото и да стане, моите чувства няма да се променят.
Като каза това Ян Бибиян, през широкия отвор на стаята, който служеше за прозорец, проникна тънка синкава светлина и разреди мрака, който цареше там.
Ян Бибиян се вдигна от леглото и погледна. През плътната тъмнина, която цареше навън, там някъде на мастиленото небе светеше с чудна красота като огромен синкав диамант грамадният кръг на Земята.
Сякаш електрически ток премина през цялото тяло на Ян Бибиян. Той скочи бързо и отиде до кръглия прозорец.
– Какво има? – попита Калчо.
– Стани, стани! – възбудено извика Ян Бибиян. – Стани да я видиш нашата прекрасна родна планета!
Калчо скокна, възбуден от трескавите думи на Ян Бибиян, и дойде при него.
С метнати един на друг въз рамена ръце те застанаха изумени пред вълшебното зрелище, което представляваше небето тая вечер.
Неговата тъмна дълбока безкрайност бе обсипана с милиарди звезди, малки и големи, които блещяха разноцветно. Посред тях се носеше с бързина блестяща комета със светла опашка, която леко трепереше. А на средата, сред тоя рояк от светлина, цареше огромният синкав кръг на Земята, по чието лице лежеше голяма сянка, прилична на воин, застанал на стража. Неговото лице и мускулите на двете му ръце бяха огромни.
– Това е може би образът на Великия океан – рече Ян Бибиян, като сочеше сянката. – И тоя образ внушава страх на жителите на Луната. А там сега плават грамадни параходи, пълни с пътници. Ония светли равнини са покрити с градове и селца. Там сега е ден и кипи живот. А когато настане там нощта, хиляди погледи ще се обърнат към малката бледа Луна, където сме ние. Как ми се иска, Калчо, в тоя миг да видя и да срещна някой човек, наш брат, да видя погледа на хубавото човешко лице, да стисна човешка петопръста ръка! На мене не ми се стои вече тука.
– Тогава да заминем, Ян Бибиян... Разбирам копнежите ти... И мене душата ми се стяга... Макар че нямам близки, но тая пръст, от която съм направен, ме привлича.
Уморени, най-после Ян Бибиян и Калчо се прибраха на леглата си и заспаха. Навън се чу шум, викове и трясък от хвърлени предмети. Ян Бибиян се стресна и скочи. Беше се вече съмнало. Калчо затича да види какво има. Той потърси Магу в стаята му, но не го намери.
Около “Светкавица” бяха се струпали стотина жени с големи металически тояги и се съвещаваха на висок глас.
Ян Бибиян помисли, че са нападнати, и потърси оръжието си, но то бе в “Светкавица”. Той надникна предпазливо навън и съгледа Магу, заобиколен от жените, че се разправя нещо. Скоро той ги остави и подскачайки високо, се упъти към жилището на Ян Бибиян.
– Какво има, Магу?
– Шагада и Дагада, боейки се да не избягате с вашата машина и да ги оставите, подучили скришом от баща си някои по-видни жени от града да дойдат и да разрушат машината ви...
– Е? – попита изплашен Ян Бибиян.
– Напразно ги разубеждавам. Те изпратиха да донесат от горящата вода, за да я полеят.
– Магу, иди им кажи да не правят това, защото Ваха ще се разгневи и ще прати войника, който я пази, да направи вашата Маха на пепел.
Магу заскача и отиде при жените.
Когато той им предаде думите на Ян Бибиян, те се разпищяха и разбягаха.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания