Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Ян Бибиян на Луната
От автора
Ян Бибиян след връщането му от магьосното царство
При майстор Франц
Старият приятел
Самолет
Неочаквана среща
Прощавай, роден край
След пет години
Машината
Преди отлитането
Отлитането
Пътуването
Съобщение с Луната
Пристигане на Луната
Обитателите на Луната
Първият човешки крак на Луната
Ягага
Царски прием
Първа разходка
Какво предизвика един изстрел
Пратеници от Земята
Ягага намира изгубените
Безпокойствието на Иа
Трима царе на Луната обявяват война на Ягага
Ян Бибиян победител
Мир
Двете дъщери на Ягага
Неудобно положение
Тъга за Земята
От беда към беда
Невидимата страна на Луната
Земята вика
Свещените животни
Пазители на свещените животни
Силата на суеверието
Към Земята
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Ян Бибиян на Луната
Автор:
Елин Пелин

Царски прием

Дворецът на Ягага беше също една пещера под един конусовиден връх, който се издигаше между другите хълмове на един голям площад.
Входът на тая пещера беше малък колкото една врата, но беше богато украсен с рисунки, издялани в златната рамка, която го обграждаше. Щом се влезеше вътре, веднага се откриваше обширна зала, осветявана от светещи плочки, които стояха залепени по стените и по таваните. Вътрешността бе украсена с чудни разноцветни камъни. Масите бяха огромни бели каменни блокове, които блещяха от чистота.
Тук се наредиха Ягага, Ягагада и техните гости Ян Бибиян и Калчо.
По тия маси бяха издълбани като чинии обли дупки, където се туряше яденето.
Царят и царицата седнаха един до друг, а срещу тях седнаха гостите.
Ягага взе един голям златен чук, който стоеше пред него на масата, и удари една тъмна металическа плоча, която също стоеше пред него.
Разнесе се силен металически звук, като че се счупи стъкло на голям прозорец.
Веднага от една странична врата влязоха две млади и пъргави момичета, цели окичени с разноцветни малки кърпички.
Това бяха дъщерите на Ягага. Той ги представи на гостите, като извика поред:
– Шагада.
– Дагада.
Шагада бе по-голямата, а Дагада – по-малката.
Като чуха имената си, двете принцеси почнаха да подскачат на топчестите си крака и гърлено да се смеят. След това те седнаха от двете страни на масата – Шагада до Ян Бибиян, Дагада до Калчо. Двете девойки бяха много весели, игриви и бъбриви, но Ян Бибиян и Калчо не разбираха нищо от думите им, гледаха ги и се смееха, когато се смееха и те.
Двама слуги почнаха да носят яденето. На дълги сребърни пръчки бе намотано нещо бяло като халва. Пред всекиго слугите забучиха тия пръчки в малките дупчици, които бяха пробити до чиниите, издълбани в масите. Приятна миризма се разнесе от това ястие. Царят взе една от тия пръчки и почна лакомо да я гризе. Същото направиха и другите.
Нашите приятели го последваха и, за чудо, това нещо им хареса много. То беше някаква лепкава смес с вкус на пъпеш. След това ястие донесоха друго. То беше някакви корави черни топки, които слугите сложиха в издълбаните дупки на масата. Това нещо излезе също така вкусно. От него, като се дъвчеше, излизаше приятен сок, който възбуждаше апетит.
Щом се нахраниха, царят и царицата си взеха сбогом пак с подскачане и се отдалечиха, като потънаха в някакви тайнствени врати. Дъщерите им ги последваха по същия начин.
Ян Бибиян и Калчо останаха сами.
– Е, как ти хареса яденето? – запита Калчо.
– Чудесно! Не очаквах, че тук тъй хубаво може да се яде – каза Ян Бибиян.
В това време влезе техният водач. Той им даде знак да го последват.
Като излязоха вън, те видяха, че там ги чакат три хвърчащи магарета. На едното се качи Ян Бибиян, на другото – Калчо, а на третото – водачът.
Веднага магаретата разпериха криле и се вдигнаха. Водачът хвръкна напред, а гостите – след него.
Това летене беше леко и приятно. Водачът ги разведе наоколо над всички тия остри възвишения, около които гъмжеше от лунаги, които се веселяха в чест на гостите. След дълга обиколка те отлетяха по-далече и на едно място слязоха.
От една огромна канара извираше чиста, хубава вода, която падаше в някаква дупка и се изгубваше.
Ян Бибиян и Калчо бяха жадни, те се приближиха до водата и като взимаха с ръце от струята, напиха се хубаво. Водата беше студена и имаше малко възкиселичък, щиплив вкус. Навярно това бе минерална вода.
Освежени хубаво, водачът ги покани пак да се качат на своите живи самолети и ги заведе на мястото, където беше оставена “Светкавица”. Пред входа пазеше войник с тежка желязна пръчка в ръка.
По една малка стълбичка, която се изкачваше над входа, където стоеше машината, те влязоха в друг вход. Вътре се откри голяма стая с гладки стени, покрити с тънка синя материя. До стените отстрани имаше два големи надути мехове от нещо като кожа. Върху тях стояха сгънати покривки. Това бяха легла.
– Квартирата, значи – каза Калчо.
– Не е лоша – отговори Ян Бибиян. – Такова нещо не сме очаквали. Все пак – цивилизована страна.
Водачът им показа двете легла, подскочи няколко пъти и ги остави.
В това време вън се смрачи. Това се забеляза през малките дупки на стените, които служеха за прозорци. И отведнъж стана тъмно. Настъпи нощ. Ян Бибиян и Калчо се намериха в непроницаема тъмнина.
– Сега какво ще правим без светлина?
– Ще спим – рече Ян Бибиян, като намери пипнешком леглото си и се стовари уморен на него.
– И мене ми се спи – рече Калчо, който също се тръшна на леглото си. – А, доста удобно! Чудесно! – почна да се възхищава той.
Но Ян Бибиян го не чу. Уморен от всичко преживяно, той заспа дълбоко.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания