Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене


 Превод
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 15.07.2019 
  
Виж още:
Други литературни произведения /Документалистика
Лъжата - Жан, Иван и другите
Автор:
Тошев, Тошо

Няколко думи

Тази книга не е история на страната през годините след 10 ноември 1989 г. Това са по-скоро отделни фрагменти от изминалото време, но фрагменти не за самите събития, а за хората, за доста от тях, които управляваха автомобила България. Сменяха скоростите и блъскаха по спирачките. Тази книга не е и биография на споменаваните хора. В нея са запечатани само мигове от живота им. Мигове срещу митовете за мнозина от тях.

Така се сложи животът ми, че още от ученик тръгнах към журналистиката. Бях 15-годишен, когато за първи път видях името си под публикувана дописка във вестник. Това бе през далечната 1958 г. А от 1965 г. съм професионален журналист – бях завършил само първия курс в университета по българска филология. Останалите карах задочно. И колкото някои да оспорват, отричат и охулват всичко, натрупано преди тринайсет години, твърдя, че онова, което бях живял, преживял, работил и направил тогава, е в основата на цялата ми журналистическа кариера след 1990 г. След нея аз се оказах в самия водовъртеж. Впрочем в него бяха мнозина от колегите ми, но може би силата и влиянието на “Труд”, които мнозина свързват и с моето име, не само ме поставиха в центъра на събитията, но ме сближаваха с хората, които ги правеха. “Сближаваха” в случая не трябва да се разбира непременно като приятелство...

Тази книга нямаше да се появи, ако не бяха Иван Гранитски, Дончо Цончев и Любомир Левчев. Точно през послед¬ните две-три години ние не само се виждаме често, но мисля, че по някакъв обясним само от Господа начин си влияем, помагаме, изменяме и... растем. (На години...) Иван например, беше в началото – той ме нахъсваше, убеждаваше, мачкаше: “Ти всичко си видял, познаваш го, и тях ги познаваш. Длъжен си да го кажеш.” Глупости, защо да съм длъжен, не се давах пък аз, виж, Живот не остана, а Време пък – хич, но колкото да се дърпах, един ден (през март 2002 г.) написах неочаквано и за себе си няколко страници.
И после се завъртя.
Дончо, а малко по-късно и Любо бяха първите ми читатели. Дърпаха ръкописа ми през 30–40 страници и... така.
Пишех в събота и неделя. В кабинета си в редакцията. В тези дни не водех планьорките, а заместниците ми поемаха главното. Не повече от 10–15 пъти на ден се допитваха за нещо до мен. През другите дни вестникът не ми отпускаше време. Пишех през отпуските – на два пъти по петнайсет дни през август 2002 г. и през януари 2003 г. Помагаха ми бележките, които съм си правил през тия години, и бележките в настолните календари, които до един съм запазил. Разполагах и с доста записи на касетофон (направени не само от мен). Особено ценна ми бе подробната документация за всички що-годе значими събития, събрана в шкафовете на “Труд”.
Стараех се да бъда коректен. Твърде често, като препрочитах написаното, изпитвах съчувствие към някои “герои”, блъсках се по главата, че може би е редно някого да пожаля, и, признавам си, често го правех... При някое следващо четене възстановявах поне част от задрасканото. Нямаше да е честно пред другите, убеждавах се сам, независимо от личните ми симпатии.
Категорично твърдя, че в книгата няма нищо измислено. Неточности, признавам, възможни са. Но само в детайлите. Впрочем най-много “неточности” има в пряката реч. Защото, дори когато ползвах и някои от подробните записки, аз рядко разполагах със стенографирана реч. Кое е важно обаче – пряката реч, конкретните думи на героите ми са съдържателно точни. Опитвал съм да използвам и характерните думи, стилистиката на изговор, индивидуална за всеки човек.
За неточностите и, пази, Боже, ако от тях пък се е получило изкривяване на някоя истина, моля за прошка. Макар да знам, че няма да я получа. Донякъде с основание: прошката си е прoшка, но битият – бит!

Книгата завършва с няколко справки. Първата е за състава на всички правителства след 10 ноември 1989 г., включително и за правителството на Георги Атанасов, по време на което избухна демокрацията у нас. След нея са разположени бележки за някои от героите ми по преценка на редактора – независимо дали тези герои са хора, партии, забравени вестници... Тези справки изготвиха колегите от документацията на “Труд”, за което сърдечно им благодаря.

Това са няколкото ми предварителни думи. А надеждата ми е да съм казал нещо, което да ни помага по-точно да разберем откъде идва лъжата в днешния ни ден.

  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания