Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Лъжата - Жан, Иван и другите
Въведение
1. Цезарово сечение за демокрацията
2. Годината на Луканов
3. ??ма такава болест – професионално малокръвие
4. Възходът на органите
5. Проблясъци
6. Политсутеньорите на властта. ...и "Труд"
7. Смяната
8. Един приятел – Димитър Попов
9. Вестникът като бизнес
10. От Гутенберг до Джон Атанасов
11. Фирмата
12. "Боянските ливади"
13. Гърмящите тирове
14. Хората на "Труд"
15. Главорезите на Доган
Обаче
Приложения
  
Виж още:
Други литературни произведения /Документалистика
Лъжата - Жан, Иван и другите
Автор:
Тошев, Тошо

Няколко думи

Тази книга не е история на страната през годините след 10 ноември 1989 г. Това са по-скоро отделни фрагменти от изминалото време, но фрагменти не за самите събития, а за хората, за доста от тях, които управляваха автомобила България. Сменяха скоростите и блъскаха по спирачките. Тази книга не е и биография на споменаваните хора. В нея са запечатани само мигове от живота им. Мигове срещу митовете за мнозина от тях.

Така се сложи животът ми, че още от ученик тръгнах към журналистиката. Бях 15-годишен, когато за първи път видях името си под публикувана дописка във вестник. Това бе през далечната 1958 г. А от 1965 г. съм професионален журналист – бях завършил само първия курс в университета по българска филология. Останалите карах задочно. И колкото някои да оспорват, отричат и охулват всичко, натрупано преди тринайсет години, твърдя, че онова, което бях живял, преживял, работил и направил тогава, е в основата на цялата ми журналистическа кариера след 1990 г. След нея аз се оказах в самия водовъртеж. Впрочем в него бяха мнозина от колегите ми, но може би силата и влиянието на “Труд”, които мнозина свързват и с моето име, не само ме поставиха в центъра на събитията, но ме сближаваха с хората, които ги правеха. “Сближаваха” в случая не трябва да се разбира непременно като приятелство...

Тази книга нямаше да се появи, ако не бяха Иван Гранитски, Дончо Цончев и Любомир Левчев. Точно през послед¬ните две-три години ние не само се виждаме често, но мисля, че по някакъв обясним само от Господа начин си влияем, помагаме, изменяме и... растем. (На години...) Иван например, беше в началото – той ме нахъсваше, убеждаваше, мачкаше: “Ти всичко си видял, познаваш го, и тях ги познаваш. Длъжен си да го кажеш.” Глупости, защо да съм длъжен, не се давах пък аз, виж, Живот не остана, а Време пък – хич, но колкото да се дърпах, един ден (през март 2002 г.) написах неочаквано и за себе си няколко страници.
И после се завъртя.
Дончо, а малко по-късно и Любо бяха първите ми читатели. Дърпаха ръкописа ми през 30–40 страници и... така.
Пишех в събота и неделя. В кабинета си в редакцията. В тези дни не водех планьорките, а заместниците ми поемаха главното. Не повече от 10–15 пъти на ден се допитваха за нещо до мен. През другите дни вестникът не ми отпускаше време. Пишех през отпуските – на два пъти по петнайсет дни през август 2002 г. и през януари 2003 г. Помагаха ми бележките, които съм си правил през тия години, и бележките в настолните календари, които до един съм запазил. Разполагах и с доста записи на касетофон (направени не само от мен). Особено ценна ми бе подробната документация за всички що-годе значими събития, събрана в шкафовете на “Труд”.
Стараех се да бъда коректен. Твърде често, като препрочитах написаното, изпитвах съчувствие към някои “герои”, блъсках се по главата, че може би е редно някого да пожаля, и, признавам си, често го правех... При някое следващо четене възстановявах поне част от задрасканото. Нямаше да е честно пред другите, убеждавах се сам, независимо от личните ми симпатии.
Категорично твърдя, че в книгата няма нищо измислено. Неточности, признавам, възможни са. Но само в детайлите. Впрочем най-много “неточности” има в пряката реч. Защото, дори когато ползвах и някои от подробните записки, аз рядко разполагах със стенографирана реч. Кое е важно обаче – пряката реч, конкретните думи на героите ми са съдържателно точни. Опитвал съм да използвам и характерните думи, стилистиката на изговор, индивидуална за всеки човек.
За неточностите и, пази, Боже, ако от тях пък се е получило изкривяване на някоя истина, моля за прошка. Макар да знам, че няма да я получа. Донякъде с основание: прошката си е прoшка, но битият – бит!

Книгата завършва с няколко справки. Първата е за състава на всички правителства след 10 ноември 1989 г., включително и за правителството на Георги Атанасов, по време на което избухна демокрацията у нас. След нея са разположени бележки за някои от героите ми по преценка на редактора – независимо дали тези герои са хора, партии, забравени вестници... Тези справки изготвиха колегите от документацията на “Труд”, за което сърдечно им благодаря.

Това са няколкото ми предварителни думи. А надеждата ми е да съм казал нещо, което да ни помага по-точно да разберем откъде идва лъжата в днешния ни ден.

  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания