Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения (1915-1916)
Когато бях в школото
Дигни, кревата си дигни!
Анчета, адютантката й и еврейката
Марш на столичани
Любовна песен на Самуил
Вампир
Часовой
Ода на Пенка Едрата
Не се плаши
Еднаква участ
Борба
Пролет дойде!
Коя е причината
Войнишки скърби
Навсякъде борба
Младост
Катерина В-ва
На трамвайджиите по княжевската линия
Писъмце от Пловдив
Зората край Дунава
Писмо до Понтини
Художник броди...
Из едно любовно писмо
Положението
Падналият кавалерист
На Фроска
Неволи
Нощен дует
Предложението на Арона за годеж по телефона
Съвременна молитва
Мамо, викнаха децата...
Ах, как хубаво!
Възклицания
На търговците скубачи
Епиграми
Съвременна клетва
Дивак Ганьо
Злободневка
Сър Грей и синьор Изонцини
И ти за захар!
Сонет (Всяка сутрин още рано...)
Ветре, духни!
На госпожицата откъм Бунарджика, дето с бялата кърпичка ме изпрати
Защо е мъжът?
Вълшебен сън
Весели голтаци
Скитник Перо
И туй било мъж!
Практичност
Например
Другарски гробове
Че това ли?
Катастрофа
Есенна песен
Войнишки песни
Мирът
Сонет (Две звездички, сам-самички...)
Марш на софиянци
На красноселката
Епопея на незабравимите
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Стихотворения (1915-1916)
Автор:
Смирненски, Христо

Падналият кавалерист

С адски гръм и с дим граната
пръсна се до дъба стар;
конят хукна из гората
без любимий господар.

Куп листа се посипаха,
с трясък падна счупен клон,
храсти шумно изпращяха
след изплашения кон.

Пушек гъст обви войника,
паднал под вековний дъб,
кръв гореща заизблика
от ранената му гръд.

Глухо, тъжно той застена,
смътни зашепна слова;
а кръв буйна и червена
багри влажната трева.

Той да стане се опитва,
поизправя се, но в миг
в храсталаците залитва
със мъчителен пак вик.

Па на клоните зелени
пооблегна се той блед,
пред очи му уморени
мяркат се виденья ред.

Ту девойка милолика
със усмивка на лице
сладко го по име вика
а подава му ръце.

Ту родителите стари
пред очи му се вестят,
ту безстрашните другари
в боя кървав как летят.

Ту балкана техен снежен
с родното му там село,
ту сестрица с поглед нежен,
че го милва по чело...

Дивна нощ. Морфей царува
над заспалата земя,
южният ветрец милува
потъмнялата гора.

Шипка росна клони свежда,
свива момку тя венец.
Месецът с тъга поглежда
на загиналий борец.

И сред тишината нощна
тихо от столетний дъб
песен славей веч запява,
пълна със дълбока скръб.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания