Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения (1915-1916)
Когато бях в школото
Дигни, кревата си дигни!
Анчета, адютантката й и еврейката
Марш на столичани
Любовна песен на Самуил
Вампир
Часовой
Ода на Пенка Едрата
Не се плаши
Еднаква участ
Борба
Пролет дойде!
Коя е причината
Войнишки скърби
Навсякъде борба
Младост
Катерина В-ва
На трамвайджиите по княжевската линия
Писъмце от Пловдив
Зората край Дунава
Писмо до Понтини
Художник броди...
Из едно любовно писмо
Положението
Падналият кавалерист
На Фроска
Неволи
Нощен дует
Предложението на Арона за годеж по телефона
Съвременна молитва
Мамо, викнаха децата...
Ах, как хубаво!
Възклицания
На търговците скубачи
Епиграми
Съвременна клетва
Дивак Ганьо
Злободневка
Сър Грей и синьор Изонцини
И ти за захар!
Сонет (Всяка сутрин още рано...)
Ветре, духни!
На госпожицата откъм Бунарджика, дето с бялата кърпичка ме изпрати
Защо е мъжът?
Вълшебен сън
Весели голтаци
Скитник Перо
И туй било мъж!
Практичност
Например
Другарски гробове
Че това ли?
Катастрофа
Есенна песен
Войнишки песни
Мирът
Сонет (Две звездички, сам-самички...)
Марш на софиянци
На красноселката
Епопея на незабравимите
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Стихотворения (1915-1916)
Автор:
Смирненски, Христо

Вълшебен сън

Чуден сън веднаж сънувах,
често спомням си го аз,
в ясна звездна нощ пътувах
лятно време за Бургас.

В тази нощ вълшебна, дивна,
бях безгрижен и щастлив,
песен пееше приспивна
буйният локомотив.

В ъгъла задрямал беше
стар окъсан селски поп,
срещу мене пък седеше
тлъст евреин с лъскав лоб.

А другарката му мила
с пъстро бръчкаво лице
бе глава към мен склонила,
стискайки вързоп в ръце.

Горе тихо в висината
трепкаха безброй звезди,
иззад облаче луната
светлобяла се яви.

И огряха й лъчите
равното поле пред нас,
с тез картини пред очите
скоро задремах и аз.

Гъста борова горичка
мен тогаз се присъни
и красива ученичка
с тънки розови устни.

На скамейка бе седнала
върху синий си жакет
и с ръчичката си бяла
росен виеше букет.

Как бе мила и красива,
нежна, гиздава кат цвят!
Кат същинска самодива,
ангелче от божи свят.

Тя главицата си мила
бе украсила с венец,
от червен мак бе го свила
и от ситничък синчец.

Страстно мене тя погледна
и засмя се мило с глас,
па покани ме да седна
на екамейката и аз.

Покорих й се веднага
и до нея аз седнах,
стиснах стройната и снага
и в уста я целунах.

Тя повторно пак заеме се,
о блажен, вълшебен час...
но във тоз миг се разнесе
пълен с ярост, с злоба глас:

- Ах ти, вагабонт проклето,
фаниш моята жина!?
Що се маеш ма, Ребеко,
удари му ощ идна!!

Някой ритна ме в корема,
сънни отворих очи,
гледам: старата еврейка
в моите ръце стърчи!!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания