Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения (1915-1916)
Когато бях в школото
Дигни, кревата си дигни!
Анчета, адютантката й и еврейката
Марш на столичани
Любовна песен на Самуил
Вампир
Часовой
Ода на Пенка Едрата
Не се плаши
Еднаква участ
Борба
Пролет дойде!
Коя е причината
Войнишки скърби
Навсякъде борба
Младост
Катерина В-ва
На трамвайджиите по княжевската линия
Писъмце от Пловдив
Зората край Дунава
Писмо до Понтини
Художник броди...
Из едно любовно писмо
Положението
Падналият кавалерист
На Фроска
Неволи
Нощен дует
Предложението на Арона за годеж по телефона
Съвременна молитва
Мамо, викнаха децата...
Ах, как хубаво!
Възклицания
На търговците скубачи
Епиграми
Съвременна клетва
Дивак Ганьо
Злободневка
Сър Грей и синьор Изонцини
И ти за захар!
Сонет (Всяка сутрин още рано...)
Ветре, духни!
На госпожицата откъм Бунарджика, дето с бялата кърпичка ме изпрати
Защо е мъжът?
Вълшебен сън
Весели голтаци
Скитник Перо
И туй било мъж!
Практичност
Например
Другарски гробове
Че това ли?
Катастрофа
Есенна песен
Войнишки песни
Мирът
Сонет (Две звездички, сам-самички...)
Марш на софиянци
На красноселката
Епопея на незабравимите
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Стихотворения (1915-1916)
Автор:
Смирненски, Христо

Епопея на незабравимите

По Ив. Вазов

1. Гунчо
(Роден преди 22 год., сега 17-годишен младеж)

Селото ми тясно за мойта душа е!
Човек тук не може живот да познае!
В тоз кът отдалечен от шумния свет
говеда и псета сал виждам навред.
Сърцето ми друго днес нещо говори,
желае то воля, широки простори.
Тез дрехи, които аз нося на мен,
не ми са по вкуса, друг е моя блен.
Човек тука среща сал робство и грижи.
Човек тука вижда сал сламени хижи.
В мрак, пустота ние тука седим,
живота ми вече стана нетърпим.
В София да ида аз искам. Нататък,
където живота е шумен и сладък!
Де щом излезна в вечерния здрач,
аз няма да видя пъдар или орач.
Където в зелени разкошни алеи
разхождат се девки красиви кат феи!
Рече и замина...
Десет години той
учи се в школото, скита кат копой
за модни обуща, различни костюми
прахоса големи на татко си суми.
Нерядко горкия във шумния град
лишения вижда, позна що е глад,
но пак да живее тук беше му сладко,
в школото говореше Гунчо накратко:
„Днес нищо не зная, нищо не съм чел.”
Й връщаше се в чина горд и смел!
Носител той бе на учение ново
и бе надарен с пламенно слово.
На своите другари доказа дори
веднаж Гунчо, две че е равно на три!
Всички градини кракът му видяха
и всички театри познати му бяха.
Познат той беше на всеки стражар
и ходеше сявга засмян и с другар.
Говореше често, че младост не трае,
че всеки е длъжен любов да познае.
Той беше безстрашен, той беше прочут,
че може да трае на студ и лобут.
Той беше невидим, фантом или сенка,
с бавачки е днеска, а утре с студентка,
в „Модерния” дене, ноще в „Одеон”,
днес е без обуща, а утре с бастон.
В Коньовица днеска със тлъста слугиня,
друг ден с ученички в някоя градина.
Веднаж Гунчо с своята яка ръка
учителя в черната тласна дъска,
защото поискал бе да го удари,
и бързо излезна пред своите другари
засмян и спокоен кат някой герой,
когато се връща от страшния бой...
Ала за тоз подвиг награда получи —
съвет учителски него изключи.
Изключване страшно, ти колко си тежко,
ти караш да страда сърцето човешко,
ти правиш младежа от весел, заемен
да плаче, скитосва горкия цял ден!
Ти караш да гълтат кибрит ученички,
ученици да се бесят в зелени горички,
но Гунчо изсмя се над строгий съвет
и тръгна свободен в широкия свет.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания