Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения (1915-1916)
Когато бях в школото
Дигни, кревата си дигни!
Анчета, адютантката й и еврейката
Марш на столичани
Любовна песен на Самуил
Вампир
Часовой
Ода на Пенка Едрата
Не се плаши
Еднаква участ
Борба
Пролет дойде!
Коя е причината
Войнишки скърби
Навсякъде борба
Младост
Катерина В-ва
На трамвайджиите по княжевската линия
Писъмце от Пловдив
Зората край Дунава
Писмо до Понтини
Художник броди...
Из едно любовно писмо
Положението
Падналият кавалерист
На Фроска
Неволи
Нощен дует
Предложението на Арона за годеж по телефона
Съвременна молитва
Мамо, викнаха децата...
Ах, как хубаво!
Възклицания
На търговците скубачи
Епиграми
Съвременна клетва
Дивак Ганьо
Злободневка
Сър Грей и синьор Изонцини
И ти за захар!
Сонет (Всяка сутрин още рано...)
Ветре, духни!
На госпожицата откъм Бунарджика, дето с бялата кърпичка ме изпрати
Защо е мъжът?
Вълшебен сън
Весели голтаци
Скитник Перо
И туй било мъж!
Практичност
Например
Другарски гробове
Че това ли?
Катастрофа
Есенна песен
Войнишки песни
Мирът
Сонет (Две звездички, сам-самички...)
Марш на софиянци
На красноселката
Епопея на незабравимите
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Стихотворения (1915-1916)
Автор:
Смирненски, Христо

Скитник Перо

(Пее се по гласа на „Въздушния кораб”)

Из римските улици шумни,
щом блеснат в небето звезди,
полека крал Петър закрачи,
ръцете скръстил на гърди.

Не вижда се сабя на него,
нито еполети лъщят,
нито на гърди му юнашки
безбройни медали звънтят.

Тях веч на сарафа евреин
отдавна е всички продал,
продал е звънливите шпори,
последния златен медал...

А пък униформата дивна
замязала веч на парцал
и славния някога Перо
бездомен босяк е станал...

Той крачи към кръчмица бедна,
де сладки го чакат вина.
Там своите мисли печални
с вино ще залей до една.

И ето го сяда край маса,
замислен навежда глава,
с устни треперящи той шепне
вечални и мрачни слова.

Той шепне за Сърбия мила,
де кървав оставил е трон,
за Кольо, другаря си славен,
скитащ се кат него в Лион.

Той шепне за Пашич брадати -
фалиралий веч дипломат,
за свойте сияйни солдати,
за Путник, за сина си млад.

Проклина той Франция подла
и Русия псува със яд,
че те са причина да скита
и страда тъй техния брат.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания