Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения (1915-1916)
Когато бях в школото
Дигни, кревата си дигни!
Анчета, адютантката й и еврейката
Марш на столичани
Любовна песен на Самуил
Вампир
Часовой
Ода на Пенка Едрата
Не се плаши
Еднаква участ
Борба
Пролет дойде!
Коя е причината
Войнишки скърби
Навсякъде борба
Младост
Катерина В-ва
На трамвайджиите по княжевската линия
Писъмце от Пловдив
Зората край Дунава
Писмо до Понтини
Художник броди...
Из едно любовно писмо
Положението
Падналият кавалерист
На Фроска
Неволи
Нощен дует
Предложението на Арона за годеж по телефона
Съвременна молитва
Мамо, викнаха децата...
Ах, как хубаво!
Възклицания
На търговците скубачи
Епиграми
Съвременна клетва
Дивак Ганьо
Злободневка
Сър Грей и синьор Изонцини
И ти за захар!
Сонет (Всяка сутрин още рано...)
Ветре, духни!
На госпожицата откъм Бунарджика, дето с бялата кърпичка ме изпрати
Защо е мъжът?
Вълшебен сън
Весели голтаци
Скитник Перо
И туй било мъж!
Практичност
Например
Другарски гробове
Че това ли?
Катастрофа
Есенна песен
Войнишки песни
Мирът
Сонет (Две звездички, сам-самички...)
Марш на софиянци
На красноселката
Епопея на незабравимите
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Стихотворения (1915-1916)
Автор:
Смирненски, Христо

Борба

(Из „Мрачни дни”)

На Георги Г-в

„Ще бъдеш нещастен и беден!” —
продума му громко
съдбата.
Той мълком изслуша я бледен,
но гордо пак вдигна главата.
„Нещастен и беден?! Защо ли?
Не! Всичко възможно ще сторя!
Не искам аз глад и неволи,
аз млад съм — готов да се боря!”

Па почна с живота борбата
с ръцете си яки и млади
и с разума светъл в главата
ей щастие той си съгради.
Па с радост наокол погледна,
доволен потри си ръцете;
с усмивка изправи се ледна
съдбата и всичко помете...

Но никак това го не стресна,
строежа той почна наново,
но злобно съдбата му кресна
и смачка пак всичко готово.
За трети път почна строежа,
съдбата за миг го събори...
Но не забрави си стремежа,
той с нея не спря да се бори!

Твори той, а тя пък събаря,
над него се злъчно надсмива,
той хиляди пъти повтаря,
тя хиляди пъти го срива!
Най-после склони той главата,
изхарчил последните сили,
застана могъща съдбата,
победно, доволна се хили...

6. VIII. 1916

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания