Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения (1915-1916)
Когато бях в школото
Дигни, кревата си дигни!
Анчета, адютантката й и еврейката
Марш на столичани
Любовна песен на Самуил
Вампир
Часовой
Ода на Пенка Едрата
Не се плаши
Еднаква участ
Борба
Пролет дойде!
Коя е причината
Войнишки скърби
Навсякъде борба
Младост
Катерина В-ва
На трамвайджиите по княжевската линия
Писъмце от Пловдив
Зората край Дунава
Писмо до Понтини
Художник броди...
Из едно любовно писмо
Положението
Падналият кавалерист
На Фроска
Неволи
Нощен дует
Предложението на Арона за годеж по телефона
Съвременна молитва
Мамо, викнаха децата...
Ах, как хубаво!
Възклицания
На търговците скубачи
Епиграми
Съвременна клетва
Дивак Ганьо
Злободневка
Сър Грей и синьор Изонцини
И ти за захар!
Сонет (Всяка сутрин още рано...)
Ветре, духни!
На госпожицата откъм Бунарджика, дето с бялата кърпичка ме изпрати
Защо е мъжът?
Вълшебен сън
Весели голтаци
Скитник Перо
И туй било мъж!
Практичност
Например
Другарски гробове
Че това ли?
Катастрофа
Есенна песен
Войнишки песни
Мирът
Сонет (Две звездички, сам-самички...)
Марш на софиянци
На красноселката
Епопея на незабравимите
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Стихотворения (1915-1916)
Автор:
Смирненски, Христо

Художник броди...

Художник броди край реката,
в мечти за милата унесен,
и тихо свири си с устата
той някаква игрива песен.

Пейзажи разни се меняват
друг път за него „все вълшебни”,
но днеска те го не пленяват,
днес струват му се бледи, дребни.

Така е днес, че таз картина
не е за други, а за нея!
За неговата Катерина,
за таз омайна дивна фея.

Но се в възторг голям той спира
и готви лист, боя и четка,
пред него вече се простира
по хубостта си местност редка.

Горица китна и засмяна
се зеленей пред планината,
а пък над нея с млечна пяна
клокочи весело реката.

На срещний бряг върба навежда
клоне зелени до водата
и художни ка съглежда
мома седнала на тревата.

Далеч орел в небето ведро
се вий и поглед доле впива,
а слънцето червено, едро
зад снежни върхове се скрива.

И от лъчите му прощални
скали гранитни аленеят,
водите розово-корални
все песента си шумна пеят.

И взима четката веднага,
удобно той се настанява,
в захлас боите бърже слага
и на ума си той решава:

„Картината си ще надпиша
аз тъй: „Мечтающа девица” —
„От тоз, що сал за теб въздиша,
кому едничка си звездица”.

Тя този надпис сладкозвучен
в душа си вечно ще запази,
слухът й нежен е приучен
сал на такива громки фрази...”

След малко своя труд завършен
той гледа и се възхищава,
ала във този смях кършен
познат смях него поразява.

Тя, Катерина?! Цяла Катя!!
Но тя не е сама, до нея
младеж легнал е на тревата
до Катя, вярната му фея!!

Художник из нивята крачи,
далеч шуми си пак реката,
художник тихичко си плаче
в псува ядно в тъмнината.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания