Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Не ще загине
Между погрома и мира
Триумф на насилието
Черната река
Непобедима
Уилсону
Кулата
Да работим!
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Не ще загине
Автор:
Вазов, Иван

Иван Минчов Вазов (27.06.1850, Сопот – 22.09.1921, София). С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, Иван Вазов отрано се приобщава към руската поезия. През 1865 г. учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на П. Беранже, В. Юго и А. дьо Ламартин. През 1868 г. трябва да помага на баща си в търговията, но той продължава да пише стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката „Майска китка”). През 1870 г. в „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество” излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба”. В Румъния е изпратен през 1870 г., но той продължава да пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание”, списание „Читалище”, вестник „Отечество”, вестник „Свобода” и др. В началото на 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука” – първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. През тези години поетичният му талант съзрява в целия си блясък, изявява се и дарбата му на белетрист. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове – цикъла „Епопея на забравените”, стихотворенията „Българският език”, „Към свободата”, „Не се гаси туй, що не гасне”, „Новото гробище над Сливница”, повестите „Немили-недраги”, „Чичовци”, разказа „Иде ли?” и др.

Стиховете от стихосбирката „Не ще загине” са писани през септември – октомври 1919 г. под влиянието на погрома и на тежките условия на мира. Издаването u е вид изявление на пряката обвързаност на Вазов със съдбата на България, въпреки че преди това е издал интимната си лирическа стихосбирка „Люлека ми замириса”.

През 1918 г., както и през последните месеци на 1917 г., Вазов не пише стихове за войната. Долавяйки че работите вървят зле, той губи вдъхновението си.

За заглавие на цикъла от следвоенни стихотворения авторът първоначално се е колебал между заглавието „О, майко” и „България не гине”.

Мотото на „Не ще загинат” е „Ce siecle est a la barre, et je suis son temoin”, което в превод на български значи: „Този век е на подсъдимата скамейка и аз съм неговият свидетел”.

  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания