Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Сливница
Из „Сливница” (1886)
В окопа
Тракия
Българският войник
При царибродския бой
Позабавен отговор
Свири нощната фъртуна
На непукналата граната
Сеяч
Завръщането на лавроносните войски
На сръбската граница
Да се не упиваме безпечно...
На Милош Милоевич и съдружие
Пролог
Бащата на доброволците
Песен
Първият убит сърбин
Орел
Новото гробище над Сливница
О, братя, ний се бихме зарад вас...
Бойното поле при Сливница
Не, не ще се радвам кръвожадно...
Само ти, солдатино чудесни...
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Сливница
Автор:
Вазов, Иван

Иван Минчов Вазов (27.06.1850, Сопот - 22.09.1921, София). С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, Иван Вазов отрано се приобщава към руската поезия. През 1865 г. учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на П. Беранже, В. Юго и А. дьо Ламартин. През 1868 г. трябва да помага на баща си в търговията, но той продължава да пише стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката 'Майска китка'). През 1870 г. в 'Периодическо списание на Браилското книжовно дружество' излиза и първото му публикувано стихотворение 'Борба'. В Румъния е изпратен през 1870 г., но той продължава да пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в 'Периодическо списание', списание 'Читалище', вестник 'Отечество', вестник 'Свобода' и др. В началото на 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание 'Наука' - първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. През тези години поетичният му талант съзрява в целия си блясък, изявява се и дарбата му на белетрист. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове - цикъла 'Епопея на забравените', стихотворенията 'Българският език', 'Към свободата', 'Не се гаси туй, що не гасне', 'Новото гробище над Сливница', повестите 'Немили-недраги', 'Чичовци', разказа 'Иде ли?' и др.

Стихосбирката 'Сливница' започва със следното мото:

Борци, венец ви свих от песен жива,

от звукове, що никой не сбира:

от дивий рев на битката гръмлива,

от екота на Витоша бурлива,

от вашето ура.

И. В.

В първото издание на 'Сливница', 1886, е поместен следният предговор:

На 7 миналий ноемврий пловдивските бърда чуха ековете на Сливница. Аз тръгнах.

И в Пловдив, който изпращаше с плач и с цветя крилатите дружини към българската граница, до съдбоносний при Пирот бой, на който се натъкнах (14 - 15 ноемврий), аз бях зрител на една велика епопея от героизми и самоотвержения нечути, които само свободата може да зароди в человеческите гърди, и отчаянието - да заяви.

Правдата първи път в тоя век се бореше победоносно с едно велико безчестие. Аз присъствувах на славата на България.

Кому се дължи тя? Кой военен гений изхвръкна из димът на борбата? Кой извърши тия чудеса? Кой изнесе подвига? Кой грабна победата? Кой направи възхитеното човечество да вика: осанна?

Едно лице. Кое? Българский войник. Как се вика той? Българский народ.

Покланям му се.

Пловдив. 9 януарнй 1886

И. В.

Във второто издание този текст е поместен отново, вечe с наслов 'Предговор на първото издание'. Добавен е и 'Предговор на второто издание':

Не ще ни дума, че ако книгата ни вижда тъй бързо второ издание, то това се дължи най-много на обстоятелството, в което се появи. Сливница беше съвременна, сиреч тя беше просто изражение на вълненията на българската душа през бурний период, който вчера едвам изминахме; тя беше слаб, но верен ек на господствующите чувства, които мъчително повдигаха трепетните народни гърди от Дунава до Олимп. Кои бяха тия чувства?

Две: възторгът за победата и скръбта за войната.

Последното беше по-живо.

А сега, когато опиянението от лаврите позамина, ние сещаме още по-болезнено лютата и кръвопускающа рана от тая братоубийствена война; всичката големина на злото, всичкий позор на светотатството, всичкий ужас на престъплението!... И като гледаме това ново издание на труда си, ние чувствуваме една вътрешна мъка, прилична на гризение, задето освежаваме, вместо да направим да се забрави, спомена на тая проклета война.

Както и да е, ние идем да благодарим публиката за съчувственото посрещане на нашите песни. Но колко бихме били по-честити, ако българската поезия да нямаше да възпява такова едно нещастие, нито славянската история - да запише такъв срам!

Пловдив, 20 февруарий 1886.

И. В.

В първото издание голяма част от авторовите бележки към стихотворенията са изнесени на последната страница. Във второто те навсякъде са дадени под линия. По отношение на съдържанието и подредбата на стихотворенията между двете издания няма разлики с едно изключение - от второто издание отпада 'Про-щавка'.

Стихосбирката 'Сливница' очевидно е писана спонтанно, под напора на непосредствените впечатления. Това е време, когато масово се създава поезия за войната. Книгата постига и своеобразен издателски рекорд за този период - двете й издания се изчерпват в разстояние на два месеца. Стихосбирката е издадена толкова бързо, че Вазов дори не печата в периодиката своите творби (както е обичайната му практика).

Въпреки че непосредствено след Съединението (което предшества Сръбско-българската война) Вазов е в политическа немилост като представител на източнорумелийските 'съединисти', той не може да остане безучастен зрител на съдбоносните събития и се отдава без остатък на патриотичния си порив. Голяма негова заслуга в тази книга е трезвата му преценка за истинските виновници за войната: поетът навсякъде говори против сръбската кралска институция, против сръбските буржоазни управници. В нея няма нито ред срещу сръбския народ, който продължава да бъде в съзнанието му един братски славянски народ, насила въвлечен в братоубийственото стълкновение. С това свое отношение Вазов става родоначалник на една хуманистична линия в нашата лирика за войните.

Към темата на тази стихосбирка Вазов се връща в свои по-късни творби: стихотворението '4-та годишнина на Сливница' от 'Сливница', пътеписния очерк 'Вискер планина', очерка 'Сливница. Възпоминания по случай един кървав юбилей' от 'Пъстър свят'. С отдалечаването на събитието у Вазов все повече надделява изразеното и в множество стихотворения от книгата огорчение от братоубийствения характер на тази война.

Вазовата стихосбирка намира възторжен прием всред най-широки читателски кръгове, както и всред професионалните литератори.

За изключителната популярност на Вазовите творби от тази стихосбирка говори фактът, че много от тях стават текстове за песни, а 'Новото гробище на Сливница' - на известния военен траурен марш.

  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания