Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Нови екове
Пролог
Песен моя, възвиси се!
Иго
Тутракан
Паметниците в Добруджа
Добруджанската конница
На руските воини
Добруджа
Хидрата
Към небето
Тревожна и бурна година*
Кръгозор
Чудна си!
„Юда” ли?
Българските знамена
Македонските витязи
О, народе!
Родината
Тайна
Една любов
Дивиш ме...
Завоят на Черна
Жътвата
Члун
Сенкевичу
Славата ни сега
Българио, живей!
Отговор
Родино, защо?
При Черна
Цветя
На поколение
Молитва
Велико послание
Вести
Есенният вятър
Раздвоение
Свещени вълнения
Героическият период
Историята наша
Гласовете
Всемирната война
Из „Нови екове” 1917
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Нови екове
Автор:
Вазов, Иван

Иван Минчов Вазов (27.06.1850, Сопот - 22.09.1921, София). С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, Иван Вазов отрано се приобщава към руската поезия. През 1865 г. учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на П. Беранже, В. Юго и А. дьо Ламартин. През 1868 г. трябва да помага на баща си в търговията, но той продължава да пише стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката 'Майска китка'). През 1870 г. в 'Периодическо списание на Браилското книжовно дружество' излиза и първото му публикувано стихотворение 'Борба'. В Румъния е изпратен през 1870 г., но той продължава да пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в 'Периодическо списание', списание 'Читалище', вестник 'Отечество', вестник 'Свобода' и др. В началото на 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание 'Наука' - първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. През тези години поетичният му талант съзрява в целия си блясък, изявява се и дарбата му на белетрист. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове - цикъла 'Епопея на забравените', стихотворенията 'Българският език', 'Към свободата', 'Не се гаси туй, що не гасне', 'Новото гробище над Сливница', повестите 'Немили-недраги', 'Чичовци', разказа 'Иде ли?' и др.

Трите стихосбирки 'Под гръма на победите', 'Песни за Македония' и 'Нови екове' са свързани с Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. С патриотичен възторг Вазов възпява в тия сбирки счупването на веригите на отоманското робство и победния марш на българския войник. Мнозина обвиняват Вазов, че не успява да схване разликата в целите на войните - Балканската и Първата световна - и някъде изпада в краен национализъм.

При първото публикуване на стихосбирката 'Нови екове' през 1917 г. под заглавието ? има и второ название: 'Дисонанси'. На последната страница в една бележка Вазов обяснява, че когато е подготвял стихосбирката за печат е смятал в нея да включи отдел песни с лирически характер, които нямат пряка връзка с описаните в 'Нови екове' събития. В последствие се приема за по-удачно тези стихотворения да се отделят в самостоятелна стихосбирка.

Има данни, че първоначалното намерение на поета е било да озаглави стихосбирката 'Тутракан'.

  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания