Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Дисонанси (1891-1895)
Тръносливката
Предпролетни сонети
На Хайне
По повод на един щурм
Грозен вик
Девойка млада
Завяха ветровете на есента дъждовна...
На Черни връх
Не я будете!
Пианото звучеше страстно...
Край поточето
Щастието
Жена, вълшебница, богиня...
С мечти и блянове крилати...
Гората
Сред смътний шум...
Не се отчайвай
Борецу
Какво мълвеше Монблан
Женевско езеро
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Дисонанси (1891-1895)
Автор:
Вазов, Иван

Щастието

Из тоя свят се тирех
печален, побледнял
и вредом щастье дирех,
за щастье ожъднял.

Бях в веселбите шумни,
но там го не найдох,
в борби литнах безумни –
излъган пак бидох.

В насладите търсих го
на лесната любов,
но скоро аз проклех ги –
из друм потеглих нов.

В поезията чаровна
напразно го дирих,
на славата гръмовна
пелина само пих.

В разкошните природни
недра заскитах сам,
в усоите свободни –
но то не бе и там.

Кумири нови дигах,
руших и дигах пак,
но щастье не достигах
в несвестния си бяг.

Отчаян, в мрачна злоба
усърнах най-подир;
остаяше ми гроба,
та там да найда мир

след толкова измами,
несбъднати мечти...
Но в пътя на скръбта ми
изпречи ми се ти

и щастьето огря ме
с небесни си лучи;
видях го, че ми свети
във твойте очи.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания