Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Дисонанси (1891-1895)
Тръносливката
Предпролетни сонети
На Хайне
По повод на един щурм
Грозен вик
Девойка млада
Завяха ветровете на есента дъждовна...
На Черни връх
Не я будете!
Пианото звучеше страстно...
Край поточето
Щастието
Жена, вълшебница, богиня...
С мечти и блянове крилати...
Гората
Сред смътний шум...
Не се отчайвай
Борецу
Какво мълвеше Монблан
Женевско езеро
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Дисонанси (1891-1895)
Автор:
Вазов, Иван

Грозен вик

Пак чувам вик на ненавист и злоба,
пак позиви за кръв, закани диви,
пак зверският нагон, вроден на роба,
враждите бесни пак, о боже живи!

Пак рев за мъст, рев низък, малодушен,
пак вълчий вой на страсти озверени
и глас нито един великодушен
да влей в душите сладко примиренье.

Не никнат на земята ни злощастна
цветя на братство, милост, дух човешки:
омраза е стихията ужасна,
в която дишаме и мрем слепешки.

О, стига дан на злото пред кумира!
Ний готвим бъдеще проклето в мрака:
тоз, който ветри сее, бури сбира,
тоз, който рани дава – рани чака!

Свободо скъпа, ти изгря приятно
над нашите гори, поля широки,
но любовта – туй слънце благодатно,
не озари сърцата ни жестоки!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания