Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Дисонанси (1891-1895)
Какво мълвеше Монблан
I. Бог
II. Въжделение
III. Цалувка
IV. Юнграу*
V. Върхът
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Дисонанси (1891-1895)
Автор:
Вазов, Иван

I. Бог

В призвездния предел, във синий хаос, дето
аз дигам своя лоб, де вечен е покой,
един ден чух гласа на бога от небето
(аз близко съм дотам) и тъй мълвеше той:

„Създадох тоя свят величествен, омаен,
с слънца го озарих и с хубости покрих;
но в творческий си мах, в един порив нечаен,
при други чудеса – човека сътворих.

И оттогаз насам, през хиляди години,
таз клета твар пищи и нямам мир ни миг
от ропота u лют: на небеса ми сини
хармонията тя смущава с тоя вик.

Сбъркaх! Погрешка зла!... Защо ми бе тогава
дух, разум и сърце да вдъхвам на калта?
В най-висшата си твар, венец на мойта слава,
създадох си един товар на съвестта!”

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания