Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Дисонанси (1891-1895)
Тръносливката
Предпролетни сонети
На Хайне
По повод на един щурм
Грозен вик
Девойка млада
Завяха ветровете на есента дъждовна...
На Черни връх
Не я будете!
Пианото звучеше страстно...
Край поточето
Щастието
Жена, вълшебница, богиня...
С мечти и блянове крилати...
Гората
Сред смътний шум...
Не се отчайвай
Борецу
Какво мълвеше Монблан
Женевско езеро
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Дисонанси (1891-1895)
Автор:
Вазов, Иван

Девойка млада

Девойка млада, болна, бледолика,
при прага гробен веч – навън погледна.
Видя зимовен ден, фъртуна ледна
и с глас уплашен трепетно извика:

– Ох, не ми се мре! Във пръстта студена
не ми се ляга, под леда корави!
Смили се, боже... боже, дай ми здраве,
да видя пак цветя, трева зелена.

                            *

Настана пролет. Всичко се засмело:
небе, земя и птички. А момата
пред прага гробен веч, с климнaло чело,
пак пъшка: – Ох, миришат ми цветята

на младост, искам да живея още –
да гледам слънчице, да дъхам сладко,
да слушам славея през майски нощи –
такава пролет съм виждала рядко!

Умря девойка млада. Тежка коба!
Гърди вледени вече не копнеят.
Ветрища есенни плачевно веят
и люшкат сухата трева над гроба.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания