Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Дисонанси (1891-1895)
Тръносливката
Предпролетни сонети
На Хайне
По повод на един щурм
Грозен вик
Девойка млада
Завяха ветровете на есента дъждовна...
На Черни връх
Не я будете!
Пианото звучеше страстно...
Край поточето
Щастието
Жена, вълшебница, богиня...
С мечти и блянове крилати...
Гората
Сред смътний шум...
Не се отчайвай
Борецу
Какво мълвеше Монблан
Женевско езеро
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Дисонанси (1891-1895)
Автор:
Вазов, Иван

Иван Минчов Вазов (27.VI.1850, Сопот – 22.IX.1921, София). С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, Иван Вазов отрано се приобщава към руската поезия. През 1865 г. учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на П. Беранже, В. Юго и А. дьо Ламартин. През 1868 г. трябва да помага на баща си в търговията, но той продължава да пише стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката „Майска китка”). През 1870 г. в „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество” излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба”. В Румъния е изпратен през 1870 г., но той продължава да пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание”, списание „Читалище”, вестник „Отечество”, вестник „Свобода” и др. В началото на 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука” – първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. През тези години поетичният му талант съзрява в целия си блясък, изявява се и дарбата му на белетрист. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове – цикъла „Епопея на забравените”, стихотворенията „Българският език”, „Към свободата”, „Не се гаси туй, що не гасне”, „Новото гробище над Сливница”, повестите „Немили-недраги”, „Чичовци”, разказа „Иде ли?” и др.

Стихосбирката „Звукове” е поредната, излязла из под перото на Иван Вазов, в началото на която е поставено мото. В конкретния случай то е:

След „В чужбина” „Дисонанси” е другият голям цикъл от стихосбирката „Звукове”. Тъй като включва в себе си някои по-малки цикли, можем да го приемем за дял от стихосбирката. Той съдържа: стихотворението „Трънкосливката”, цикъла „Предпролетни сонети”, голяма поредица самостоятелни стихотворения и малките цикли „Какво мълвеше Монблан” и „Женевско езеро” (първият е печатан преди това в стихосбирката „Под нашето небе”). Като обяснение за заглавието на стихосбирката се дава разнородността на отразените в нея настроения. Иван Вазов е имал идея да издаде цяла стихосбирка със заглавие „Дисонанси”, но намеренията му се осъществяват едва до цикъл със същото заглавие в пределите на „Звукове”.

  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания