Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Бъбречно-каменна болест
Предговор
Кратки анатомофизиологични данни
Исторически данни
Разпространение
Възраст и пол
Камъни в бъбрека и пикочопровода
Причини
Патологични промени
Клинична картина
Усложнения
Диагноза и диференциална диагноза
Бъбречнокаменна болест при единствен бъбрек
Бъбречнокаменна болест при бременни
Бъбречнокаменна болест в детската възраст
Бъбречнокаменна болест в старческата възраст
Камъни в пикочния мехур
Камъни в простатната жлеза
Камъни в пикочния канал
Лечение на бъбречнокаменната болест
Лечение на бъбречната колика
Лечение на уроинфекцията при бъбречнокаменна болест
Оперативно лечение
Лечение с други методи
Балнеолечение на бъбречнокаменната болест
Билколечение
Трудоспособност
Диспансеризация
  
Виж още:
Здравна и медицинска литература
Бъбречно-каменна болест
Автор:
Патрашков, Тодор

Лечение на бъбречнокаменната болест

Лечението на бъбречнокаменната болест е комплексно. То зависи от формата и големината на камъка, от неговата локализация, химически състав и оплакванията на болния. В зависимост от това болният може да се лекува консервативно, да се оперира или камъкът да се отстрани чрез прилагане на някои от новите методи като извънтелесно разбиване, чрез кожно разрушаване и или чрез мехурно изваждане и разрушаване.
Консервативното лечение на бъбречнокаменната болест е показано и когато камъкът не нарушава оттока на урината, когато болният е противопоказен за операция или лечение чрез прилагане на други методи. По принцип никога не може да се разчита само на един метод. Погрешно е да се мисли, че щом камъкът е отстранен оперативно или по друг начин, заболяването е премахнато окончателно. Факторите за камъкообразуване са разнообразни, затова при всеки болен независимо от начина на лечение е необходимо да се приложи комплексно лечение за нормализиране на нарушената обмяна на веществата, на киселинно-алкалното равновесие, на нервната система, на инфекцията, за да се създадат по-благоприятни условия за операцията или прилагането на други методи.
Поначало болните с бъбречнокаменна болест не трябва да работят много тежка физическа работа, да се преуморяват и обилно да се изпотяват.
Болните от бъбречнокаменна болест не трябва да се излагат продължително време на слънчеви бани. Обилното изпотяване причинява обезводняване на организма и създава благоприятни условия за изкристализиране на солите и образуването на камъни. Те могат да почиват на планина и на прохладен курорт. През това време е най-добре да пият минерална вода.
На всички болни от бъбречнокаменна болест се препоръчва да пият повече течности – от един до три литра на денонощие, за да се разреди урината, да се намали концентрацията и и да се улесни елиминирането на малките песъчинки. От значение е течностите да се приемат през цялото денонощие, за да може през нощта урината да бъде с ниско относително тегло. Това налага в 22 часа, преди лягане, да се приема по една чаша течност. Приемането трябва да започне сутрин, веднага след събуждане и да продължи допреди лягане за сън, през 2–3 часа. Добре е, когато се добие навик, течностите да се поемат в едни и същи часове.
Какви течности трябва да пият пациентите? Главно вода, хисарска минерална, горнобанска и др., компот или плодови сокове и др. Трябва да се има предвид, че когато камъните са оксалатни, трябва да се избягват млякото, чаят и плодовите сокове, които съдържат калций и оксалати. Могат да се поемат супи, но при пикочокиселинни камъни не се препоръчват месните бульони. При алкална урина не се приема мляко и плодови сокове, за да може по-лесно да се подкиселят. На болния с бъбречнокаменна болест не се препоръчва почивка на море с обилно изпотяване и изгаряне. Желателно е, преди да се започне питейното лечение, да се знае какво е рН на урината. При болни със сърдечна декомпенсация, високо кръвно налягане и с анурия не се препоръчва приемането на по-голямо количество течности.
Диетата на болните трябва да бъде пълноценна и разнообразна и достатъчно калорична, отговаряща на потребностите на организма. Еднообразната храна влошава състоянието на болния и предизвиква допълнителни усложнения. Ако болният трябва да отслабне, това трябва да стане постепенно по 1–2 кг месечно. Забраняват се солените и лютиви храни, луканката, шунката, сланината, солената риба, солените туршии и др. Трябва да се избягват запръжките, като се използват сварени яхнии. Препоръчва се приемането на прясно приготвени с пресни зеленчуци храни, тъй като съдържат по-голямо количество витамини. Трябва да се избягват храни, съдържащи по-голямо количество витамин Д. Алкохолът също трябва да се ограничава. По-добре е червено вино да не се консумира, защото съдържа по-голямо количество танин. Може да се пие по една чашка бяло вино, разредено със сода. Бирата също не се препоръчва, защото е силно диуретична и дразни бъбреците. Наред с горепосочените общи и принципни положения диетата при болните от бъбречнокаменна болест зависи главно от химическия състав на камъка.
При пикочокиселинните камъни стремежът е урината да се алкализира чрез храни и медикаменти. Храната при тези болни трябва да бъде предимно вегетарианска, като се ограничава употребата на храни от животински произход, които увеличават производството на пикочна киселина. Препоръчва се консумирането предимно на зеленчукова храна, която подпомага алкализирането на урината. Забранява се консумирането на бъбреци, черен дроб, далак, момици, мозък, хайвер, тлъсти риби (сом, херинга, паламуд и др.), кафе, какао, шоколад, руски чай, бобови варива (боб, грах), жълтъци от яйца, месни бульони, пача, свинска мас, сланина, супи от свински глави и крачета.
Позволяват се следните храни: всички видове зеленчуци и плодове, мляко и млечни произведения (кашкавал, сирене, прясно масло), олио, бял хляб, брашнени ястия от всякакъв вид, сладка, конфитюри, компоти, лимони и портокали.
Препоръчва се да се консумират плодове с пикочогонно действие – ягоди, дини, пъпеши и круши.
Постни меса и риби се дават в ограничено количество. Те трябва да се сваряват като бульоните не се консумират от болните. За по-добър вкус месото и рибата се задушават или поливат с топло масло.
Пълните хора е добре един–два дни през седмицата да консумират само плодове и зеленчуци – по 1–2 кг дневно.
Препоръчва се пиенето на алкална минерална вода от Хисаря или от Горна баня. Забранява се консумирането на всички видове газирани напитки и води.
При оксалатните камъни се ограничават храните, съдържащи оксалова киселина и калций. Забранява се консумацията на какао, шоколад, салата, зелени домати, патладжани, сини сливи, червено цвекло, спанак, лапад, магданоз, боб, лютиви пиперки, черен пипер, чубрица, смокини и къпини.
Ограничават се млякото и млечните произведения (сирене, кашкавал, масло), конфитюри, мармалади, свинска мас, тлъсто свинско месо, лой, хляб и тестени произведения до 200 г дневно. Препоръчва се консумацията на нетлъсто месо, прясна риба, олио, вегетариански супи, брашнени ястия, ориз, тестени произведения, цветно и бяло зеле, гъби, леща, червени домати, моркови, маруля, дюли, круши, праскови, кайсии, ябълки, черно френско грозде и дренки.
За пиене се препоръчват слабоминерализирани и алкални води от Хисар, Момина баня, Горна баня, Меричлери и Биримирци
При фосфатните камъни не се препоръчва употребата на храни, които съдържат много калций, фосфор и тези, които алкализират урината. Трябва да се консумират храни, подкиселяващи урината. Забранява се употребата на мляко и млечни произведения, жълтък от яйца, зеленчуци и салати, картофи, моркови, плодове, много горещи питиета и алкални води.
Препоръчват се месо и риби от всякакъв вид, месни и рибни супи, бял и типов хляб, прясно масло, яйчен белтък, тестени произведения, тиква, дини, пъпеши, ягоди, кисели ябълки, грозде, боровинки, краставици, орехи, лешници и фъстъци, лимони и портокали, липов и шипков чай, рибено масло.
Препоръчва се пиенето на михалковска минерална вода, всички газирани води (Хисар, Горна баня и всички газирани питиета).
При цистиновите камъни е добре да се ограничава консумацията на месо, риба, мляко и млечни произведения, орехи. Препоръчват се тестени произведения, захар, маргарин, зеленчуци и плодове. Увеличава се и приемането на течности, които в зависимост от състоянието на сърдечно-съдовата система могат да достигнат за 24 часа до 5–7 литра. Специфичното тегло на урината трябва да е под 1012. При диуреза над 3 литра утайването на цистин практически прекъсва. Препоръчва се също и пиенето на алкални минерални води.
Лекарствата, които се препоръчват при бъбречнокаменна болест, са главно в три направления: срещу самия камък, срещу инфекцията и за купиране и овладяване на болката, както и лекарства, подпомагащи елиминирането на камъка.
При пикочокиселинните камъни се назначават лекарства, които алкализират урината (натриев бикарбонат, натриев цитрат и препаратите солуран, уралит У, магурлит, алкалит, пиперазин, уридан, блемарен и др.). Тъй като кристалите на уратните камъни се образуват в много кисела среда, даването на алкализиращи медикаменти цели да се алкализира урината така, че рН на урината да бъде между 6,4 и 7.
За да бъде лечението успешно, е необходимо, преди да се започне, болният да се изследва цялостно. От една страна, това подпомага поставянето на диагнозата, т.е., че действително се касае за уратен камък, а от друга – позволява да се определи насоката на лечението. За тази цел се правят следните изследвания:
1. Урина – рН на урината, седимент и кристали.
2. Микробиологично изследване на урината и антибиограма.
3. Урея и креатинин в серума.
4. Пикочна киселина, калций и фосфор в серума и в 24-часова урина.
5. Обзорна рентгенография на бъбреците, пикочопроводите и пикочния мехур.
6. Венозна урография.
7. Ако болният е отделил по-рано камък или е опериран за камък, трябва да се изследва химически.
Подходящи за алкализираща терапия са следните болни:
– отделящите голямо количество кристали от пикочната киселина в урината;
– болни с наличие на оформен камък от пикочна киселина, който не се вижда на обзорната рентгенова снимка;
– болни, при които големината на камъка не е противопоказание за алкализираща терапия;
– оперираните за уратни камъни болни, тъй като камъните често рецидивират;
– болни, при които камъкът е слабо контрастен на рентгеновите лъчи и рН на урината е 5–5,5; в тези случаи може да се опита лечение с алкализираща терапия. Ако до няколко месеца не се получи резултат, алкализиращата терапия трябва да се спре и болният да се оперира или да се лекува по друг начин.
Камъните в пикочопровода от пикочокиселинен произход могат също да се лекуват с алкализираща терапия, ако камъкът не запушва напълно пикочопровода. Алкализиращата терапия се съчетава с даването на спазмолитични медикаменти и употребата на повече течности, за да се увеличи диурезата.
Най-общо казано, планът за алкализиращата терапия при уратните камъни трябва да включва следните компоненти:
1. Увеличаване на диурезата до 2–3 литра на денонощие с приемане най-малко на 3 литра течности.
2. Алкализиране на урината чрез приемане на един известен медикамент.
3. Намаляване на вноса на животински продукти, които са източник за образуване на пикочна киселина.
4. При болни с повишено производство на пикочна киселина се дават медикаменти, които намаляват производството на пикочна киселина.
Медикаментозното лечение с алкализиращи медикаменти със солуран и уралит У се провежда амбулаторно. Три пъти дневно се измерва рН на урината на болния. Данните се нанасят на специално календарче, което периодично се контролира от лекуващия лекар. По време на лечението някои от болните могат да имат гадене и повръщане, но те са временни и бързо отзвучават. В дадени моменти може да се наложи лечението за известно време да се преустанови. През този период е най-добре медикаментозното лечение да се замени с взимане на лимони. Освен редовното следене на рН за урината през определени интервали се изследват и електролитите в кръвта.
Поради високия внос на калий и натрий с използваните медикаменти алкалкзиращото лечение е противопоказно при болни със сърдечна недостатъчност.
При съответни показания освен солуран и уралит У за лечение на уратните камъни могат да се използват и други медикаменти, като милурит, цилурик и др.
Лечението на уратните камъни чрез алкализиращи медикаменти изисква добра функция на бъбреците (бъбрека). В зависимост от големината на камъка лечението трябва да се проведе от един до 4–5 месеца. Пълното разтваряне на камъка зависи от чистотата на камъка. При малки конкременти това се постига лесно – обикновено до един месец. При големите камъни резултат се получава след 3–4 месеца. Алкализиращата терапия трябва да продължи най-малко 3 месеца след разтваряне на камъка, за да се избегне рецидивирането. Алкализиращата терапия е неуспешна, когато показанията се поставят неправилно, и пациентът не спазва правилата за лечение. При големия успех на лечение по-голяма част от уратните камъни излизат от сферата на оперативното или лечението чрез други методи.
Препоръчва се по време на лечението болните да приeмат повече течности – от 3 до 4 литра на денонощие, разпределени на равни интервали. Целта е да се постигне максимално разреждане на урината. Диетата трябва да бъде бедна на белтъчини и богата на плодове и зеленчуци. Не се препоръчва употребата на алкохол, тъй като повишава отделянето на пикочна киселина.
За разлика от пикочокиселинните, които се поддават на медикаментозно лечение, при оксалатните камъни няма специфична медикаментозна терапия. Възможностите на консервативното лечение се ограничават само в подпомагане на спонтанното елиминиране на пикочопроводните камъни и предписването на лекарства, които намаляват отделянето на калция през бъбреците и урината и по този начин предотвратяват образуването на нови камъни. За тази цел се препоръчва употребата на препарати (дехидратан нео, хидрохлоротиазидиум, бриналдикс и др.). По време на лечението някои от болните се уморяват, поради което трябва да се следят калцият и захарта в кръвта. Медикаментът диадзиде не е подходящ за болни от диабет и подагра.
Освен с препарати от групата на диадзилите при съответни показания с профилактична и лечебна цел лечението на калциевите камъни може да се проведе с препаратите редукто, целулозен фосфат, витамин В6, сукцинамиде, магнезий, йонообменни смоли, кампанил и др., които също така намаляват отделянето на калция чрез урината и производството на оксалова киселина.
Както при калциевооксалатните камъни, така и за калциевофосфатните и цистиновите камъни не съществува специфична терапия. Медикаментите от различните фирми, които се прилагат, са предназначени главно за профилактика и за намаляване на възможността да се образуват нови камъни.
Медикаментозното лечение на калциевофосфатните камъни е същото както при калциевооксалатните камъни – с тиазидните диуретици, кампанил и др. Фосфатурията може да се намали чрез приемане през устата на алуминиеви препарати (алумоксид по една кафена лъжичка 3 пъти на ден). При повишено отделяне на пикочна киселина чрез урината се препоръчва алкализираща терапия с натриев бикарбонат, солуран, уралит У и др. Тя е противопоказна при инфекция и заболяване на каналчетата на бъбрека.
Цистиновите камъни също трудно се поддават на медикаментозно лечение. Лечебно и профилактично се прилагат медикаменти, които намаляват количеството на отделяния цистин чрез урината и алкализират урината. Прилагат се същите лекарства за алкализаране на урината, както при пикочокиселинните камъни – солуран, натриев бикарбонат, уралит У, цитратни смеси и др. По време на лечението се препоръчва да се приемат и повече течности – 2 до 4 литра. При лечението на цистиновите камъни се използват и медикаментите от групата на Д-пенициламинум (купренил, пенициламин „Спофа”) и препарата тиола. И двата препарата се прилагат в дози от 600–1000 мг дневно. Дозата зависи от количеството цистин, който се отделя чрез урината. Тя трябва да бъде под 200 мг/за 24 часа.
При малките камъни в бъбрека и пикочопровода (с диаметър по-малък от 10 мм) и свободни пикочни пътища за по-бързото им елиминиране се назначават лекарства, които намаляват спазъма на гладката мускулатура на пикочопровода (бускулизин, папаверин, атропин), медикаменти за намаляване отока на лигавицата на пикочопровода около камъка (кортикопрепарати, репарил и лъчелечение), противовъзпалителни медикаменти в зависимост от резултата от антибиограмата и увеличаване на диурезата чрез приемане на обикновена или минерална вода. Увеличената диуреза засилва перисталтиката на пикочопровода и по този начин подпомага придвижването на камъка към пикочния мехур. При други случаи може да се назначи и провеждането на воден удар, който може да се повтори през 2–3 дни. Той е противопоказен при запушен бъбрек.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания