Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Бъбречно-каменна болест
Предговор
Кратки анатомофизиологични данни
Исторически данни
Разпространение
Възраст и пол
Камъни в бъбрека и пикочопровода
Причини
Патологични промени
Клинична картина
Усложнения
Диагноза и диференциална диагноза
Бъбречнокаменна болест при единствен бъбрек
Бъбречнокаменна болест при бременни
Бъбречнокаменна болест в детската възраст
Бъбречнокаменна болест в старческата възраст
Камъни в пикочния мехур
Камъни в простатната жлеза
Камъни в пикочния канал
Лечение на бъбречнокаменната болест
Лечение на бъбречната колика
Лечение на уроинфекцията при бъбречнокаменна болест
Оперативно лечение
Лечение с други методи
Балнеолечение на бъбречнокаменната болест
Билколечение
Трудоспособност
Диспансеризация
  
Виж още:
Здравна и медицинска литература
Бъбречно-каменна болест
Автор:
Патрашков, Тодор

Балнеолечение на бъбречнокаменната болест

Балнеолечението при бъбречнокаменната болест е широко разпространено. С него се цели да се увеличи количеството на урината, да се улесни изхвърлянето на камъка, да се намали концентрацията на солите, да се измени реакцията на урината и да се окаже влияние върху възпалителния процес. Преди да се изпратят на балнеолечение, болните трябва да се изследват цялостно и да се прецизират показанията за това лечение.
Най-подходящи за балнеолечение са болните с малък камък, разположен в легенчето на бъбрека и в пикочопровода, оперираните и тези, на които е направено извънтелесно разбиване, или камъкът е отстранен инструментално. Подходящи за балнеолечение са и болните с инфектирани рани и тези, на които бъбрекът е отстранен по повод на камък.
Балнеолечението е противопоказно при болни с камък в пикочопровода, който го запушва и причинява хидронефроза. При тези случаи най-напред камъкът трябва да се отстрани и след това болните да отидат на балнеолечение. Противопоказни за балнеолечение са и болните с изострена инфекция, заболявания на сърдечносъдовата система, като повишено артериално кръвно налягане, стенокардия и прекаран инфаркт на миокарда. При бъбречен тумор и туберкулоза състоянието на болните се влошава.
У нас подходящи за балнеолечение са курортите Хисар (Момина баня и Момина сълза). Горна баня, Велинград – извор № 2, Велинград – кв. Чепино, Баня – Карловско, Стрелча, Момин проход, Меричлери, Софийски минерални бани, Панчарево и Михалково. Водата се избира в зависимост от химическия състав на камъните при всеки болен.
Пиенето на минерална вода намалява относителното тегло на урината и премахва опасността от кристализиране на намиращите се в нея соли. С увеличаване на количеството на урината се дава добра възможност за промиване на пикочните пътища и елиминирането на малки песъчинки. Увеличава се и перисталтиката на пикочопровода. Балнеолечението коригира алкално-киселинното равновесие, подобрява обмяната на веществата, кръвната циркулация и успокоява нервната система. Количеството минерална вода, което трябва да приемат болните зависи от общото състояние на пациентите и на бъбреците. Обикновено се назначават 1800 – 2000 мл минерална вода на денонощие, разпределени на 5–6 приема преди хранене, като една порция се оставя да се изпие непосредствено преди лягане или през нощта. По този начин се увеличава количеството на урината през втората половина на нощта, когато организмът е в хоризонтално положение и е обездвижен. Тогава възможностите за изкристализиране на солите са по-големи и се създават по-добри условия за образуване на камъни. Препоръчва се минералната вода да се пие 30–40 минути преди ядене, на глътки или на малки порции в продължение на 5–20 минути с температура на минералния извор. Някои болни, след като пият топлата вода, се оплакват от тежест в стомаха. В такива случаи се препоръчва водата да се пие, след като изстине. При подходящи болни се препоръчват и по-големи количества вола, а при подвижни камъни в пикочопровода – и водни удари.
При банското лечение топлата минерална вода увеличава притока на кръв и подобрява кръвоснабдяването на бъбрека и увеличава количеството на урината. От друга страна, топлинният ефект оказва влияние върху спазмите на мускулатурата на пикочните пътища, подобрява перисталтиката и диурезата. Това улеснява доброто изчистване и изхвърляне на малките песъчинки и камъчета. Банското лечение действа успокояващо върху целия организъм.
При съответни показания балнеолечението може да се съчетае с подводен душов масаж, субаквални чревни вани, лечебна физкултура и медикаменти.
Пациентите често задават въпроса кой сезон от годината е най-подходящ за балнеолечение. Най-добре е балнеолечението да се провежда през пролетта и есента – месеците май, юни, септември и октомври. Горещият климат не е подходящ, тъй като пиенето на топла минерална вода и топлите бани предизвикват обилно изпотяване, което намалява количеството на отделяната урина.
Болните с бъбречнокаменна болест често питат дали и кога могат да отидат на море. Поначало морето е противопоказно, тъй като излагането на слънце обезводнява организма и създава благоприятни условия за изкристализиране на солите и образуването на камъни. По преценка на лекаря в отделни случаи може да се разреши почивка на море, но през по-хладните месеци. Болните трябва да помнят, че не бива продължително време да се излагат на слънце. По-добре да са на сянка и да правят само въздушни бани. Трябва да приемат значително повече течност, за да не се наруши водно-солевият баланс на организма.
Успехът на балнеолечението зависи от много фактори. Най-важният фактор е големината на камъка. Най-добре се поддават на балнеолечение камъните с диаметър под 5 мм, по-малко е вероятността за успех при камъните с диаметър между 5 и 10 и най-малка при диаметър над 10 мм. Малките заоблени камъни се отделят по-лесно. Камъните с неравна и назъбена повърхност преминават много трудно, дори и когато са малки по размери. Значение за успеха има и ширината на пикочопровода. При продълговатите камъни успехът зависи от положението им. Застаналите напречно в пикочопровода най-често не се придвижват и трябва да се отстраняват оперативно или инструментално. Вероятността за изхвърляне зависи от локализацията на камъка. Камъните в горната трета на пикочопровода трябва да се контролират, тъй като често предизвикват значителен застой на урината. Камъните в долната трета на пикочопровода се лекуват по-продължително време.
Успехът зависи и от времето на престоя на камъка на едно място. Най-добре е, когато се елиминира за 1 до 4 седмици. Прието е, че камък в пикочопровода, престоял повече от 6 месеца на едно място, няма изгледи за спонтанно елиминиране и трябва да се отстрани оперативно или инструментално.
Всички болни с камъни в бъбрека или в пикочопровода искат да знаят кога камъкът ще се изхвърли по естествен път. На този въпрос трудно може да се даде точен отговор, тъй като успехът зависи от много фактори. По принцип колкото по-рано се проведе лечението (консервативно или балнеологично), толкова и вероятността за елиминирането му по естествен път е по-голяма. Когато резултат няма, болните трябва да се оперират или камъкът да се отстрани инструментално, или с апарат. В противен случай в бъбрека (бъбреците) настъпват невъзвратими промени, които често пъти налагат бъбрекът да се отстрани по принуждение.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания