Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Тайната градина
Никой не остана
Господарката Мери, дето вечно се чумери
През пустите поля
Марта
Плачът в коридора
Някой плачеше!
Ключът от градината
Червеношийката, която показа пътя
Най-странната къща, в която някой някога е живял
Дикън
Гнездото на дрозда
Ще ми дадете ли парче земя?
Аз съм Колин
Един малък раджа
Как се строи гнездо
“Няма!”, каза Мери
Истерия
Не бива да губим време
Тя дойде!
Аз ще живея вечно... вечно!
Бен Уедърстаф
Когато слънцето залезе
Магия
Нека се смеят
Завесата
Това е мама!
В градината
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Преводна художествена литература /Американска литература /Романи
Тайната градина
Автор:
Бърнет, Франсис Ходжсън

Истерия

Мери беше станала много рано сутринта и бе работила здравата в градината, затова, когато Марта u донесе вечерята и си я изяде, беше уморена и сънлива и побърза да си легне. Щом положи глава върху възглавницата, си промърмори:
– Ще изляза преди закуска и ще поработя с Дикън, а след това... мисля да отида да го видя...
Събуди се от толкова ужасен шум, че мигом скочи от леглото – стори u се, че е посред нощ. Но какво ли беше това... какво? В следващия миг вече беше сигурна какво е. Отваряха се и се затваряха врати, по коридорите трополяха забързани стъпки, а в същото време някой плачеше и пищеше, ужасно плачеше и пищеше.
– Колин е – каза си Мери. – Получил е от ония пристъпи, които сестрата нарича истерия. Колко ужасно звучи!
Заслуша се в писъците и риданията и никак не u беше чудно, че хората толкова ги бе страх и предпочитаха да задоволяват всичките му прищевки, отколкото да чуват това. Запуши уши с ръце – прилоша u и се разтрепери.
– Не знам какво да правя. Не знам какво да правя – повтаряше си тя. – Не мога да понеса това.
По едно време се зачуди дали той няма да престане, ако тя се престраши да отиде при него, но после си спомни как я бе изгонил от стаята си, и си помисли, че като я види, може да му стане още по-зле. Притисна още по-силно длани към ушите си, но не можеше да спре ужасните звуци. Толкова u бяха противни и толкова я ужасяваха, че започнаха да я дразнят и u се стори, че на самата нея u се иска да получи пристъп и да го уплаши така, както той я плашеше. Не беше свикнала с ничии сръдни освен със собствените си. Махна ръце от ушите си, скочи и тропна с крак.
– Трябва да го накарат да престане! Някой трябва да го накара да млъкне! Някой трябва да го набие! – провикна се тя.
И точно тогава чу бързи стъпки на човек, който почти тичаше по коридора. Вратата u се отвори и влезе сестрата. Сега тя никак не се смееше. Дори беше пребледняла.
– Той изпадна в истерия – рече тя припряно. – Ще си навреди. Никой не може да се справи с него. Ела да опиташ ти, бъди добро дете. Той те харесва.
– Днес той ме изгони от стаята си! – от вълнение Мери тропна с крак.
Това тропване доста хареса на сестрата.
– Тъкмо си в подходящото настроение – рече тя. – Върви да му се скараш. Накарай го да мисли за нещо друго. Върви, дете, колкото се може по-бързо, върви!
Чак след това Мери осъзна, че всичко това беше толкова ужасно, колкото и смешно – смешното беше, че всички възрастни бяха толкова уплашени, че се помолиха за помощ на едно малко момиченце само защото предполагаха, че и тя е почти толкова лоша, колкото Колин.
Тя хукна по коридора. Колкото повече наближаваше писъците, толкова по-силно ставаше раздразнението u. Когато стигна вратата, вече я беше страшно яд. Блъсна я и изтича до леглото с балдахина.
– Престани! – почти кресна тя. – Престани! Мразя те! Всички те мразят! Иска ми се всички да побягнат от къщата и да те оставят да си умреш от рев! Още малко – и ще умреш от рев и дано умреш!
Едно мило и състрадателно дете нито ще си помисли, нито ще наговори подобни неща, но стана така, че сътресението, което предизвикаха думите u, беше най-доброто нещо за истеричното момче, което никой не смееше да възпира и на което не дръзваха да противоречат.
Колин лежеше по очи и бъхтеше с ръце възглавницата, но сега почти подскочи, като чу гневния гласец – толкова бързо се обърна. Лицето му изглеждаше ужасно – подпухнало, на бели и червени петна. Той се задъхваше и се давеше, но безжалостната малка Мери грам не я бе грижа за това.
– Ако изпищиш още веднъж, ще се разпищя и аз – закани се тя. – И ще пищя по-силно от теб и ще те изплаша, ще те изплаша!
Всъщност той бе престанал да пищи, защото тя го стресна. Напиращият вик почти го задавяше. Сълзите се стичаха по лицето му и той целият трепереше.
– Не мога да престана! – хълцаше той. – Не мога... Не мога!
– Можеш! – кресна му Мери. – Половината ти болежки са от истерия и яд. Само истерия, истерия, истерия! – тя тропаше с крак на всяка дума.
– Усетих буцата... усетих я! – задавено изрече Колин. – Знаех си, че някога ще я усетя. Ще ми израсне гърбица и тогава ще умра – и той отново се загърчи, извърна лице и се разхленчи и се разхълца, но вече не пищеше.
– Никаква буца не си усетил! – сряза го яростно Мери. – И да си усетил, това е било само истерична буца. От истерията излизат буци. Нищо му няма на противния ти гръб, нищо освен истерия! Я се обърни и дай да видя!
Тя харесваше думата “истерия” и усещаше, че тази дума май успяваше да му въздейства. Вероятно и той също като нея не беше я чувал по-рано.
– Сестра! – изкомандва тя. – Ела тук и ми покажи веднага гърба му!
Сестрата, госпожа Медлок и Марта стояха скупчени пред вратата и я зяпаха с полуотворена уста. И трите неведнъж ахваха от уплаха. Сестрата пристъпи нерешително напред, като че се страхуваше. Колин се тресеше от мощни, секващи дъха ридания.
– Той сигурно... няма да ми позволи – поколеба се тя с приглушен глас.
Колин обаче я чу и изхлипа между две хълцания:
– Ппокажи u! Дда види!
Когато заголиха гърба му, се оказа много мършав. Ребрата му се брояха, а също и прешлените на гръбнака му, макар че господарката Мери не успя да ги преброи, когато се наведе и ги разгледа със сериозно сърдито личице. Изглеждаше толкова старомодна и кисела, че сестрата се извърна, за да скрие затрепкалата върху устните u усмивка. За миг настъпи тишина, защото дори Колин се опита да сдържа дъха си, докато Мери оглеждаше гръбнака му от горе до долу и от долу на горе толкова съсредоточено, сякаш беше прочутият лекар от Лондон.
– Тук няма никаква буца! – заяви тя най-накрая. – Дори и буца колкото главичката на топлийка няма освен издутините по гръбнака ти, а и те се напипват само защото си хърбав! И аз имам издутини по гръбнака – прешлените ми се издаваха също като твоите, преди да понапълнея, но още не съм напълняла достатъчно, за да се скрият. Ни най-малка бучица нямаш! И ако някога пак кажеш, че имаш, ще ти се изсмея!
Никой освен Колин не знаеше какво въздействие имаха върху него тези троснати детски думи. Ако бе имал с кого да споделя тайните си страхове, ако някога се бе осмелил да задава въпроси, ако бе имал приятели деца и не бе прекарвал толкова време, лежейки по гръб в грамадната затворена къща и вдишвайки атмосфера, наситена със страховете на хора, повечето невежи, на които бе втръснал, той щеше да открие, че сам създаваше повечето от притесненията и болестите си. Но той бе лежал и мислел за себе си и за болките и умората си часове, дни, месеци, години наред. И сега, когато едно сърдито и безжалостно момиченце упорито настояваше, че не е толкова болен, колкото той си мисли, на Колин му се стори, че то може би говори истината.
– Не знаех – позволи си да се намеси сестрата, – че е мислел, че има буца на гърба. Гърбът му е слаб, защото не се опитва да сяда. Можех да му кажа, че там няма никаква буца.
Колин преглътна и се извърна да я погледне.
– Ттака ли? – попита жално.
– Да, сър.
– Ето, видя ли! – Мери също преглътна.
Колин пак се захлупи по очи и известно време не се чуваше нищо освен дълбокото му пресекливо дишане. Той лежа неподвижно една минута, макар че по лицето му се стичаха едри сълзи и мокреха възглавницата. Всъщност тези сълзи означаваха, че го е обхванало странно успокоение. След малко се обърна и пак погледна сестрата – странно, когато u заговори, изобщо не приличаше на раджа.
– Мислиш ли... че ще доживея да порасна?
Сестрата не беше нито умна, нито пък отзивчива и добросърдечна, но можа да повтори нещо от онова, което беше казал лондонският доктор.
– Вероятно ще живееш, ако правиш каквото ти казват, не се ядосваш за щяло и нещяло и стоиш повечко на чист въздух.
Пристъпът на Колин бе отминал. Беше уморен и изтощен от плач и може би това го караше да се държи по-мило. Той протегна ръка към Мери – радвам се да ви кажа, че и нейната криза бе преминала, – тя също бе омекнала и му подаде ръка и ръцете им се срещнаха. Така че това беше един вид сдобряване.
– Аз... аз ще излизам с теб, Мери – каза Колин. – Няма вече да мразя чистия въздух, ако намерим... – тъкмо навреме се усети и млъкна, преди да каже “ако намерим тайната градина”. Вместо това додаде: – Ще ми е приятно да излизам с теб, ако Дикън идва да бута количката ми. Толкова ми се иска да видя и Дикън, и лисичето, и враната.
Сестрата оправи разхвърляното легло и изтупа и приглади възглавниците. После приготви на Колин чаша говежди бульон и наля и на Мери, на която u дойде много добре след всичките тези вълнения. Госпожа Медлок и Марта се измъкнаха с облекчение и след като всичко вече беше наред, спокойно и подредено, и на нея като че много u се прииска да се измъкне. Тя беше здрава млада жена, която ненавиждаше да u крадат от съня, затова се прозя съвсем открито срещу Мери, която беше придърпала голямата табуретка до леглото с балдахина и държеше Колин за ръка.
– Върви да се наспиш – рече u сестрата. – След малко и той ще задреме, ако не е твърде разстроен. После и аз ще си легна в съседната стая.
– Искаш ли да ти изпея песента, която научих от моята ая? – прошепна Мери на Колин.
Ръката му нежно дръпна нейната и той обърна умолително към нея уморените си очи.
– О, да! Тя е толкова нежна. Ще заспя за миг!
– Аз ще го приспя – рече Мери на прозяващата се сестра. – Ти си върви, ако искаш.
– Добре – каза с престорена неохота сестрата. – Ако не заспи до половин час, ме извикай.
– Много добре – отвърна Мери.
След миг сестрата вече не бе в стаята. Още щом тя излезе, Колин отново дръпна Мери за ръката:
– Замалко да се издам, но спрях навреме. Няма да говоря повече, ще заспивам, но ти каза, че имаш да ми разказваш много хубави неща. Откри ли... мислиш ли, че си открила нещичко за това, как се влиза в тайната градина?
Мери погледна нещастното му изморено личице и подпухналите му очи и сърцето u се смили.
– Дда. Мисля, че да. И ако сега заспиш, утре ще ти разкажа.
Ръката му потрепери.
– О, Мери! – възкликна той. – О, Мери! Ако мога да вляза в нея, мисля, че ще доживея да порасна! Не може ли, вместо да ми пееш песента на твоята ая, да ми разкажеш тихичко, както първия ден, как си представяш, че изглежда градината? Сигурен съм, че това ще ме приспи.
– Добре – съгласи се Мери. – Затвори очи.
Той затвори очи и притихна, а тя хвана ръката му и заразказва много бавно и много тихо:
– Мисля, че е била изоставена от толкова дълго, че всичко в нея е израсло и се е оплело в красива плетеница. Мисля, че розите са пропълзели нагоре и още по-нагоре, и още по-нагоре и са увиснали по клоните и стените, и са пропълзели по земята, сякаш са странна сива мъгла. Някои са изсъхнали, но много са живи и когато дойде лятото, там ще има завеси и водопади от рози. Мисля, че градината е обрасла с нарциси, кокичета, кремове и перуники, които напират нагоре, за да излязат на светло. Пролетта вече дойде и може би... може би...
Тихият u монотонен глас го успокояваше все повече и повече – тя забеляза това и продължи:
– Може би те вече се подават сред тревата... Може би там има нацъфтели лилави и жълти минзухари – дори сега. Може би пъпките са започнали да се разпукват и листата да се развиват... и може би... сивото започва да отстъпва и зелен воал постепенно обвива... обвива всичко. И птиците идват да гледат градината, защото... защото е тъй спокойна и там нищо не ги застрашава. И може би... може би... може би... – промълви тя много бавно и тихо – ...червеношийката си е намерила другарка... и си строи гнездо.
Колин беше заспал.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания