Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Български народни приказки
Царят с магарешките уши
Еднооката
Хитрият кръчмар
Сърната и лозата
На лъжата краката са къси
Овчарят и неговата жена
Мара Пепеляшка
Кой каквото прави – на себе си го прави
Вълкът и неговите жертви
Който не работи, не трябва да яде
Мързеливият
Назаем брашно тъпкано се връща
Гладният вълк
Дъщерята на говедаря
Момчето, което искало всичко да знае
Трима ловци – три умни глави
Магарешки съвет
Гората и секирите
Бабата и мечката
Иванка и Марийка
Дядо Петко и баба Пена
Опитомените вълци
Двама братя юнаци
Човекът, змията и лисицата
Котаран
Златното момиче
Камъкът и коларите
Слепият змей
Старите хора
Хитър Петър и гостилничарят
Умният козел
Клан, клан, недоклан
Верен страж
Чорбаджията и жътварят
Двамата старци и месечината
Хитър Петър и змеят
Патаран и Цървулан
Какви хора има по света
Сиромашка правда
Юнакът със звезда на челото и неговият рогат кон
Момчето, кученцето, котенцето и жабчето
Орачът и мечката
Патила
Лъвът и лисицата
Слепият и куцият
Мъдри думи
Свършекът на света
Хитър-Петровата отплата
Торбата с жълтиците
Дядо и внуче
Врабчето и лисицата
Дарените години
Къщовник
Лисицата и воденичарят
Юначното петле
От небето падат камъчета
Кума Лиса и кучето
Правдолюбецът и кривдолюбецът
Двама съседи и сиромашията
Братче и сестриче
Неблагодарната мечка
Ракът и неговите синове
Чудната воденичка
Децата на войводата
Овцете и кучето
Лозарят и Косето
Безценното камъче
Колко са магаретата
Неволята
Тримата братя и златната ябълка
Яребицата и ленивият
Магьосникът и птиците
Дядо-Тодорановият син
Хитър Петър кмет
Вълкът си е вълк
Човекът и лъвът
Крали Марко
Сънят на врабчето
Сметка
Железният човек
Яйцата на владиката
Орачът и гъските
Врабчето си иска зърното
Педя човек
Момичето, което било направено от вар
Галената дъщеря
Хитрата лисица
Мечката и дърварят
Магаре и кон
Четирийсетте момчета и тяхната сестричка
Справедлива подялба
Вълкът и кучето
Торбата с лъжите
Хитрият петел
Приказка за бъчвата
Дар от сърце
Страшни зверове
Мелница за змии и гущери
Малкият орач
Старият елен и малкото еленче
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Български народни приказки
Автор:
Каралийчев, Ангел

Орачът и мечката

Един селянин орал нивата си край гората. Изневиделица от гората излязла една мечка и се запътила към орача.
– Чичо – изръмжала мечката, – искаш ли да орем заедно?
– Защо да не искам – отвърнал селянинът, разпрегнал единия вол и на негово място зажеглил мечката.
Почнал да я боде с остена, за да върви по-бързо. Цял ден орали. Набраздил нивата.
На другия ден мечката рекла:
– Хайде сега да посеем жито!
– Да посеем – отвърнал орачът и докарал от житницата си един чувал зърно.
Почнали да сеят. Орачът пръскал житото, а мечката влачела трънената грапа.
Отминала зимата, дошла пролетта, пекнало лятото. Орачът отишъл в гората, намерил съдружницата си в мечата дупка и викнал:
– Бабо Мецо, нашата нива узря, ела да си поделим житото, нали сме съдружници.
– Ида! – изскочила мечката и тръгнала подире му.
Като стигнали нивата, мечката се изправила, разгледала правите жълти стръкове, наведените натежали класове, дълго се чудила какво да вземе, и най-сетне отсякла:
– Аз ще взема долното, а пък ти – горното!
– Тъй да бъде! – зарадвал се селянинът и пожънал.
Навързал снопите, овършал, отвял житото и направил от зърното една малка купчина, а от сламата изкамарил голяма купа.
– Малката купчинка е моя, а голямата купа за тебе – рекъл той на мечката и пренесъл зърното в житницата си.
Мечката приближила до купата и захванала да рови сламата. Ровила, ровила и като не намерила нито едно зърно, тежко въздъхнала:
– Излъга ме ти, но другото лято аз ще взема горното, а пък ти – долното!
– Тъй да бъде, няма да се караме, нали сме съдружници – усмихнал се селянинът и се прибрал вкъщи.
Пак дошла пролет. Орачът впрегнал мечката, изорал нивата и посадил картофи. Щом заесенило, мечката се развикала:
– Горното е мое!
И почнала да скубе картофените стъбла. До едно ги изскубала. А орачът изровил картофите, прибрал ги в чували и ги натоварил на колата.
– Пак ме излъга! – кипнала мечката, изправила се на задните си крака, разперила големите си лапи и посегнала да сграби съдружника си – ще го яде.
Той се дръпнал уплашен. Тъкмо в тоя миг от храстите подала муцунката си една лисица. Мечката съзряла лисицата и си помислила: “Защо да не изям и лисицата? Няма да ми дойде много”.
– Повикай лисицата при нас! – заповядала тя на селянина.
Селянинът се провикнал:
– Кумичке, Кумичке, я ела насам!
– Не смея – отвърнала лисицата.
– Защо? – попитал селянинът.
– Защото ме е страх от мечката.
Мечката се вдървила и тихичко прошепнала:
– Кажи є, че не съм мечка, а чер пън.
Селянинът повторно се провикнал:
– Ела, Кумичке! Туй, дето го виждаш, не е мечка, а чер пън.
– Щом като е пън, мушни го в чувала! – казала лисицата.
А мечката се обадила тихичко:
– Мушни ме в чувала!
Селянинът изтърсил картофите от единия чувал и наврял вътре мечката надолу с главата.
– Ха сега – добавила лисицата – завържи чувала с въжето. Върза ли го здраво?
– Вързах го! – отвърнал селянинът.
– Ха сега пък вземи секирата и бухни мечката по главата!
Селянинът грабнал секирата и – тупа-лупа – утрепал мечката. След туй поканил лисицата да се качи на колата, откарал я в село и я пуснал в курника да си избере най-тлъстата кокошчица за награда.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания