Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Български народни приказки
Царят с магарешките уши
Еднооката
Хитрият кръчмар
Сърната и лозата
На лъжата краката са къси
Овчарят и неговата жена
Мара Пепеляшка
Кой каквото прави – на себе си го прави
Вълкът и неговите жертви
Който не работи, не трябва да яде
Мързеливият
Назаем брашно тъпкано се връща
Гладният вълк
Дъщерята на говедаря
Момчето, което искало всичко да знае
Трима ловци – три умни глави
Магарешки съвет
Гората и секирите
Бабата и мечката
Иванка и Марийка
Дядо Петко и баба Пена
Опитомените вълци
Двама братя юнаци
Човекът, змията и лисицата
Котаран
Златното момиче
Камъкът и коларите
Слепият змей
Старите хора
Хитър Петър и гостилничарят
Умният козел
Клан, клан, недоклан
Верен страж
Чорбаджията и жътварят
Двамата старци и месечината
Хитър Петър и змеят
Патаран и Цървулан
Какви хора има по света
Сиромашка правда
Юнакът със звезда на челото и неговият рогат кон
Момчето, кученцето, котенцето и жабчето
Орачът и мечката
Патила
Лъвът и лисицата
Слепият и куцият
Мъдри думи
Свършекът на света
Хитър-Петровата отплата
Торбата с жълтиците
Дядо и внуче
Врабчето и лисицата
Дарените години
Къщовник
Лисицата и воденичарят
Юначното петле
От небето падат камъчета
Кума Лиса и кучето
Правдолюбецът и кривдолюбецът
Двама съседи и сиромашията
Братче и сестриче
Неблагодарната мечка
Ракът и неговите синове
Чудната воденичка
Децата на войводата
Овцете и кучето
Лозарят и Косето
Безценното камъче
Колко са магаретата
Неволята
Тримата братя и златната ябълка
Яребицата и ленивият
Магьосникът и птиците
Дядо-Тодорановият син
Хитър Петър кмет
Вълкът си е вълк
Човекът и лъвът
Крали Марко
Сънят на врабчето
Сметка
Железният човек
Яйцата на владиката
Орачът и гъските
Врабчето си иска зърното
Педя човек
Момичето, което било направено от вар
Галената дъщеря
Хитрата лисица
Мечката и дърварят
Магаре и кон
Четирийсетте момчета и тяхната сестричка
Справедлива подялба
Вълкът и кучето
Торбата с лъжите
Хитрият петел
Приказка за бъчвата
Дар от сърце
Страшни зверове
Мелница за змии и гущери
Малкият орач
Старият елен и малкото еленче
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Български народни приказки
Автор:
Каралийчев, Ангел

Двама съседи и сиромашията

Живели двамина съседи. Единият – богат, къщата му била пълна с имане, а другият – последен сиромах, с трън да се завъртиш в двора му, нямало какво да закачиш. Отишъл веднъж сиромахът и почнал да тропа на богаташката порта. Показал се богатият.
– Какво има? – попитал.
– Дошъл съм при теб, да ме нахраниш и напоиш – рекъл сиромахът, – защото умирам от глад.
Богаташът се почесал по шията.
– За ядене – рекъл той – нямам нищо, но пиене ще ти дам. Хей там, под капчука, има цяла каца, пълна с дъждовна вода – иди пий, колкото щеш.
Сиромахът навел глава и си тръгнал наскърбен към къщи. Както вървял, усетил подире си стъпки – тихи, котешки, неуловими. Обърнал се, погледнал назад – няма никой. Повървял още малко и пак усетил стъпките.
– Хей – спрял се сиромахът, – кой върви подире ми като сянка?
– Аз съм – отвърнал глас на невидим спътник.
– Че кой си ти?
– Сиромашията.
– Защо ходиш подире ми? – учуден попитал сиромахът.
– Защото си ми мил и драг – отвърнала сиромашията.
– Откога си тръгнала след мен, сиромашийо?
– От люлката.
– И докога смяташ да ме съпровождаш?
– До гроба! – отвърнала сиромашията.
Клетият човек въздъхнал дълбоко, но нищо не казал. Прибрал се вкъщи, взел мотиката и лопатата и – право на гробищата. Мълчаливо почнал да копае. Копал, копал, изкопал един дълбок трап. Седнал да си почине и тежко въздъхнал. Тогава една невидима ръка го докоснала по рамото и чул пак гласа на сиромашията:
– Защо ти е този трап?
– Решил съм да легна в него и да сложа край на живота си.
– И аз ще легна при теб.
– Къде?
– В гроба.
– Влизай, щом като е тъй! – викнал зарадван сиромахът. – Влезе ли, сиромашийо? – попитал той подир малко.
– На дъното съм! – отвърнала сиромашията от трапа.
Тогава сиромахът грабнал лопатата и почнал да срива пръстта в гроба. Затрупал сиромашията и си отишъл.
Опретнал се, заловил се мъжката да работи и му провървяло. За година-две напълнил и той къщата си с имане. Богатият, като гледал как работите на съседа му се оправят, захванал да се пука от завист. Веднъж го спрял на улицата и го заразпитвал какво се е случило. Доскорошният сиромах му разказал как смогнал да натика сиромашията в гроба.
– Ти си я натикал – рекъл на ума си завистникът, – но аз ще я изровя и пак ще ти я проводя вкъщи!
И като нарамил мотиката, отишъл на гробищата. Провикнал се:
– Къде си мари, сиромашийо?
– Тука съм! – обадила се глухо сиромашията изпод земята.
Богатият разровил трапа и сиромашията пак излязла навън.
– Хайде сега – рекъл богатият, – скоро да идеш при стопанина си, защото той заглади косъма.
– Дума да не става – отвърнала сиромашията, – не ща!
– Защо?
– Защото аз толкова години вървях подире му, а той излезе неблагодарник и ме закопа в земята.
– А при кого ще идеш? – попитал богатият.
– При тебе. Ти ми стана мил и драг, като ме изкопа от гроба.
И като се лепнала подир завистливия богаташ, сиромашията не го оставила, додето не го докарала до просяшка тояга.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания