Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Български народни приказки
Царят с магарешките уши
Еднооката
Хитрият кръчмар
Сърната и лозата
На лъжата краката са къси
Овчарят и неговата жена
Мара Пепеляшка
Кой каквото прави – на себе си го прави
Вълкът и неговите жертви
Който не работи, не трябва да яде
Мързеливият
Назаем брашно тъпкано се връща
Гладният вълк
Дъщерята на говедаря
Момчето, което искало всичко да знае
Трима ловци – три умни глави
Магарешки съвет
Гората и секирите
Бабата и мечката
Иванка и Марийка
Дядо Петко и баба Пена
Опитомените вълци
Двама братя юнаци
Човекът, змията и лисицата
Котаран
Златното момиче
Камъкът и коларите
Слепият змей
Старите хора
Хитър Петър и гостилничарят
Умният козел
Клан, клан, недоклан
Верен страж
Чорбаджията и жътварят
Двамата старци и месечината
Хитър Петър и змеят
Патаран и Цървулан
Какви хора има по света
Сиромашка правда
Юнакът със звезда на челото и неговият рогат кон
Момчето, кученцето, котенцето и жабчето
Орачът и мечката
Патила
Лъвът и лисицата
Слепият и куцият
Мъдри думи
Свършекът на света
Хитър-Петровата отплата
Торбата с жълтиците
Дядо и внуче
Врабчето и лисицата
Дарените години
Къщовник
Лисицата и воденичарят
Юначното петле
От небето падат камъчета
Кума Лиса и кучето
Правдолюбецът и кривдолюбецът
Двама съседи и сиромашията
Братче и сестриче
Неблагодарната мечка
Ракът и неговите синове
Чудната воденичка
Децата на войводата
Овцете и кучето
Лозарят и Косето
Безценното камъче
Колко са магаретата
Неволята
Тримата братя и златната ябълка
Яребицата и ленивият
Магьосникът и птиците
Дядо-Тодорановият син
Хитър Петър кмет
Вълкът си е вълк
Човекът и лъвът
Крали Марко
Сънят на врабчето
Сметка
Железният човек
Яйцата на владиката
Орачът и гъските
Врабчето си иска зърното
Педя човек
Момичето, което било направено от вар
Галената дъщеря
Хитрата лисица
Мечката и дърварят
Магаре и кон
Четирийсетте момчета и тяхната сестричка
Справедлива подялба
Вълкът и кучето
Торбата с лъжите
Хитрият петел
Приказка за бъчвата
Дар от сърце
Страшни зверове
Мелница за змии и гущери
Малкият орач
Старият елен и малкото еленче
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Български народни приказки
Автор:
Каралийчев, Ангел

Мъдри думи

Един сиромах човек се хванал на работа в една ковачница и се трудил цели двайсет години. Най-сетне решил да си ходи и рекъл на ковача:
– Дай да си оправим сметките, защото трябва да си ида у дома и да видя какво е станало.
Ковачът го помолил:
– Аз свикнах с теб, както бащата свиква с чедото си. Постой още някоя и друга година! Ти ми беше дясната ръка в ковачницата.
– Не мога – отвърнал работникът, – когато тръгнах от село, оставих младата си невеста. Тя ми се закле да ме чака двайсет години. Ще си ходя вече, защото, ако и тая година не се върна, невестата ми ще напусне къщата ми.
– Тръгвай, щом като е тъй – рекъл ковачът, – но ела по-напред да ти броя парите.
Отвел ковачът работника в една потайна стая, отключил едно сандъче и изкарал от вътре три жълтици.
– Ти ми беше верен човек, затуй искам да ти платя добре. Но аз не съм богат. С чука и наковалнята човек не може да спечели много пари. Тук съм скътал три жълтици. Вземи ги и трите. Не са много, но знай, че ти ги давам от сърце. Ако някога ти потрябвам, пак ела. Готов съм да ти отстъпя и ковачницата си.
Работникът се навел и прибрал трите жълтици. Простил се с ковача и тръгнал към село. Както вървял по пътя, настигнали го трима пътници – двама по-млади, с цървули, а третият, старец с побеляла глава, щъпукал по чехли. Младите попитали работника откъде иде, каква работа е вършил и колко е спечелил. Работникът се разговорил с тях, а старецът мълчал, нищичко не продумвал, само от време на време, като слушал какво си приказват птичките по крайпътните клончета, се усмихвал под мустак.
– Какъв е този мълчалив старец? – попитал ковашкият работник.
– Баща ни е – отвърнали двамата млади мъже.
– Ами защо се усмихва под мустак?
– Той разбира езика на птиците и навярно слуша какви смешни работи си хортуват ония пилци, дето са кацнали по клоните над пътя.
– Ами защо мълчи? – повторно попитал работникът.
– Защото за всяко отваряне на устата трябва да му се плаща.
– Колко взема?
– За две-три думи иска жълтица.
Работникът с трите жълтици в джоба си помислил: “Аз съм беден човек, няма да осиромашея повече, ако дам на този брадат човек една жълтица. Поне ще го чуя какво приказва”.
Извадил от джоба си една от трите жълтици и я подал на стареца.
Тогава старецът си отворил устата и продумал:
– Мътна вода да не газиш!
И пак млъкнал.
Продължили пътя си. Работникът вървял подир стареца, гледал как се подпира на една чепата тояга, и си мислел: “Чуден старец! Гласовете на птиците разбира и за всяко отваряне на устата взема жълтица. Какво ли ще каже, ако му дам и втората жълтица?”
И пак бръкнал в джоба си.
Старецът поел втората жълтица и проговорил:
– Видиш ли някъде да се вият орли, иди да разбереш какво има!
И пак млъкнал. Работникът се почесал по врата и си рекъл наум: “Гледай какви думи казва! Колко пъти съм гледал орли да се вият, но никога не съм се отбивал от път да видя какво има. Я да дам и третата жълтица – каквото с една жълтица, такова и без нея”.
За трети път бръкнал в джоба си и подал последната златна пара.
Старецът я поел и продумал:
– Преди да сториш нещо, брой до двайсет и пет.
Повървели още малко четиримата заедно, спрели на един кръстопът и се разделили. Бащата и синовете поели нагоре, а ковашкият работник – надолу, към своето село. Стигнал до една река. Тя била дълбока и мътна. Влачела горска шума, дървета и грозно бучала. Работникът си спомнил първите думи на мълчаливия старец и не посмял да нагази мътната вода. Седнал на брега, измъкнал от торбата си хляб да похапне.
– Сетне – рекъл си – ще диря мост или брод.
По едно време по пътя затрополил конник. Пристигнал един търговец на бял кон.
– Хей, побратиме – викнал търговецът, – защо не минаваш отвъд?
– Не смея да газя мътна вода.
“Ей че дивак!”, помислил си търговецът и смушкал коня.
Конят се хвърлил в дълбоката вода. Силното течение повлякло и добичето, и търговеца надолу. В един въртоп търговецът изведнъж потънал и се удавил. Конят, като усетил, че му олекнало, се обърнал назад и се измъкнал на брега мокър вир-вода. Работникът отишъл, хванал коня, яхнал го, слязъл надолу край реката, намерил мост, минал отвъд и препуснал към село. Като минавал край една зашумена долчинка, видял, че над нея се вият три големи орела.
“Чакай да видя какво има в тая долчинка”, рекъл си конникът, слязъл от коня и се мушнал в шумака. На едно потулно място намерил двама мустакати хора – мъртви. До тях видял кожена торба с жълтици. Мъртвите били разбойници. През нощта били обрали някого, дошли в долчинката, да си поделят плячката, но не могли да се спогодят, измъкнали пищовите и се изпотрепали.
Нашият пътник прибрал торбата, мушнал в пояса си един от пищовите и продължил пътя си. Надвечер стигнал пред своята къща. Бутнал пътната врата, влязъл, скочил от коня, вързал го под стряхата и тръгнал към къщи. Преди да пристъпи вътре, рекъл си:
– Я да зърна през прозореца какво прави жена ми.
Прозорецът бил отворен. Вътре било светло. Насред къщи имало наредена трапеза. На трапезата седели двама души: жена му и един мъж – гърбом към прозореца. Като видял мъжа, ковашкият работник изтръпнал. Помислил си: “Каква невярна жена! Клетва даде да не се жени, додето се върна, а е прибрала чужд мъж в къщата ми!”
Измъкнал пищова и го насочил да гръмне и двамата. Но тъкмо в туй време му минали през ума думите на стареца, купени с последната жълтица: “Преди да сториш нещо, брой до двайсет и пет”.
– Ще броя до двайсет и пет – рекъл си, – сетне ще гръмна, те няма да побягнат.
Почнал да брои. Докато броял, мъжът, дето бил вътре, се обърнал към жената и рекъл:
– Мале, утре тръгвам да диря татя по света. Домъчня ми за него. Колко години минаха, откак е излязъл?
– Станаха вече двайсет години, сине. Когато баща ти замина, ти беше детенце на три месеца.
“Брей, какво щях да направя, ако не бях преброил до двайсет и пет!”, прехапал устни гостенинът и викнал през прозореца:
– Сине, жено, ставайте да ме посрещнете!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания