Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Български народни приказки
Царят с магарешките уши
Еднооката
Хитрият кръчмар
Сърната и лозата
На лъжата краката са къси
Овчарят и неговата жена
Мара Пепеляшка
Кой каквото прави – на себе си го прави
Вълкът и неговите жертви
Който не работи, не трябва да яде
Мързеливият
Назаем брашно тъпкано се връща
Гладният вълк
Дъщерята на говедаря
Момчето, което искало всичко да знае
Трима ловци – три умни глави
Магарешки съвет
Гората и секирите
Бабата и мечката
Иванка и Марийка
Дядо Петко и баба Пена
Опитомените вълци
Двама братя юнаци
Човекът, змията и лисицата
Котаран
Златното момиче
Камъкът и коларите
Слепият змей
Старите хора
Хитър Петър и гостилничарят
Умният козел
Клан, клан, недоклан
Верен страж
Чорбаджията и жътварят
Двамата старци и месечината
Хитър Петър и змеят
Патаран и Цървулан
Какви хора има по света
Сиромашка правда
Юнакът със звезда на челото и неговият рогат кон
Момчето, кученцето, котенцето и жабчето
Орачът и мечката
Патила
Лъвът и лисицата
Слепият и куцият
Мъдри думи
Свършекът на света
Хитър-Петровата отплата
Торбата с жълтиците
Дядо и внуче
Врабчето и лисицата
Дарените години
Къщовник
Лисицата и воденичарят
Юначното петле
От небето падат камъчета
Кума Лиса и кучето
Правдолюбецът и кривдолюбецът
Двама съседи и сиромашията
Братче и сестриче
Неблагодарната мечка
Ракът и неговите синове
Чудната воденичка
Децата на войводата
Овцете и кучето
Лозарят и Косето
Безценното камъче
Колко са магаретата
Неволята
Тримата братя и златната ябълка
Яребицата и ленивият
Магьосникът и птиците
Дядо-Тодорановият син
Хитър Петър кмет
Вълкът си е вълк
Човекът и лъвът
Крали Марко
Сънят на врабчето
Сметка
Железният човек
Яйцата на владиката
Орачът и гъските
Врабчето си иска зърното
Педя човек
Момичето, което било направено от вар
Галената дъщеря
Хитрата лисица
Мечката и дърварят
Магаре и кон
Четирийсетте момчета и тяхната сестричка
Справедлива подялба
Вълкът и кучето
Торбата с лъжите
Хитрият петел
Приказка за бъчвата
Дар от сърце
Страшни зверове
Мелница за змии и гущери
Малкият орач
Старият елен и малкото еленче
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Български народни приказки
Автор:
Каралийчев, Ангел

Железният човек

Един баща имал троица синове. Като пораснали, той повикал зидари, поръчал им да измайсторят три къщи и рекъл на синовете си:
– Чеда мои, настана време да се задомите. Къщите, в които ще живеете, са готови. Няма ги само невестите. Трябва да ги доведете.
– Откъде? – попитал най-големият.
– Ще ви кажа – дигнал се бащата и излязъл на двора, където растяло старо ябълково дърво. Посегнал с десницата си нагоре и откъснал три зачервени ябълки. – На ви – рекъл – тези ябълки. Хвърлете ги на три страни. Където паднат ябълките, там ще намерите невестите си.
Братята поели ябълките от бащината си ръка. Най-големият се изправил срещу изгрев-слънце, замахнал силно и хвърлил ябълката. Тя улучила поповата къща и паднала в градинката, където попската дъщеря седяла под едно бадемово дърво и шиела на гергеф. Щом видяла ябълката, която паднала от небето, девойката я грабнала и я мушнала в пазвата си. Вторият брат замахнал срещу залез-слънце и ябълката му паднала до прага на кметовата къща. Дъщерята на кмета изскочила от къщи и я грабнала. Най-малкият въздъхнал:
– Ех, за мене богати къщи не останаха! – и хвърлил своята ябълка към гората.
Тя се понесла като малка месечина над горските върхари и тупнала в най-големия пущинак, до дънера на един стогодишен дъб, където кротичко си пълзяла една костенурка. Като зърнала ябълката, костенурката протегнала едното си краче, примъкнала румения плод до главата си и зачакала.
– Тръгвайте сега – поръчал бащата на синовете си – да доведете невестите си.
Най-големият закрачил към къщата на попа и подир малко се върнал с попската дъщеря.
Средният довел дъщерята на кмета, а най-малкият дълго се щурал из гората, додето намери ябълката си, и като видял пред кого се е търкулнала, горчиво се усмихнал.
– Ех, няма що, такъв ми бил късметът!
И като се навел, взел костенурката и ябълката, пуснал ги в торбичката си и се прибрал в новата си къща. Повъртял се насам-нататък, захлупил костенурката под коритото и понечил да излезе, но се досетил, че обречената за него горска жителка може да е гладна, затуй подигнал коритото и сложил ябълката до главата на костенурката.
Заключил вратата и отишъл на нивата. Цял ден орал. Вечерта се върнал уморен и гладен. Отворил вратата и що да види – цялата къща светнала пременена и подредена, всяко нещо сложено на мястото му, а край огъня наредени тенджери с яденета, едно от друго по-хубави.
– Бре! – зачудил се орачът. – Кой ли ми е подредил къщата и ми е сготвил такава богата вечеря?
Преди да седне на трапезата, се сетил за костенурката и повдигнал коритото. Нищо. Костенурката си дремела в костените си захлупци. Само ябълката била малко нахапана.
Нахранил се най-малкият брат, изтегнал се в мекото легло, наспал се и на другия ден пак заключил вратата и отишъл да оре. Вечерта заварил къщата още по-хубаво наредена, а тенджерите два пъти повече.
– Чудна работа! – озадачил се орачът. – Кой влиза в къщата ми и шета, когато вратата е заключена? Трябва да узная тая работа!
На другата сутрин станал в зори и впрегнал колата. Заминал уж да оре на нивата, но щом излязъл от селото, разпрегнал воловете, пуснал ги да пасат и се върнал у дома. Скрил се зад къщата, където имало малко прозорче, и вторачил очи към стаята. Не щеш ли, по едно време коритото, под което лежала костенурката, се повдигнало. Изпод него се подала костенурката и бутнала с краче ябълката напреде си. Ябълката се търкулнала под полицата, но костенурката запълзяла припряно, източила шия навън и захапала сладкия плод. Щом преглътнала отхапаното парче – тя мигом се превърнала в девойка, по-хубава от месечината. Запретнала ръкави, измела къщата, наклала огъня, сложила три-четири тенджери с ядене и се заловила да меси хляб. Чевръсто затепкала струнката в ръце, а под нея се сипело меко и бяло брашънце. Като замесила хляба, шътачката насякла дърва на дръвника и опалила пещта.
– Ама че късмет съм имал с тази костенурка! – се усмихнал най-малкият брат и захванал да си свирука, но като си помислил, че щом ошета, хубавицата пак ще се навре в костената черупка, посърнал и решил да изгори черупката.
По едно време девойката нарамила кобилицата с празните менци и отишла на кладенеца за вода. Додето се върне, той влязъл вкъщи, взел черупката и я хвърлил на двора. В същия миг от небето се спуснал един сокол, грабнал с нокти черупката и я отнесъл.
– Какво си направил? – викнала девойката, като разбрала, че грабливата птица е отнесла костеното є облекло. – Ще има много да патиш!
– За тебе съм готов на всичко – отвърнал момъкът и се захласнал в нея.
До вечерта цялото село научило, че костенурката се е превърнала в девойка, по-хубава от попската и от кметската дъщеря и от всичките други момичета в страната. Вестта за нейната хубост стигнала до ушите и на стария цар. Дигнал се той, разположил се в една златна кочия и отишъл право в къщата на най-малкия брат. Домакинята изскочила да го посрещне, както му е редът. Царят си сложил очилата, изгледал я от главата до петите и изломотил, като се обърнал към момъка:
– Тази девойка не е за теб. Тя ще дойде в двореца ми, защото е достойна да стане царица!
– Не си давам аз невестата! – отсякъл най-малкият брат.
– Ще я дадеш, сине майчин, и песен ще пееш! – креснал царят и заповядал на слугите си да ударят на упорития момък сто дряновици.
Озверените царедворци прострели невинния човек на земята и почнали да го налагат, а невестата му чупела ръце и викала:
– Ах, защо ми хвърли черупката? Ако ми беше тука, щях да се смаля, да се скрия вътре и да не гледам как те бият тези побеснели хора.
Подир стоте дряновици царят попитал момъка:
– А сега даваш ли я?
– И на кол да ме набиеш – пак не си я давам! – изпъшкал пребитият.
Царят скръцнал със зъби и заповядал на слугите си бързо да докарат девет козлени чувала, пълни догоре – три с просо, три с жито и три с ориз.
Слугите докарали чувалите.
– Изсипете ги на земята и разбъркайте зърното! – повторно заповядал царят.
Слугите натрупали голяма камара с разбъркано зърно.
– Хайде сега, давам ти срок една нощ – обърнал се царят към най-малкия брат, – залавяй се да отделиш житото от просото и ориза. Ако свършиш тая работа, додето пропеят първи петли – ще ти оставя невестата. Ако не сколасаш – ще я откарам в двореца си!
– Изгубих си невестицата! – проговорил клетникът и сълзи потекли от очите му.
Но девойката му избърсала очите с кърпичката си и рекла:
– Не плачи, а тичай по-скоро в горския пущинак, там, където е стогодишният дъб. Вземи един камък, почукай до три пъти върху дънера на дъба и речи тъй:

Стара горо осенова,
осенова, росенова,
поръча ми най-милото –
да му пратиш гъмжилото!

Щом изречеш тези думи, тръгвай пак насам и тичай, без да се обърнеш.
Отишъл най-малкият брат в горския пущинак и с един камък почукал до три пъти върху кората на стогодишния дъб. Изрекъл думите, които невестата му била поръчала да каже, и си тръгнал. Тогава подире му се навървили девет милиона мравки. Като чер ручей зашумели към дома му. Стигнали до купчината със зърното и се заловили за работа. Додето пропеят първи петли, мравките отделили смесените зърна и направили три купчини: едната – само от житни зърна, втората – само от просени, а третата – от оризови.
Рано в зори се домъкнал царят и като видял, че работата е свършена, прехапал устни и рекъл на момъка:
– Още едно нещо искам от теб!
– Какво? – попитал момъкът.
– Искам да ми направиш един железен човек, който да може да ходи и да говори. Щом пристигна утре заран, железният човек трябва да излезе пред мене и да ми се поклони.
Повторно посърнал най-малкият брат, но невестата му го утешила:
– Не се отчайвай, а тичай в гората пак на същото място и речи тъй:

Стара горо осенова,
осенова, росенова,
поръча ми най-милото –
да изпратиш страшилото!

Най-малкият брат свършил всичко тъй, както му била поръчала невестата, и си тръгнал. Вървял към дома си, без да се обръща, а онова ми ти страшило трополяло, дрънчало, скърцало и ломяло гората. Като стигнал у дома, най-малкият брат извикал на царя:
– Ей го железния човек!
Царят се облещил и зъбите му затракали от страх. Такъв човек той не бил виждал никога. Ръцете му – стоманени, главата му – бакърена, ботушите – от желязо. Искри изскачали изпод краката му. Щом зърнал царя, железният тръгнал срещу него и наместо да му се поклони, дигнал десницата си и замахнал. Зашлевил му една желязна плесница.
Царят се олюлял, паднал на земята и не се дигнал вече.
Тогава царските слуги се разбягали, железният човек се върнал пак в гората, а най-малкият брат заживял честито с хубавата си невеста.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания